Проф.Петрова от БАН: Ваксината на "Пфайзер" срещу Covid-19 е абсолютно безвредна в сравнение с досегашните

Първите ваксини срещу Covid-19 се очаква да пристигнат в България тази седмица, а първото ваксиниране да започне на 27 декември. Това съобщи главният здравен инспектор Ангел Кунчев. От Белгия ще бъдат доставени 10 000 ваксини на "Пфайзер" и "Бионтек", които ще са достатъчни за 5 000 души, тъй като ваксината се поставя два пъти през около месец. Към февруари вероятно ще дойдат и първите ваксини на Модерна, прогнозира Кунчев. Приоритетните групи, които първи ще бъдат ваксинирани са лекарите, учителите и хората над 65-годишна възраст.

В обществото, обаче, има колебания спрямо ваксините. Основателни ли са те и доколко? Какво е мнението на българските учени за ваксината срещу Covid-19 и кое е по-рисково – да преболедуваме инфекцията или да се ваксинираме против нея? Отговори дава проф.Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.

Съставът на ваксината

Ваксината на "Пфайзер" е абсолютно безвредна, особено в сравнение с досега разработваните класически ваксини. За разлика от обикновените вирусни ваксини, които съдържат цели вирусни частици, тази ваксина съдържа само информация за един къс безвреден вирусен протеин. Той служи за обучение на имунната система на хората и в бъдеще, когато те се срещнат отново с вируса, имунната им система знае как да реагира, разпознава го и го обезврежда.

Целта на ваксината е изобщо да не се заразяват повече хората с коронавирус, и то не само с този вариант, който циркулира в съответната държава, но и с други щамове, а също и с мутиращи вируси.

Опасна ли е ваксината за хората с хронични заболявания

За сега не са намерени такива случаи, но при всички положения човек трябва да се консултира с личния си лекар. Той най-добре знае здравния статус на пациентите си и може да прецени дали е рисковано или не - поставянето на ваксина.

По правило ваксините се поставят на здрави хора и ако има някакво временно неразположение е по-добре да се отложи.

Направени са проучвания по време на клиничното изпитване на ваксината на Пфайзер- Бионтек, като е обхваната една много голяма група от 43 538 души. 40% от тази група са хора над 65-годишна възраст. Те обикновено имат и хронични заболявания. Така, че може да се каже, че клиничното изпитване на фаза 3 е отговорило на въпроса и ваксината е до голяма степен безопасна за хората с хронични заболявания.

Колебанията в обществото – основателни ли са страховете на хората

Страхът на хората, че ваксината може да ги разболее или да предизвика някакво заболяване, не би трябвало да има някакво основание. Всяка новост в науката се приема с недоверие от обществата в началото. Така са приети антибиотиците, а също и първите ваксини.  Ваксинирането като превенция на смъртоносни заболявания е познато от повече от 100 години и е изкоренило болести като едрата шарка, полиомиелид, морбили, до известна степен туберкулозата в развитите страни,

а рискът от прекарване на заболяването е много по-голям, от риска от ваксината.

Българската ваксина

Българска ваксина срещу Covid-19 се създава съвместно с френския Институт „Луи Пастьор“. Тя все още е научна разработка. Българските учени са направили скрининг за най-подходящите белтъци, които да бъдат включени като антигени. Може да се каже, че ваксината е готова в епруветка. Белтъчните частици са „сглобени“ в липидните наночастици и след Нова година веднага ще започнат опити върху мишки. След това ще започне фаза 1 на клинични изпитания.

Разликата между българската ваксина и тази на "Пфайзер"

Принципът на българската ваксина е съвсем различен. Ваксината на "Пфайзер" се базира на информационна РНК, която произвежда в самата клетка вирусни белтъци.

При българската ваксина този елемент е заобиколен и в човешкия организъм ще попадат направо вирусни антигени, които могат да бъдат разпознати и да обучат имунната система директно. Това е цял „коктейл“ от антигени подбрани така, че да съдържат консервативни райони и да могат да обучават имунната система за реакция и срещу следващи коронавируси.