140 дни работим за държавата през 2021 г.

На 20 май отбелязваме Деня на данъчната свобода през 2021 г., изчислиха от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Близо 140 дни работим за държавата през 2021 г. Въпреки тежкия удар на пандемията, през тази година консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47,6 млрд. лв. Очакваният размер на брутния вътрешен продукт на страната за 2021 г. е 124,5 млрд. лв., което означава, че средно за един календарен ден българите ще изработват по 341 млн. лв.

„Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. Това означава, че Денят на данъчна свобода през 2021 г. се пада на 20 май, което е най-късната дата за „данъчна“ свобода през последните над 10 години“, отбелязва Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Пандемията нанесе своя удар върху бюджета. Преразпределението се увеличи, като през 2021 г. се очаква консолидираните приходи да достигнат 38,2% от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период – от 2013 до 2018 г. –приходите са в рамките на около 35-36% от БВП.

„Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно – значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква да достигне 4,9 млрд. лв. през 2021 г.“, коментира Ганев.

Само въпросните 4,9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за „отработване“. Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит, предаде БГНЕС.

„Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Последните получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 20 май 2021 г., включва всички приходи, в т.ч. „приносът“ на европейските данъкоплатци“, отбелязва икономистът.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна. Наличието на различни разходни мерки в отговор на кризата е преди всичко благодарение на данъкоплатците, които понесоха пълната тежест на пандемията.