Историята на една българка и един пакистанец, борещи се за правото да живеят заедно с детето си в България, е обект на съдебни спорове от години. След многократни откази от българското посолство в Пакистан да издаде виза на мъжа, той е принуден да предприеме дълго и опасно пътуване извън закона до страната ни. Успява да стигне до Гърция, където е заловен, с пасаван влиза в България, но битката му за статут продължава и до днес.
Гергана и Акил се запознават и влюбват в Норвегия през 2013 година. Малко по-късно те заминават за Пакистан, където сключват брак. Съгласно визата си, Гергана може да остане само един месец. След това, през 2015 година тя, вече бременна, се прибира в България и оттук започва тяхната многогодишна борба да се съберат да живеят заедно, без страха, че миграционните служби, съдилищата, законите на държавата ни и сляпото взиране само в буквите от страна на чиновниците могат да ги разделят отново. Гергана Акил разказва за многократните й опити да получат виза за Акил, следвайки стриктно законите на България.
Притежаването на имот и доходи на поне единия от двамата дава сигурност на нашата страна, че Акил ще може да издържа сам семейството си тук, а няма да разчита на социални помощи от България. И понеже беднотата често е смятана за грях, те са наказвани нееднократно с поредния отказ за издаване на виза. Как Гергана се е справяла тук сама, без родители и с новородено е съвсем логичният въпрос, който си задаваме.
След две години на безуспешна борба с институциите Акил, решен да види съпругата и детето си, предприема изключително рисковото си пътуване – от Пакистан до България. Гергана знае, че той тръгва и за нея, дните, в които тя няма никаква вест от съпруга си, са дни на мъка, страх и безкрайна тревога.
Все пак, напук на всичко, Акил Сървър успява да стигне до България, до Балчик, до дома на своята съпруга, до своето дете. Вероятно тогава си е мислел, че най-трудното е зад гърба му, но три години по-късно вече му е ясно, че това е било само началото.
Невъзможността да пробият системата в България отвежда преди две години семейството до дружество, занимаващо се с консултантски услуги в сферата на миграцията. Тяхното единствено желание е било да узаконят статута на Акил, за да може той да живее заедно със своята съпруга и общото им дете в България, да има елементарните човешки права като това да работи, да може да излиза без придружител и когато се почука на вратата, да не се страхува, че идват да го депортират. За съдебната им борба разказва юрис-консултът от дружеството Петя Казакова.
Отдел миграция към ОД на МВР Добрич отказва право за продължително пребиваване на Акил, тъй като той няма издадена виза от посолството ни в Пакистан. Такава виза Акил не може и да получи вече, тъй като заради пандемията посолството ни там не работи. Завежда дело в Административния съд в Добрич, който уважава искането му за продължително пребиваване, но Върховния административен съд в София отменя решението на съда в Добрич. Така се стига до сегашната искова молба в Административния съд в Добрич от страна на Акил, в която той съди началника на ОД на МВР в Добрич, както и Върховния административен съд и иска обезщетение от 20 000 лв. заради нарушените му права.
Петя Казакова е категорична, че ако съдът в България отново откаже да му даде разрешение за продължително пребиваване, ще заведат дело срещу България в Страсбург. И всичко това, за да признае една държава, че нейна поданичка има правото не само да се влюби в пакистанец, но и да живее с него в родината си.
Повече по темата чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова.Ден на отворени врати се провежда днес в ОУ „Христо Ботев“ във Варна. Училището, което се намира в кв. Аспарухово, посрещна деца от всички детски градини в района, на които им предстои да бъдат първокласници. След тях сградата ще посетят и деца, които ще бъдат в пети клас през следващата учебна година. Малчуганите бяха посрещнати в двора..
Поредни успехи завоюваха възпитаници на Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна. Деветокласникът Павел Василев достигна първото място от Националния кръг на олимпиадата по лингвистика. "Лингвистиката ми помага да мисля по нестандартни начини, които са полезни и помагат в различни ситуации", подчерта за Радио Варна..
Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..
18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..