Рожден ден, Нова година и имен ден – с три празника завършва и започва всяка година археологът професор Васил Николов, който е ръководител на много археологически теренни проучвания в България. Най-известното от тях не само у нас, но и в целия свят е най-ранният в Европа праисторически солодобивен център Солницата в Провадия, където работи с екип от 2005г.
С много отличия, научни трудове и статии зад гърба си, днес проф. Николов се радва на малките неща от живота – семейството и близките си. За него краят на всяка година е ново начало, защото личното му летоброене започва на 31 декември. Кръстен е на дядо си, който е бил обущар и се е казвал Васил Николов. И макар, че не го познава, се радва, че носи неговия дух – на предприемчив и трудолюбив човек.
Какво е значението на тези три празника в живота му събрани в 48 часа – той сподели за Радио Варна.
В детството винаги ми е липсвало празнуването на рождения ми ден, така както правеха моите съученици. Защото на 31 декември никой не можеше да ми организира рождения ден вкъщи, нито пък децата щяха да ги пуснат да дойдат на Нова година и това малко ми тежеше. По-късно се оказа едно предимство със съчетаването на всички празници, което е и позитивно в някои случаи. Но като започнем от Коледа до 1 януари, като че ли по някакъв начин празниците ми приключват.
Каква беше 2020 година за Вас?
Извън тежката ситуация с пандемията, беше успешна и в работата ми в администрацията на Българската академия на науките от една страна, от друга страна от гледна точка на научните ми изследвания и особено на археологическите ми проучвания. През тази година те продължиха повече месеци – със спасителни проучвания по трасето на газопровода „Балкански поток“ в района на Търговище, Слатинското селище в София даде много добър резултат, но короната на моите археологически теренни и археологически проучвания е Провадия – Солницата най-старият солодобивен център в Европа.
Какви са Вашите изводи за тази година?
Че живота не е безкраен и човек трябва да се радва на това, което има, да търси следващи възможности да се чувства удовлетворен, от това което прави и да прави добро и за другите.
На кого сте кръстен? Предава ли се от поколение на поколение Вашето име?
Донякъде. Аз съм кръстен на дядо ми по бащина линия, който е починал много преди да се родя. Той е бил заможен човек – обущар. Неговите синове са развили тази дейност като са създали две фабрики във Велико Търново. Дядо ми се е казвал Васил Николов и може би поради тази причина баща ми е настоял, макар че той е бил на 10 години, когато дядо ми е починал. И макар, че традицията повелява да се кръщава на жив човек – връзката между поколенията в традиционната култура свързана с името е много важна. Това е идеята за прераждането на духа на предходника и аз съвсем не съжалявам, че съм кръстен на него и че не го познавам, за съжаление, но съм чувал, че е бил много предприемчив човек. Предаването на духа на моя дядо е част и от моята същност.
Има ли някакво особено значение за Вас това, че сте роден в края на годината и че празнувате имен ден в първия ден на новата година? Свързвате ли по някакъв начин тези, може би, не-случайности в живота?
Да. Понякога човек би казал, че това са абсолютни случайности, но може и да не е така. Концентрирането на тези празници води до концентрация на човека върху, в случая с мен, смисъла на живота, какво се е случило от предишната такава точка на съчетание на празници до следващата. И това наистина е време за равносметка, един момент от годишния цикъл, когато и другите хора празнуват по това време по друга причина. Вписването в тази празничност ми носи особено настроение.
Какво си пожелавате?
Здраве преди всичко, защото човек трябва да е здрав, за да може да върши всичко друго. Иска ми се отново да мога да се концентрирам върху научните си изследвания, имам започнати няколко книги, които трябва да довърша. Едната е свързана и с Провадия. Публикуване на материали от много интересни обекти, които съм имал възможност през последните години да проучвам и естествено животът да ми носи радост.
Проф. Николов е роден в Бяла Слатина /обл.Враца/ на 31 декември 1951 г. През 1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В момента е заместник-председател на Българската академия на науките. Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха /VІ – ІІІ хил. пр.н.е./ в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания.
Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (и негов председател в продължение на 2 мандата, 2006 – 2011) и на Института по археомитология в Калифорния, САЩ.
Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са Орденът за заслуги на лента на ФРГ (2008) и изследователските стипендии на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон.
Обявен е за почетен гражданин на Провадия през 2016 г.
Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” организира четвърта Национална женска ромска среща „Момичета с мечти – нека сме повече от три!“, която ще се проведе на 14-15 ноември 2024 г. в Дряново. В срещата участват жени и момичета от цялата страна, които активно работят в посока промяна положението на ромската жена. Това..
По-скоро няма да има редовно правителство в рамките на този парламент, той ще функционира няколко месеца и след това ще отидем на нови избори. Тази прогноза направи политологът доц. Иво Инджов. Той допуска обаче, че има минимален шанс за четворна коалиция. Бойко Борисов демонстрира активност, за да покаже отговорността, която носи ГЕРБ като първа..
Радина Боршош дебютира в главната роля на Ирина от "Тютюн" в едноименния спектакъл на Варненския драматичен театър. Младата актриса замени Диана Димитрова, която изпълняваше ролята от създаването на постановката през 2021 г. Като Борис Морев в представлението ѝ партнира Калин Врачански. "Тютюн" варненската публика може да гледа и на 6 декември...
Няма нагласа да се върви към съставяне на правителство. Това мнение изрази политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него първият работен ден на 51-вото Народно събрание е бил достатъчно показателен, а липсата му на оптимизъм се дължи на заявките и говореното на лидерите на партиите. По думите му за избора на..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Има основна връзка между функцията на стомашно-чревния тракт и главния мозък. При нарушение на функциите на стомашно-чревния тракт може да възникнат заболявания свързани и с централната нервна система, вкл. невродегенеративните заболявания. Това каза в интервю за Радио Варна доц.Светлана Фоткова-Георгиева от факултета по фармация на варненския..
Около една пета от населението на Европа се сблъсква с проблема безплодие – данните бяха представени по време на кръгла маса по повод Европейската седмица на фертилитета, която се провежда от 4 до 11 ноември. В една трета от случаите причините за неуспешно забременяване са у жената, в една трета от случаите – у мъжа, а в останалите случаи става..