Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев: Свободни сме, ала не сме го знаели

| обновено на 23.02.21 в 15:46

На 8 февруари излезе новият роман на Захари Карабашлиев - „Опашката“, който е социално-политическа сатира, провокирана от протестите като форма на желанието за промяна. 

Това е увлекателна и проникновена притча за покварата на властта, за характера на доброто и злото, в която събитията ескалират в неразрешим конфликт и жестока (но сякаш единствено възможна) развръзка. „Опашката” е разтърсващ роман —  едновременно нежен, провокативен, забавен, тревожен и безмилостен. Интимен и откровен разговор за измамната красота на илюзиите и пътешествие към най-дълбоките кътчета на човешката душа.

Той започва с нещо неочаквано и необичайно, което ни потапя в смес от вихрено въображение и близка реалност.

Книгата съдържа 390 страници плюс една тетрадка в допълнение с празни бели листи, където и читателят може да излее душата си, и едно писмо, обвито в оризова хартия

Даниела Стойнова разговаря с автора за сюжета на книгата, възникнал след разговор със съпругата му Вера.

Как възникна идеята за романа?

За да направиш една книга да се чете на един дъх, трябва да я пишеш много задълбочено и бавно. Книгата започна с един разговор от 2014-а година със съпругата ми Вера. Казахме си: Какво ако един ден ни порасне опашка? Какво ако един ден един човек се връща, ти го обичаш, живели сте заедно и той има опашка? Тоест човекът е тотално променен. Как това ще промени теб?

Що се отнася до развитието на сюжета. Това как се случва, сънува ли се?

То просто почва да те води. Аз имам доста неща, които са започнати, които обаче не стигат до реализация. Тази книга в един момент се превърна в  пиеса, защото исках непременно да се играе.

Тя е и готов филм. Сценарий за филм.

Драматургична пиеса е, но дойде пандемията и театрите не й обърнаха внимание. Аз се върнах към романовия вариант и за мен това беше по-правилният път.

Това дяволска опашка ли е? И защо пониква точно на жена, а не на мъж?

Цялата история е, че тази жена е физически променена заради тази опашка, която й се появява.  Въпросът е променена ли е душевно, любовта към мъжа й, към живота. И вече от друга страна имаме неговата промяна. На него му предлагат да участва в президентски избори.

Цялото развитие на ситуацията след това. Аз прочетох и философската част. Една еволюция, нещо като на Русо „Назад към природата“, че всъщност ние можем да вървим напред, да имаме високи технологии, но вътрешно ментално и душевно се връщаме назад?

Да. В книгата има доста изявен философски елемент,  в който един от героите споделя с главния герой Павел. Мисля, че той отразява мисленето на сериозна част от съвременните мислители. А именно, че този постоянен растеж, този ръст на печалби, производство, всъщност задъхва самия човешки дух, задъхва планетата и се стига до там, че ние не можем да продължаваме да растем.

Обаче накрая приключва доста песимистично. Дали всеки нормален човек, който влезе в политиката в крайна сметка стига до пълна зависимост от парите и от олигарсите и губи себе си  физически и живота си буквално?

В тази книга, с този сюжет и с този главен герой се случи това. Аз не мога да изследвам всяка възможна ситуация, но изследвам това, което се случва в моята книга. Това е светът, който съм изградил и това е участта, която срещна главният ми герой Павел и жената с опашката Невена. Много ме боли за тях.

За мен е интересно той защо точно за президент се кандидатира? Дали има аналогия със сегашната действителност, че който реши да се кандидатира и който се поддаде на парите в крайна сметка това го чака?

Започнах да пиша книгата още през 2014г. Нямаше го нито Радев, нито който и да е било. Елементи и моменти можем да ги привиждаме, но по това време президент беше Плевнелиев. Ние неизбежно търсим паралели със заобикалящата ни действителност.

Да не би тази книга да се окаже пророческа?

Не дай боже! „1984г.” на  Джордж Оруел не се оказа пророческа по някакъв начин. Тоест някои неща се оказаха пророчески, други не.

От друга страна според мен опашката не е само дяволското изкушение и това, в което се превръщаме, защото в книгата има един епизод, който съвпада точно със спомен от моето детство, когато с баща ми пускахме хвърчила с дълга опашка и тук опашката не е символ на дяволското, а на свободата?

Точно така. Опашката наистина е амбивалентна в този роман. Ние трябва да си изберем коя опашка да гледаме и от коя опашка да си вадим заключения.

Защо e тази тетрадка, която гледам с малко страх. Защо е това приложение?

За да може човек да изкара собствените си демони, за да може да напише няколко изречения преди света да е влязъл в него. Много е важно да останем малко по-дълго със самите себе си, преди още действителността да е нахлула в главите ни. Тази тетрадка е като мисловна физзарядка сутрин. Посрещаш истинския си аз.

Цялото интервю на Даниела Стойнова със Захари Крабашлиев чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Иван Плачков: Усетихме се българи едва в свободна Украйна

Никога не съм учил специално български език, говорехме го само вкъщи. Дори, когато започвахме училище по времето на СССР, първата година в Чушмелий (Криничкое) беше нулева и учихме само руски език. Съветския съюз правеше всичко възможно да не се чувстваме българи. Това разказва украинският политик от български произход Иван Плачков, с когото..

публикувано на 24.08.24 в 08:45

Новият наставник на БК "Черно море-Тича" Георги Давидов: Когато всички сме обединени, нещата се получават

Новият наставник на баскетболния тим на "Черно море-Тича" Георги Давидов вече е във Варна и работи по селекцията на тима.  Отборът се събира за официална първа тренировка на 26 август. Новите сигурни двама са Николай Стоянов и Цветомир Чернокожев, които идват от „Спартак“-Плевен. Чакат се и двама американци, съобщи за Радио Варна Давидов. В момента..

публикувано на 23.08.24 в 08:00

Художничката Светла Косева: Варна все още носи духа на Belle Époque

В празничния ден на Варна – 15-ти август, в галерия "Ларго" се откри самостоятелна изложба живопис на Светла Косева. Варненката представя 14 живописни платна, повечето създадени специално за представянето ѝ в родния ѝ град. Косева е позната на публиката със своя класически, импресионистичен рисунък, с пастелната, изчистена палитра, с композициите,..

публикувано на 22.08.24 в 08:00

Младият скулптор Мартиан Табаков за опитите да разкрие свойствата на звука

Младият скулптор Мартиан Табаков показва на варненска публика звука "Преди музикалните инструменти" в едноименна изложба. Музикалните му скулптури демонстрират естественото взаимодействие между материалите. Творческата му амбиция успява да извади от метална фуния духа на Алпите с наподобяващи тонове от алпийски рог. Скулптурите си разработва от..

публикувано на 21.08.24 в 08:40

Dave Ingram (BENEDICTION, екс-BOLT THROWER): Не можеш да угодиш на всички

Интервю с Dave Ingram (BENEDICTION, екс-BOLT THROWER) По-малко от две седмици ни делят от седмия "Running Free Festival". Подробностите – накратко - 30-31 август, къмпинг "Стринава“, Дряново. Двудневното мероприятие ще бъде закрито с концерт на дет пионерите BENEDICTION. С помощта на организаторите от HMC "Metal Force" специално интервю за „От..

публикувано на 21.08.24 в 07:30

Даяна Иванова: Виетнамците са постоянно забързани, но винаги намират време за приятел, за разходка, за почивка...

Фотоизложбата "Простор по виетнамски" е подредена до 22 август в пространството за култура и обучение "Аморфа" на ул. "Драган Цанков" 10 във Варна. Неин автор е виетнамистът Даяна Иванова, куратор е фотографът Михаела Аройо. Експозицията е част от обучителната програма на Фондация "Аморфа", която има за цел да подбере с конкурс младежи на..

публикувано на 20.08.24 в 08:15

Dire Straits Legacy: Автентичността е нещото, което издържа проверката на времето

Рок легендите от Dire Straits Legacy бяха част от първия фестивален ден на Breeze by Exit във Варна. Празничният концерт събра хиляди край Пантеона.  Групата е в състав  Алън Кларк (кийборд),  Тревър Хорн (бас),  Дани Къмингс (барабани),  Фил Палмър и Джак Сони (китари),  саксофонистът Мел Колинс (член на King Crimson, свирил с Нопфлър,..

публикувано на 19.08.24 в 12:10