В последните няколко десетилетия, лозарството и винарството в България са изправени пред редица трудности и проблеми, които дърпат сектора назад. Само спомен са вече времената, в които страната ни заемаше престижно място на световната карта на лозарството и винопроизводството.
Секторът върви стремоглаво надолу и трябва да се вземат спешни мерки. Това каза в интервю за „Радио Варна” д-р Петър Бошнаков, икономист, дългогодишен лозар и преподавател в ИУ-Варна.
Национално сдружение на българските лозари
Преди два месеца, д-р Бошнаков и други представители на бранша, учредиха Национално сдружение на българските лозари. В него влизат производители на винено и десертно грозде, пепиниеристи, големи и малки фирми, както и земеделски стопани. Целта на новата браншова организация, оглавявана от д-р Бошнаков, е да издигне отново лозарството и винарството на висотите, на които беше преди много години.
"Идеята на новата организация е да защитава интересите на сектора пред държавните институции", коментира нейният председател.
"Един от основните проблеми пред лозарството и винарството в последните години е свиването на аграрния потенциал. В последните 20 години, лозарските площи намаляха 4-5 пъти. В момента са регистрирани около 600 хиляди декара, но реално реколтирани са 300 хиляди", каза д-р Петьо Бошнаков и допълни, че площите продължават да намаляват. За сравнение - преди повече от две десетилетия площите с винени лозя са били над 1 милион и 600 хиляди декара.
"България беше в топ 10 на света по производството на вино. След 1995 година започва леко затихване на сектора, а след 2002-2003 година, страната ни трайно е извън топ 20", поясни експертът.
Според д-р Петьо Бошнаков, значението на лозарския сектор е не само икономическо, но и социално.
"Това е сектор, който заедно с овощарството и зеленчукопроизводството, задържа населението в селските райони. Затова са необходими целенасочени усилия за развитие на лозарския сектор. Така ще задържим и хората в селските райони", коментира д-р Бошнаков. Той даде за пример Румъния, където селата са пълни с младо население.
"Там държавата обръща внимание на сектора. Има добро финансиране, за разлика от България", каза още той.
"В България субсидията за 1 декар лозе е 27 лева. Същата е и за 1 декар пасище. Това е абсудрдно", коментира д-р Петьо Бошнаков.
Спешни мерки
Според д-р Петьо Бошнаков, трябва да бъдат взети спешни мерки за излизането на лозарския сектор от колапса, в който се намира в последните години. Част от тези мерки бяха обсъдени и на среща със служебния земеделски министър Христо Бозуков. Ескпертът се надява, че исканията на лозарите ще бъдат чути и ще бъдат направени първите крачки за решаването на проблемите в бранша.
"Трябва да има национални доплащания за сектора. Ние сме единствената държава, в която тези доплащания са изключени, тъй като се счита, че виненото грозде не е плод. За сравнение - в страните от ЕС, помощта за сектора е в размер на около 200 евро. В България е 14 евро", поясни още д-р Бошнаков.
Той каза още, че в България има чудесни условия за винопроизводство и се надява лозарството отново да възстанови своите позиции като приоритетен сектор. Върху това ще бъдат насочени усилията на всички в бранша, както и на новото сдружение.
Чуйте цялото интервю на Иван Барбов с д-р Петьо Бошнаков:
Имен ден празнува днес певицата Йоанна Драгнева. В предаването на Радио Варна "Новият ден" тя разказа, че носи името на своя дядо Йонко Татаров, създател на специалността "Поп и джаз оркестър" в Националната музикална академия. Самата Йоанна е завършила Средно музикално училище "Любомир Пипков" с профил „Ударни инструменти“, а след това следва в..
Повечето политически сили имат интерес поне временно да вкарат държавата в релси и да бъде съставено правителство, за да бъдат успокоени обществените тревоги. Най-лошият вариант пред страната ни са поредни предсрочни избори. При евентуални такива не е изключено Наталия Киселова да бъде избрана на служебен министър-председател. Това коментира в..
В сезона на дебелите сметки за отопление и изтънелите джобове след празниците е добре да си припомним съветите на специалисти как да спестяваме. От 1 януари цената на електроенергията за битовите потребители се вдигна средно с 8%. Да проветряваме по няколко пъти на ден за минута с широко отворен прозорец, а да не го оставяме открехнат, което намалява..
Преговорите за съставяне на управленско мнозинство се фокусират върху конкретни мерки, липсва обаче разговор за реформи и за бъдещото развитие на страната. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна политическият анализатор доц. Иво Инджов. Според него: „Няма идея как да се развива България от тук насетне, а ние имаме драматични проблеми..
Двете най-търсени валути през 2024 г. остават американският долар и еврото, както и през 2023 година. Изключително популярни са и парите на съседните ни балкански страни, на първо място турската лира, след нея румънската лея и сръбския динар. Посещението на коледни базари в северната ни съседка и концерти през лятото в Сърбия имат видим..
Интервю с Myles Kennedy(ALTER BRIDGE, SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS) Паралелно с успешната кариера като вокалист на ALTER BRIDGE и SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS, Myles Kennedy издаде „The Art of Letting Go“, трети солов албум след „Year of the Tiger“ от 2018 и „The Ides of March“ от 2021 година. „The..
2024 г. беше една нелека година, но имаме хубава статистика - ражданията са с 39 повече в сравнение с 2023 г. и общо са 1 881. За жалост повече са родените недоносени - общо 263 бебета. Като процент е близък до средния за страната. Ние обаче сме специализирана болница и при нас нерядко идват по-тежки случай, което налага преждевременни раждания...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно
