Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сценографът Тодор Игнатов: "Винаги има работа за довършване..."

Спомняме си за дългогодишния сценограф на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" Тодор Игнатов с интервю от Златния фонд на Радио Варна. След кратко боледуване Тони загуби битката с коронавируса.

Той посвети живота си на театъра и рисуването. Определяше себе си като щастлив човек и се радваше на познанието и опита, които трупа всеки ден в ателието си. Обичаше джаза и провокацията, вдъхновението и импровизацията. И очакваше всеки път с нетърпение да види какво са направили поизцапаните в боите четки. Своята представа за щастие, Тодор Игнатов описва в интервю на Габриела Гаврилова.

Аз специално мисля, че съм щастлив човек, защото съм превърнал своята работа в хоби. Всичко, което правя дори и денонощно, уморен от работа по някакъв проект, това ми доставя радост и наслада. Понякога, за да стане интересно нещо трябва да го развалиш и да започнеш отначало.

- Колко години Тодор Игнатов посвети на театъра?

Аз дойдох през 1976 година. Много ми хареса самият град. Аз заради града дойдох, заради хората тук, заради морето, но все пак имах намерение да се върна в София.

- Какво е театърът за човек, който е посветил две трети от живота си на това изкуство?

Всичко. Абсолютно всичко. Аз идвам тук много рано, по една или друга причина, и си тръгвам по средата на спектаклите. Чувам репликите от прослушката, зная ги наизуст. Мисля си, че човек винаги трябва да е свободен да импровизира. Това е като добрата музика, която обичам - джазът. Не знам защо винаги съм хранил пиетет към джаза. Мисля, че джазът е нещо като да пиеш шампанско.

- Вие сте казал, че искате да станете художник и сте го направил.  Това означава ли, че като кажете нещо в живота, то държите на него?

Мисля, че да. Разбира се може би целите ми се били по-малки, не знам, но всичко съм постигал. Единственото, което ме успокоява е, че човек трябва да трупа и знам, че това, което си приел като познание, като опит ще се превърне в някакво добро качество.

- Рисувате още....

Непрекъснато го правя. То е като при хората, които се занимават с фитнес всеки ден по железата. Аз вдигам четки, бои, туби. Въпросът е какво се получава, когато човек изцапа четките.

- Кое е последното нещо, което Ви вдъхнови?

Както виждате работя няколко неща наведнъж. Когато едното ме измори, продължавам да мисля за другото. Провокацията в една работа води до провокация в друга. Понякога си мечтая за почивка, да мързелувам, да си чета книжки в кревата, навън да има сняг, но не се получава. Винаги има работа за довършване....


ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиера на филма "100 години Икономически университет – Варна с академични традиции в бъдещето"

Поради удължаването на противоепидемичните мерки в страната премиерата на документалния филм "100 години Икономически университет – Варна с академични традиции в бъдещето" ще се състои онлайн в официалния  YouTube  канал на университета  https://www.youtube.com/user/uevarnabg  на 1 декември 2020 г. от 17.00 ч. Документалният филм се подготвя от екип на..

обновено на 30.11.20 в 07:54

Светлозар Желев: Книгите са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората

Много е важно книжарниците да останат отворени, защото книгите, литературата и културата са жизнено важни за оцеляването на духа и психиката на хората. Книгите са лекарство в това време, в което мерките за справяне с коронавируса се засилват. Това каза Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ към НДК...

публикувано на 27.11.20 в 12:11

Актьорът Свилен Стоянов за театъра през човешката съдба

За любовта към театъра, за театъра през човешката съдба, за богатия творчески път, за публиката, за ценните приятелства, вдъхновението и за хората, които не могат без морето разказва актьорът Свилен Стоянов в интервю на Даниела Стойнова. Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ бе удостоен с годишната награда на клуб „Отворено общество“..

публикувано на 25.11.20 в 12:53
Елена Вутова

Ще изгубим ли човечността си заради страх от зараза

Тя е на 17 години и има мнение за всичко, което се случва около нас. Може да решава задачи и да пише есета. Математиката я е научила, че всеки проблем има решение, а литературата, че във всяко решение може да се намери проблем. Така съчетавайки двете науки расте във време на ковид-пандемия и съвсем скоро й предстои да поеме пътя си след..

публикувано на 24.11.20 в 12:25

Кой трябва да оборудва домашния офис

Светът реагира на бързото разпространение на COVID-19 чрез различни мерки, една от които е преминаване към работа от вкъщи. Все повече хора и у нас са принудени да работят в режим  "home office", след като на  работодателите бе дадена възможност едностранно да възлагат дистанционна работа на персонала. Едновременно с това те са длъжни да осигурят..

обновено на 23.11.20 в 16:05

Мариан Желев призовава "Спете спокойно"

Малки художествени форми, предимно разкази и фейлетони, есета и импресии, омесени с мемоарна, пътеписна, лирична или социално ангажирана белетристика. В практиката на книгопечатането това значи, че в ръцете си читателят ще разгърне една на пръв поглед с не много висока корица книжка, но с приличен обем и с лекота на прочитане и възприемане...

публикувано на 22.11.20 в 12:00

Пламен Монев: Чудото на картините е дарът на несъществуващото в реалността

Животът не спира и ситуацията ме провокира да осъществя една отдавнашна своя мечта – да рисувам места, където съм бил и искам да отида отново. Пътувам единствено в Стария свят – Италия, Франция, Германия...Винаги ме тегли към моретата, крайбрежията. Всичко ми е интересно, всичко може да бъде видяно с нови очи, казва варненският художник Пламен Монев в..

обновено на 21.11.20 в 20:45