Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Арх. Христо Топчиев: Нека варненската общественост реши, високи сгради навсякъде или обособени в определена зона

| обновено на 21.11.20 в 14:41

Високите сгради във Варна пораждат високи страсти. И не защото до сега не е имало такива в морската столица. Страстите дори не касаят въпроси свързани както със сигурността, така и с безопасността. По скоро споровете са в посока естетика и функционалност. Периодично в общественото пространство възниква напрежение, предимно за начина по който варненци научават за поредния проект касаещ централната зона на града. Имаше протести срещу издигането на висока сграда в района на паркинга на х-л „Одесос”. На нож беше посрещната и идеята за висока сграда срещу х-л „Черно море”, предвидена за застрояване на парцела на бившия шахматен клуб. Последния за сега казус касаещ високото строителство във Варна е проект, който обещава сграда с височина 140 метра в района на МБАЛ „Света Анна”. Поне такива са параметрите обявени в сайта за световна архитектура e-architect.com.

https://www.e-architect.com/bulgaria/astral-tower-building-varna


За предаването "Позиция", потърсихме мнението на варненския архитект Христо Топчиев, който зададе следните въпроси, относно високото строителство, без предварителна концепция.

Арх. Христо Топчиев: Първо- има ли транспорт на довеждаща инфраструктура за хилядите автомобили ползващи такъв голям обект? И според мен отговорът е „не”. Нека си припомним какви са задръстванията на това кръстовище в 17 ч и то към този момент. Представете си го след такъв обект.

Второ. Задавам въпроса, има ли социална и техническа инфраструктура на място подобни  да поемат всички нови обитатели без значение дали функцията е жилищна или обществена, дали това са офиси? Според меня няма изградена такава инфраструктура.

Трето и най- важно. Това ли е най- ключовото пространство във Варна, че то да бъде подчертано с такъв сериозен пространствен репер? Да погледнем другите добри градове и то не само в Европа. Навсякъде има правила и такива сгради се правят в най- значимите зони и те рядко стоят сами. Отношението между високите и по ниските ограждащи сгради рядко надвишава три към едно. Погледнете къде е Torre Agbar в Барселона. Най- високата сграда в каталунската столица е всъщност с два етажа по ниска от това което се предлага във Варна. Тя се намира на най- големия пътен възел в град Барселона, където се срещат трите най- значими булеварда. И забележете, макар, че тя е най- високата сграда, тя е в ансамбъл с постепенно понижаващи към съседните квартали сгради.


Погледнете Лондон. Там има зона с десетина високи сгради, макар и контрастиращи на останалия град, също постепенно успокояват силуета. И макар да са високи, съотношението между ниски и високи сгради отново е с преходи не по големи от три към едно. Погледнете Париж. Консенсусът между обществото и гилдията на архитектите там, е че такива сгради трябва да са в специален квартал. Те са си го построили преди години, казва се Дефанс (La Défense) и там също има преходи между ниските и високите сгради.


Във Варна говорим за сграда, която пространствено е разположена на едно второстепенно кръстовище, не чак толкова голямо и значимо. Тя надхвърля като съотношение съседните сгради девет към едно. Стои дори пространствено сбъркано. Лично на мен ми прилича на пръчка в нищото. Без значение каква архитектура ще има сградата, не искам да коментирам естетичните достойнства на сградата, арх. Станиславов има хубав почерк и приветствам част от сградите за които работи, нямам архитектурна критика, но нейното позициониране и мащаб, ще бъдат проблем за града. За това, моето мнение е, че трябва да се направи една обществена и професионална дискусия. Тя може да бъде проведена от главния архитект на общината или от кмета на града. За тези сгради, преди да започнем да ги допускаме с такива щедри габарити и на такива места. Моето лично мнение, че мястото на такива сгради е примерно долу в островната зона, където биха могли да оформят силуета на града. Там биха могли да се оформят инфраструктурата, пространствата, необходимите довеждащи транспортни коридори, връзки с града и т.н. Такива сгради биха могли да се явят като пунктови, на важните кръстовище в града. При това 25-30 етажни. 140 метра сграда е огромна сграда. И ще подчертава едно пространство което не е значимо и това ще е грешка.

Но какво правим в ситуация която е реална и много често е извинение за всяка администрация. ЗУТ-а и ОУП-а позволяват такива сгради да бъдат издигнати. Ако общината издаде забрана за такъв строеж, инвеститора завежда дело и съдът на база действащата нормативна база дава зелена светлина. Какво правим при положение, че законът и нормативната база позволяват такива сгради?

