Акробатът Красимир Васов умело балансира по пътя към световните циркови сцени

Цирковото изкуство в България има светло бъдеще в лицето на 22-годишния варненец Красимир Васов. Той е професионален еквилибрист и поставя номера, които спират дъха на публиката. Как Ви звучи балансиране върху меч? Младият варненец тренира с бившия цирков артист Стефан Стоянов за да усъвършенства техниката си. 

Още от 8-годишен Красимир започва да тренира спортна гимнастика. Ходи по състезания и печели награди. Вдъхновява се от емблемата на родната гимнастика Йордан Йовчев. Страстта му към този спорт изчезва, но остава влюбен в танците.

"По-точно в модерните танци и в брейка. Всъщност, точно на едно улично шоу във Варна бях забелязан от един от добрите акробати в града. Повечето хора го познават като Гладиатора - Бойко Йоргакиев. Той видя голям потенциал в мен и ми предложи да работим заедно и да ме тренира."

Така Красимир Васов навлиза в цирковото изкуство. Придобитите умения от гимнастиката му помагат по-бързо да навлезе в материята. Започва с участия в курортите край Варна, след това показва наученото и в чужбина. Два са му основните номера – баланс на ръце и баланс на цилиндри. Големият му стимул е кариерата на легендата в акробатиката Енчо Керязов. 

"Моята голяма цел е да стигна до Международния цирков фестивал в Монте Карло, който всъщност е като Олимпиада в цирковото изкуство. Мечтата ми там е да спечеля награда, която ще ми отвори много врати навсякъде по света. Друга мечта ми е да участвам в една от световните циркови трупи на "Цирк дю Солей", които правят просто вълшебни неща и е като една приказка."

Красимир Васов е завършил сладкарство и хлебарство в Професионалната гимназия по туризъм във Варна. Няма желание да практикува професията, засега няма и амбиции да влиза в университет. За варненеца акробатиката е свещена.

"Няма ден в който да не мисля за акробатиката, да не тренирам. Винаги правя нещо свързано с нея. Осъзнах какво е да бъдеш в храма на акробатиката. Както има храм на театрите, храм на музиката, така за мен има и храм на акробатиката. Също така разбрах и каква е нейната философия – докато хората вървят по земята и гледат нагоре, при нас акробатите е точно обратното. Ние сме с главата надолу, а краката са нагоре и те са тези с които търсим равновесие, баланс и хармония. По този начин преодоляваме както собствения си страх, така и този на публиката. Колкото и да е опасно и да е рисковано, когато те ни аплодират, ни доставя голямо удоволствие и го правим с още по-голямо желание и с усмивка."

Красимир казва, че винаги има лек страх когато изпълнява нови трикове. Не липсват и инциденти на сцената, но стиска зъби и се усмихва на публиката. Спечелил си е прякора Слънчевият акробат:

"Когато съм на сцената каквито и упражнения да правя, колкото и да са опасни, атрактивни, рисковани, когато приключа си личи, че го правя с лекота, с усмивка и че ми харесва, правя го с любов. Може би затова ме наричат слънчев акробат - харесва ми, защитавам го и си го пазя."