Варненката Славена Петкова успя да прикове вниманието на обществеността с една много интересна и дръзка модна линия, провокирана от познатите на всички шахматни найлонови торбички. Озаглавила е темата на модната си линия „Шах серия 25 плюс“ и главен герой е масово произвежданата едноименна найлонова торбичка. Чрез работата си, която Славена определя като съвременно изкуство, иска да придаде стойност на тази култура, изпълвайки я с нов смисъл. Като част от проекта „Шах серия 25 плюс“ младата варненка проучва използването на масово произвежданите едноименни български торби и документира резултатите и наблюденията си от процеса във фотокнига и капсулна колекция.
"Ние виждаме само мрак, който танцува в проблясъците на златната торбичка. Някои от хората изглеждат комично, уловени в стоп кадър, но ние не им обръщаме внимание, обсебени да открием торбичката", споделя в рецензия актрисата Ива Тодорова за работата на Славена. Интересното е, че шахматната торбичка не отива на нищо, естетически тя не е издържано допълнение на облеклото или индивида. Но много силно отива и подкрепя тази принципна безнадеждност, присъща на века, на държавата. Шах и мат в злато и сребро, без да знаем кой е създал този щрих, точно както не знаем откъде идва конкретната тъга на всеки един от участниците в проекта, но го разбираме и му съчувстваме заради познатото и нам усещане за безнадеждност", допълва Тодорова.
"Независимо от пространство, място, географско разположение или пък климатични условия един мотив, един своеобразен знак пътува навсякъде. Той е и на улицата, и на автобусната спирка, и на излизане от магазина; понякога хванат под ръка, друг път почиващ на пейката на автобусната спирка, друг път прилежно покриващ някоя покупка. Няколко квадрата, отпечатани на найлон обикалят страната, често пъти в многократна употреба, далеч от първия път, в който са видели бял свят. Много тоталитарни режими биха завидели на толкова лесно и доброволно разпространение на един знак, който обаче не е свързан с никакво послание. Някакви си квадрати не носят информация за нищо. Това не е символ на удоволствие, протест, забрана. Не е дори някакъв артефакт, изваден от своя контекст. Ако окото на Славена Петкова не беше уловила физическото, а и социално разпространение на тази щампа, отпечатана вероятно върху милиони найлонови торбички, то вероятно ние щяхме да сме все още слепи за всепроникващата и безкритична сила на пазара", споделя в рецензия режисьорът Петър Денчев.
"Тази щампа всъщност служи за маркировка. Носиш ли този знак, значи рано или късно си бил дамгосан от някоя продавачка, която е сложила нещо в това парче найлон. Маркиран веднъж, вече е удобно да се вмъкнеш сред останалите и да приложиш своята универсална придобивка и в разни утилитарни занимания и цели - можеш да слагаш по нещо, което ти трябва за работа; сандвич, някой друг банан, стар вестник с не докрай решена кръстословица. Можеш да скриеш и бутилка водка на излизане от магазина, да увиеш обувките, които трябва да занесеш на поправка. Бавно, но сигурно решаваш, че пазарът работи за теб. Ти и той сте едно. Дори нещо много повече. Създадени сте един за друг. Докъде бихте стигнали?", добавя Денчев.
Какво е провокирало Славена Петкова да изследва феномена на торбичката със шахматния мотив, какви въпроси си задава, каква е концепцията ѝ и какво иска да предаде чрез нея? Чуйте от репортажа на Нина Милошевич.
27 април е Световният ден на дизайна. Той се отбелязва за пръв път през 2006 година в САЩ, след решение на Професионалното обединение на дизайнерите. Дизайн се нарича естетическото и ергономично комплексно свойство на дадено изображение или изделие на приложното изкуство или промишлеността. В разширен смисъл засяга и конструкцията на дадено изделие.
Не бива да се бърка с пълното значение на оригиналната дума design на английски език в смисъл на (основно) проект (архитектурен, строителен или друг), план, скица, чертеж и (разширено) модел, конструкция, композиция. Масово в България е възприето значението на думата „дизайнер“ като творец – приложник, който оформя естетиката или ергономията на произведение на изкуството с функционална стойност, изработвайки дизайнерски проект. Този проект може да засяга или описва и конструктивни, технологични или други страни на изделието. Работата на дизайнера по определен проект започва с получаване на задание, което поставя определени параметри на проекта, продиктувани от технически, маркетингови или други сфери.
Видовете дизайн са промишлен, интериорен, моден, мултимедиен, графичен, уеб дизайн.
Със сигурност предлаганият кабинет "Желязков" ще започне с крайно ниско доверие. Поради липса на политическа алтернатива обаче, хоризонтът на управление може и да не бъде толкова кратък. Това коментира в предаването на Радио Варан Post Factum политологът Ивайло Илиев. Според него сметките могат да се объркат, ако партия "Величие" влезе в парламента. В..
Да бъде възстановено възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, по-известно с понятието "клас прослужено време", за държавните служители, настояват от КТ "Подкрепа". Вече има организация за събиране на подписка във всички синдикални структури. Това каза Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация КТ "Подкрепа"..
2025 година е по-специална за българите, пътуващи до Китай. В края на миналата година стана ясно, че през тази ще можем да посещаваме най-многолюдната страна в света, без да ни е необходима виза. Предизвикателствата да организираме визитата си там обаче не са никак малко. Отдавна сме свикнали да си помагаме с какви ли не мобилни приложения, а сред..
Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе днес, 13 януари, от 17 часа. Поводът е рождената дата на българското кино. На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..
Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..
До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..
Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..