Медицинските специалности са едни от най-желаните от кандидат-студентите, броят на чужденците, обучаващи се по тях, е рекорден за Европейския съюз, а професионалната реализация на завършилите е изключително висока. Това стана ясно от изнесените данни на публичното обсъждане на проекта за Национална карта на висшето образование в България, предаде БГНЕС.
„Ако всички професионални направления имаха подобни характеристики, бихме казали, че характеристиките на българското висше образование съвпадат със социално-икономическите потребности и пазара на труда“, отчете Георги Стойчев от „Институт Отворено общество“ – организацията, изготвила данните. В категорията специалности с най-високи показатели у нас попада и направлението архитектура.
Втората група са специалности, отчитат авторите на изследването, към които също се отчита голям интерес от работодателите, добра възможност за реализация с високи доходи, но сравнително нисък интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен представител е математиката, която дава възможности за реализация почти като при информационните технологии, но малко деца желаят да я изучават.
В своеобразна трета група попадат направления с много висок интерес, но по-слаба реализация. Такава специалност е театрално и филмовото изкуство, където 100% от местата са заети, а някои от неприетите студенти дори отиват да учат в частни университети. Въпреки това обаче данните отчитат по-слаба реализацията на дипломираните в тази специалност.
В четвъртата група попадат специалности като икономика или бизнес администрация, които са толкова масови, че завършилите ги трудно успяват да се реализират в тези направления.
„Това обсъждане трябва да ни помогне да оформим крайния текст на картата. Тя представлява набор от обективни данни, взети от регистрите на МОН, от базите данни на останалите институции в България“, подчерта пред участниците в дискусията служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Той подчерта, че данните ще бъдат разтълкувани от експертите и използвани за развитието на висшето образование в България, предаде БГНЕС.
„Основен акцент в тези данни е къде и как завършват ученици, които след това стават студенти, както и каква е реализацията на студентите, анализирана по висши училища, по професионални направления и по райони на планиране. За първи път имаме възможност да видим как се случват нещата в различните райони, съответно къде имаме концентрация на предоставяне на висше образование и къде имаме недостиг на възможности, както и наличие или липса на кадри за бизнеса, администрацията и социалните услуги“, посочи проф. Денков.
В обсъжданията се включиха всички заинтересовани страни – съветникът на президента по образование и наука, представители на Министерския съвет, на няколко министерства, социалните партньори, работодателски организации, професионалния съюзи, както и от Съвета на ректорите.
По време на представянето на данните стана ясно, че един от дисбалансите в българското висше образование е свързан с изградения капацитет за обучение на студенти в България. Висшите училища в България, според акредитацията, която са получили, могат да обучават 407 хил. студенти. Това е почти два пъти повече, отколкото е реалният брой на студентите у нас, които са около 216 хил. Този капацитет обаче, отчитат експертите, не е разпределен според търсенето по различни професионални направления и специалности. Има направления, чийто капацитет е запълнен изцяло, но има и такива на под 30%. В много направления пък капацитетът е два пъти по-голям, отколкото е реалният брой на студентите.
"Ясно е, че геополитическата динамика е предопределена от войната в Украйна - както като причина, така и като следствие от всички процеси, които се развиват не само в Европа. България не може да си позволи нито активно, нито пасивно да бъде поставена в ситуация да избира подкрепата си и отношението си към войната в различни тенденции, които се изразяват..
От 9,00 ч. на 5 март (сряда) се преустановява паркирането на автомобили в междублоковото пространство между ул. „Македония“ №116, 122, 124, ул. „Н. Державин“ и бул. „Цар Освободител“ №77. Причината е опасност от срутване на плоча на частни подземни гаражи. Решението бе взето след направен оглед на място за установяване техническото състояние на..
България не трябва да остава в периферията при взимането на решения за Европа, страната ни трябва да влезе в еврозоната. Това мнение изрази бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов. В контекста на промените в световен мащаб се променят и европейските политики и нагласи, подчерта Божилов и изказа опасенията си, че ако пропуснем развитието..
Община Варна подаде вчера проектното предложение „Подобряване инфраструктурата и модернизация на Рибарско пристанище „Варна“, съобщиха от дирекция „Европейски и национални оперативни програми“. Проектното предложение е по отворената процедура чрез подбор на проекти „Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на..
Не е ясно още какво точно се разбира под олекотяване на учебните програми в началното, основно и средно образование у нас и не всички организации от гражданския сектор подкрепят олекотяването в чист вид. Това каза в интервю за Радио Варна Милена Николова, координатор „Образование“ към Национална мрежа за децата/НМД/ , след среща с..
Kораб на "Гранична полиция" спаси чужденци в гумена лодка, тръгнали от Одеса за Варна. Граничният полицейски кораб "Обзор" участва в операция по спасяване на двама чужденци в бедстваща лодка в Черно море, съобщиха от Главна дирекция "Гранична полиция". Оттам информираха, че случаят е от 2 март. Сигналът за инцидента, на около 13 морски мили източно от..
Бойкотът на търговските хранителни вериги ще продължи. Днес организаторите на протеста към чуждите хипермаркети призоваха веригите да се бойкотират всеки четвъртък, докато цените на основните хранителни продукти в България не бъдат изравнени с тези в Австрия и Унгария, където стандартът е по-висок, а цените - по-ниски. Ако българите в четвъртък не..