Цветана Манева: Моята световна възможност е тук в България

"Не съм човек, който мисли, че животът му е бил толкова забележителен, че трябва да бъде описан и за това и не съм писала досега", споделя актрисата Цветана Манева в разговор на Даниела Стойнова. Поводът за срещата бе книгата на Цветана Манева, която бе представена в рамките на театралния фестивал "Варненско лято". Цялото интервю можете да чуете тук:

Да. Той черпи своята енергия от жизнени ситуации и то главно, изпълнени с крайни състояния, както всяко нещо, което може да бъде предмет на изкуството.

Можем ли да кажем, че Цветана има живот като театър?

Не, Цветана има личен живот, в който театърът заема основно място.

С интерес разбрах, че след фестивала в Кан към Вас е имало предложение свързано с Джеймс Бонд.

Стана при една среща, в която към мен бе отправено категорично предложение. Явно бях провокирала идеята Джеймс Бонд да има за началник жена. Тази роля я изигра прекрасно после Джуди Денч.

Това е една световна възможност.

Не, моята световна възможност е тук в България. Никога не съм считала, че навън са ми възможностите.

Знаем, че е имало предложения и за Невена Коканова. Не беше ли голяма щета за българските актьори, че не можеха да бъдат представени на големите екрани?

Всеки сам за себе си преценява. Имала съм възможности за турски сериал. Но всеки сам си преценява. Имаше стагнация, цензура. Аз в качеството си на народен представител и член на ЦК дори и да напусна театъра не можех да направя. Едва след 10 ноември напуснах „Сълза и смях” и то едва на 30 януари заедно с Явор Милушев. Свободата настъпва трудно.

Аз не мога да видя разлика в изпълнението и играта при Вашите страхотни роли и преди и след промените. Сякаш не мога да видя голяма разлика, изкуственост, фалш, още повече че тези ограничения доста са пречили на творците въобще.

Не са ми пречили. Пречат за ангажиментите, за изисквания, които си има всяка страна и система, която налага ограничения и свободи.

Аз с любопитство разбрах, че бройката Ви в театъра в Пловдив е била за дърводелец.

Това беше като завърших ВИТИЗ. Тогава нямаше свободна актьорска бройка и бях назначена за дърводелец. Една година след като не ме приеха работех и в отдел за чанти, в който лепях с лепило детайли на един конвейр.

После летящ ли беше старта?

Никога не съм имала летящ старт. Нищо не ми е дало възможността да се изненадам. Не защото много съм го мечтала и искала. Аз съм прекалено концентрирана, центриран човек съм. Знам какво искам и как трябва да го постигна с много труд, усилие на волята и с куража, когато паднеш да можеш да се изправиш.

Имате ли несбъдната роля?

Не, нямам такива решаващи мечти. Роля, която много исках да изследвам е на Албена заради способността на едно женско сърце да обича двама души.

Това в живота случвало ли Ви си е?

На мен не. Но на другите се случва. Аз съм от хората, на които като ми се случи нещо, то винаги надвишава предишното

А не води към разочарования? 48 години брак...

Аз не мисля за разочарованията. Това означава, че надвишава като физически данни, като отношение, като интелект и най-вече като мой порив и копнеж към този човек.

Спомням си спектакъла Ви с Явор Милушев „Двама на люлката”. Личните взаимоотношения не пречат ли на играта.

Не. Едното е професионално поведение, а другото е лично.

Чувала съм, че когато актьорите са влюбени, то при играта на сцена излиза фалшиво. Ние с Явор не сме имали проблеми в това отношение. Гледах Радина Кърджилова и Деян Донков, които разказваха, че са имали проблем в началото. Някакси трябва да се разграничат личните и професионални взаимоотношения. Трудно е, но трябва да се направи.

Към античните или съвременните роли имате интерес?

Аз съм много любопитна и лакома за работа. Всичко, което съм искала да изиграя се е случило. Албена не се случи, но не съм се тръшнала. Но Жулиета се случи. Госпожица Юлия, която аз така и не успях да разбера, да усетя.

Коя беше ролята, за която се казва, че сте я изиграли по-добре от Мелина Меркури?

Медея. Казва го Уилям Сароян. Той се обадил на Мелина Меркури, за да й каже, че съм най-добра от всички, които играят тази роля. Когато се срещнах с нея тя ми разказа това. Тя написа като автограф към мен „От Медея на Медея с приятелски благопожелания.” Не обичам цветя, които са отрязани. Получавам много букети, но изпитвам болка. И това дойде от ацтеките, за които четох, че Бог заспива в растенията, сънува в животните и се събужда в хората.