Според мен бедата е в това, че във всеки един по голям имот в града, където бензиностанцията не носи достатъчно приходи, може да цъфне един подобен небостъргач. Без значение каква е концепцията. Разбирам и администрацията, тя в някаква степен е със сравнително вързани ръце. Поради тази причина, моят призив е, нека най- накрая ние, професионалната гилдия и обществото, да стигнем до някакъв консенсус през дискусия за това развитие на града, за предела на височините на сградите в града. И това да бъде формулирано в някакъв законодателен инструмент който да се прилага, без значение кой е кмета, възложителя на проекта, кой е архитекта. За да има правила които са ясни за всички. Това че някъде има ПУП не е достатъчно условие за правилността на едно решение и мисля, че всеки колега архитект това го знае. Подробния устройствен план е просто една нормативна врата. Трябва да се измисли механизъм и според мен това е работа на гилдията и на администрацията, който може да насочи инвестиционния интерес и намерения, такъв тип сгради, да се случват на правилните места. Според мен това е напълно възможно, но за съжаление не се прави.

Ето ви хипотеза в която инвеститор ви възлага проект, който е в противоречие с това което вие имате като естетика и нормалност. Бихте ли казали на този инвеститор, „Съжалявам, но не мога изпълня вашия проект защото не кореспондира с моите представи как трябва да изглежда тази среда в която реализирате инвестицията си”

Да, това съм го правил. За обекти на други места. Въпросът е в това, че не трябва да оставяме на личната преценка, защото тя е много субективна.

Няма как да разубедите такъв инвеститор. Ако вие откажете, той ще намери друг архитект.

Абсолютно. За това казвам, че трябва да има система от правила и обществен консенсус. Ако обществото каже, че трябва да строим небостъргачи навсякъде, няма проблем. Ако обаче обществото и гилдията смята, че такива сгради трябва да се обособят отделно в определени зони, администрацията да ограничава, дори неограничените параметри по отношение на височина в ОУП. В Кърджали например няколко пъти правят корекция в Общия устройствен план, което по принцип е трудна процедура.

(цялото интервю може да чуете в звуковия файл)



ВИЖТЕ ОЩЕ

Един от най-добрите фотографи на дива природа в България Богдан Боев прави безплатен урок за Деня на земята

Богдан Боев е един от най-добрите фотографи на дива природа в България в момента. От ранното си детство, при риболов и излети  сред природата с баща си, той е запленен от живота на птиците и животните. С времето интересът му се разгръща и с помоща на фотообектива започва да запечатва уникални мигове от полета, храненето и любовната игра на птици и..

публикувано на 20.04.21 в 09:56

"Улицата на готвачите" във Варна с нови специалитети за гостите до 25 април

"Улицата на готвачите" за пореден път ще събере любителите на кулинарни вкусотии във Варна. От 16 до 25 април те ще бъдат разположени до Търговската гимназия във Варна. В инициативата ще участват общо 13 готвачи от Варна, Бургас и София. С организаторите и участници в кулинарното събитие ни среща Ваня Славова. Филип Спасов : Много..

обновено на 17.04.21 в 10:48

Откриха първата пиеса от афиша на Варненския театър

Първата пиеса, поставена на варненска сцена, се съхранява в кралската библиотека на Белгия. Именно там я открива Анна Сливкова, преводач в Европейския парламент в Брюксел и почитател на операта и театъра. Пиесата е на Анри Кистмекер "Инстинктът" и с нея на 12 март 1921 г. започва летоброенето на Варненския театър. По тази пиеса е бил заснет филм..

обновено на 16.04.21 в 14:02

Нора Михайлова: В пустинята оставаш сам с мислите си

Нора Михайлова събира впечатления  докато придружава съпруга си в дипломатическите му мисии по света . В свободното си време обича да кара колело на дълги разстояния. В предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" тя бе наш задочен домакин в Йордания. Нора  е стигала до такива места, където сякаш човешки крак не е стъпвал, като планината Небо, Ум..

обновено на 16.04.21 в 09:37

Новият Парламент в старата сграда - декор или символика

"След една вяла, дори отсъстваща предизборна кампания, заваляха почти апокалиптични прогнози, че нещо страшно ще се случи в страната. Сякаш забравихме, че никой не губи или печели властта завинаги. Съвременните политически демокрации са представителни системи на управление, изградени на основата на така наречената демократична..

публикувано на 15.04.21 в 07:42

Атанас Русев: Дюните се унищожават със съдействието на държавните институции

Екоинспекцията в Бургас не откри нарушения на плаж "Смокиня" край Созопол. Местни жители подадоха сигнал в неделя, че тежкотоварни машини разрушават дюните, за да се построи заведение. Прокуратурата в Бургас се самосезира и също назначи проверка на плаж "Смокиня". Резултатите от нея ще станат ясни другата седмица. Според концесионера Иван..

публикувано на 14.04.21 в 09:53

Управител на заведения в Балчик за предстоящия сезон: Посетители ще има, но липсва грижата за малкия и среден бизнес

Ресторантьори на балчишката алея смело се подготвят за новия туристически сезон. Не се притесняват от намаляване на човекопотока заради противоепидемичните ограничения, а от грижата на държавата за малкия бизнес. От началото на месеца браншът се завърна на откритите си площи, а от 12 април – и на закрито. През уикенда слънчевите тераси в Балчик се..

обновено на 13.04.21 в 11:31