На 102 години Евдокия Чочева мечтае Варна да бъде просветен и културен център

102 години навършва през септември Евдокия Чочева -  варненка, която живее активно и следи обществения живот в града и страната. Тя спортува ежедневно и слуша основно радио - Радио Варна, Хоризонт и Христо Ботев.

Пристрастието и към Националното радио идва  от това, че нейната сестра - Недялка Цанева е била една от двете първи говорителки след създаването на Радио Варна през 1934 година и  е водила  малката си сестра Евдокия  да слуша двучасовите тогава предавания.

Евдокия Чочева живее сама, но има много приятели, има син и дъщеря, шестима внуци, както  и петима правнуци, те обаче живеят в Швейцария, Канада и  Великобритания. Тя  е и есперантистка, всеки ден прави гимнастика и се разхожда в близката до дома и градина, нейните дискотеки са библиотеките. Не разрешава да  я снимат без шапка, имала  е трима съпрузи и всички са били  достойни мъже.

Смята, че  днешните политици не знаят добре български, камо ли чужди езици и не гласува на избори.  По повод 100-годишнината си  е получила поздравителен адрес от английската кралица, с помощта на внука си Десислав, който  е част от правителството на Канада.

Даниела Стойнова разговаря по повод празника на града - Свето Успение Богородично с достолепната дама за стара Варна, за големите личности тогава, както и за това каква трябва да бъде днес морската столица:

Какъв човек беше той?

Той беше разкошен човек. Изключително просветен и благ. Изваждаше цариградски бонбони и ни черпеше с тях. През 1937 година, когато той почина, цяла Варна отиде на неговото погребение.

Кой беше кмет на Варна по онова време?

Аз си спомням, че беше Кръстьо Мирски. Тогава Радио Варна се намираше на втория етаж на централната поща.

Разбрах, че сте били спортистка и до ден днешен спортувате. Това ли е тайната на вашето дълголетие?

Аз бях гимнастичка. Ще поздравите непременно Румен Генов. Бях и атлет, а гимнастичка бях в Юнашкия салон. Бягах от Юнашкия салон до стълбището на Катедралата.

Медали имали ли сте като спортистка?

Имах винаги медали. И отивам аз в Юнашкия салон и идва нашият ръководител Крумчо Наводов. Един разкошен човек, гимнастик и главатар на групата. И той казва:  „Здравейте гимнастички, аз искам да ви науча не само да имате красиво тяло, а да имате и красив дух и красива душевност.” Играем халки, коза, вървим на летва, бягаме. Правим градско състезание, след това районно и винаги получаваме награди.

Значи спортът е ключът към дълголетието? И вие всеки ден правите гимнастика?

Още от леглото аз започвам гимнастика.

А вие колко съпрузи сте имали, колко пъти сте се омъжвали?

Три пъти.

Значи това е тайната на дълголетието?

Ами не, не е това тайната на дълголетието.

Какъв беше първият ви мъж?

Поет.

А вторият?

Вторият беше участвал в Испанската гражданска война.

А третият какъв беше?

Третият беше мой съученик - Иван Чочев, с когото сме завършили в училище „Априлов”. Той беше последният ми мъж. А интересното е, че аз нито съм била привлекателна, нито сексапилна. Защо така мъжете се влюбваха в мен?

Защото имате чар.

И когато станах есперантистка, девизът беше: „Есперантистите живеят дълго, защото служат на високи идеали.”  И аз съм служила винаги на високи идеали.

А трябва ли човек да е честен и откровен, за да бъде дълголетен?

Трябва да бъде откровен, честен, да обича природата.

Гледате ли телевизия, слушате ли радио?

Слушам повече радио, отколкото да гледам телевизия. Защото сестра ми, която работеше в пощата, с разрешение на своя началник ме взе да видя какво е радио. И каза: „Абсолютна тишина, аз ще пускам плочите, а ти само ще слушаш.” И аз слушах, а тя пускаше една много хубава музика, след това спираше плочите и почваше да говори. Казваше готварски рецепти и след два часа свършваха.

Два часа програма.

Да. Следобед Гинка Алатова водеше. А те двете говорителки не се познаваха, защото едната беше сутрин, другата следобед.

Затова ли обичате радиото?

Да. И като ме питат: „Вие какво слушате? ”, аз казвам, че гледам много малко телевизия, а слушам радио. Тук имам едно повредено радио, което зет ми се мъчи да оправи. И всеки вторник в 10:50 нагласявам това повредено радио и чувам: „В ефир сте, представете се!”

Слушате моето предаване ли?

Вашето предаване, да.

Голяма чест е за мен. Какво мислите за общуването с хората на живо в радиото?

Аз толкова ви уважавам. Вие предавате за обикновените хора, за техните мъки, за лошите пътища, за блатата...

А вие сега, ако трябва в предаването да зададете един въпрос, към когото искате, какъв ще бъде, какво да се подобри във Варна?

Преди всичко искам Варна да бъде просветен и културен център.

А иначе в инфраструктура, в чистота?

Да, за чистотата. Слушах едно предаване на Ренета Инджова, интервю по телевизията, където тя излезе и започна да мете пред къщата си, на улицата. И тя каза: „Не, че не мога да си наема една чистачка, просто искам да науча хората да метат.”

Варна беше много чиста и всеки беше задължен да мете. Децата метяхме цялата улица и пред домовете си - едното дете до половината и другото отсреща премита. В това време минаваше каруца, която събираше боклука.

Но никой не хвърлуше по улицата, нали?

Да се хвърли боклук? Няма такова нещо. Това нещо го видях в Атина - ти слагаха старите мебели пред оградата си и минаваха да ги събират.

Тоест искате да призовете варненци не само да искат да е чисто, но и те да го правят?

Да, те да го правят. Това е важното.