Василена Радева: Да летиш със скритите криле

В първия ден на Новата година своя имен ден празнува режисьорът Василена Радева. Тя е родом от Провадия и традиционно на този ден гостува на баба си Василка, но сега поради обстоятелствата не се прибра в родния си град. За това пък я поздравява и през ефира на Радио Варна, като и пожелава още дълги години да е жива и здрава.

Василена е от хората, които не чакат да дойде празник, за да празнуват. За нея всеки ден е специален и важен, особено, ако е със семейството си или с другата си голяма любов – театъра. На 1 януари обича около нея да е уютно и тихо след гръмката новогодишна нощ. Признава, че като дете й е било малко неприятно, че хората забравят за имения й ден, защото след това не им е нито до празнуване, нито до гости, а и повечето спят до обяд. Но пък вярва, че е благословия този имен ден да е първия в годината и с него да започват новата поредица празници.

Кръстена е на баба си Василка, която живее в Провадия. Но не само. Родителите й са литератори-българисти и са вдъхновени от героинята на Йордан Йовков Василена, от цикъла „Ако можеха да говорят“. Втората причина да изберат това име.

Василена Радева споделя, че празникът за нея се получава спонтанно. И той не е по-важен от един обикновен ден в планината, който се превръща в празник на духа.

Най-хубавото пожелание, което е получавала е да може да лети със скритите криле. Радост й носят играта с децата и изкуството, което е по-добрият живот за нея. Радва се и на усмихнатите лица, които все по-рядко виждаме напоследък около нас.

Въпреки, че е режисьор, Василена не режисира ежедневието и личния си живот. Признава, че няма и такива амбиции. Тя смята, че за живота на човека има един много по-добър режисьор – там горе и се оставя в неговите ръце.

Освен здраве, си пожелава отново да може да прави и гледа театър без условностите и компромисите на това да се дистанцираме, защото театърът е колективно изкуство и дистанцията е нещо противопоказно за него.