Честваме денят на Св.Василий Велики

Православната църква почита днес Василий Кесарийски, християнски светец, църковен писател и богослов, посветил живота си в служба на христовата вяра.  Той е един от тримата светители - отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

В народния календар е известен като Васильовден. В представите на българите светецът има силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние. Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки те сурвакат домакините и им пожелават здраве и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и монети. Още за Св.Василий разказва отец Ясен Шинев, служещ в старинен храм Св. Успение Богородично и Св. Атанасий във Варна:

По-малко от година след завръщането му, животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Сивас (Sebastia, на територията на днешна Турция). Макар последният да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е един от участниците в Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху Василий.

Василий става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си, се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици, заедно с брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени.

През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон, и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария. Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.

Основните му творби са „За Светия Дух“ (On the Holy Spirit), три книги срещу арианеца Евномий, проповеди върху шестте дни на сътворението на света и др. Василий е най-известен с правилата за монашески живот, които създава, съсредоточени върху живота в монашеската общност, литургичните молитви и труда.

Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църква.

На Васильовден, именици са над 5800 варненци. От тях традиционно най-много са с името Васил - 1566 души, следвани от Веселин - 1779 и Веселина – 1073. Сред празнуващите са още носещите имената Василка - 525 души, Весела - 394, Василена - 203, Вълчо - 92, Веско - 84, Василий - 50, както и по-рядко срещаните Вълко- 33, Веса -28, Вълкан -24 и Весел - 20 души.