„Лесна работа“: Пътят на щастливите места и незабравимите събития

Чудесна да е Светлата ви седмица!

Има дни, които ни смиряват и насочват погледа от външните събития към себе си и към близките хора. Дни, в които времето се отпуска и забавя. Такива са дните около Великден.

Днес извървях пътя на щастливите си мигове. От алеята, по която някога, много отдавна ме водеше мама, до мястото на последната годишнина, където близките ми подариха незабравим празник. Припомних си първите уроци по китара, упоритото баре, което дълго не се даваше, но щом го победих... Боже, как фантастично прозвуча кубинският танц! И до днес, щом го чуя, сърцето ми прескача няколко удара.

Маршрутът на щастливите места и незабравимите събития. Колко важно място заема той в картата на сърцето!

Празник е. Животът се успокоява. Дава време и възможност да отключим емоционалната си съкровищница.

С едно леко отклонение в маршрута – от списъка с житейски задачи към местата на спомените. Не носи приходи, не решава делови въпроси. Практично погледнато, може да изглежда безсмислено. Но нали любовта е смисълът? В случай, че сме я заменили напълно с пари и материална собственост, това вече не е смисъл, а диагноза. Така че отклонението в маршрута може да трае минути, а споменът и отново преживяната емоция запалват погледа, стягат стойката, вдигат раменете, понасят човека няколко сантиметра над земята, зареждат с енергия и мотивация поне за месеци напред.

Помните ли? Пейката на първата ви среща. Брезичката още се навежда, любопитна да чуе какво си говорят днешните младежи, седнали там.

Сладкарницата, в която ви заляха с кафе. Вече двадесет години пазите белите дънки. Петното напомня колко красива история може да произлезе от един, така да се каже, битов инцидент. Изгревът след дипломирането и погледът ви, взрян отвъд координатната система на случващото се – към невероятния, вълнуващ и щастлив утрешен живот и към човека, който искахте да бъдете и който днес смирено и мъдро пътува към следващата спирка на съдбата. Улицата, по която след работа минавахте с приятели, очаровани от красивия залез. В очакване на всички следващи залези, които ви е съдено да преживеете.

Лесна работа е отново да извървиш пътя на красивите емоции! Носи рестарт и усмивка. Изпълва сърцето с безкрайна благодарност към себе си, към хората, към живота. Благодарност, че сме тук и сега: именно ние - точно каквито сме; с чудесните преживявания; с отминалите срещи и пътувания; с куфарите, претъпкани с емоционален багаж, които сме понесли към следващата спирка на съдбата.

Огромната привилегия да остаряваме и да продължаваме. Мнозина не я дочакват.

Направете си този подарък: последвайте отново пътя на щастливите събития и незабравимите срещи! Може би днес е моментът.

С Възкресението Христово възкръсват и духовните сили. А нали основата за това подновяване са личните истории, хубавите спомени и любовта. Те са тези, които носят ново начало, за енергично и завладяващо пътуване през предстоящите дни и събития. За да възкръсват отново и отново радостта в сърцата и блясъкът в очите ни. А има ли блясък, има бъдеще!

Христос Воскресе!

Аз съм Даниела Иванова и ви желая щастливи дни с близки до сърцето ви хора!