За изкуството са необходими две добри сърца

За колекцията „Изкуството на графиката“ на проф. Славов акад. Румен Скорчев пише:

“Колекционирането на изкуство е болест, страдание от невъзможността да имаш желаните творби. То поражда и грижи към придобитите ценности. То не е хоби, а лудост, наркотична лудост. Защото вълнението от разни хартийки, платънца и пластики не е снобска показност или примитивна страст на спекуланта, чиято единствена цел е парична печалба. Колекциите се създават чрез продължителен подбор на творби по теми или автори, по видове изкуства, по технологичен принцип или в границите на определени национални култури. Думата „харесвам" звучи непристойно в речника на колекционера и остава за онези, които украсяват жилището си, без да ги интересува ниската естетическа стойност, нито авторите на притежаваните от тях изображения.

Колекционирането изисква природна интелигентност, изисква и умения да се общува с творците, дипломатична настъпателност и най-важното - значителни финансови възможности. Ако човешката история, поне у нас е доказала колко малка е вероятността да се срещнат в една личност нейната богата духовност и материалното й състояние. На общия фон от често срещани събирачи на картини и търговци, д-р Славов който с присъщата си скромност упорито твърди, че не е колекционер, а ние, почитателите му, бихме казали, че е водещ специалист в медицинската наука, духовно извисена и всестранно и надарена с любознание личност...“

Проф. д-р Чавдар Славов беше гост на предаването за култура на Радио Варна "Гравитация нула" с водещ Светлана Вълкова:

Как се запалихте по изобразителното изкуство и конкретно по графиката? Колекционирате от 1985 година насам.

На практика оттогава колекционирам, но се запалих още като ученик в малките класове, защото съученик и приятел ми е големият български художник Свилен Блажев. Рисувайки и мъчейки се да достигна неговото ниво, разбрах, че е по-добре да ценя това изкуство, отколкото да се опитвам да го настигна. Разбрах, че моето поприще е медицината и сега съчетавам двете неща.

Приблизително колко графики и рисунки има във Вашата колекция?

Аз първо искам да кажа, че не се чувствам колекционер в пълния смисъл на тази дума, защото колекционерството е болест, както казва моят духовен баща акад. Румен Скорчев. Аз не участвам м търгове, не продавам от моите картини, в най-добрия случай заменям с някой друг събирач на такова изкуство, но това е по-скоро една кауза, един допир до българската култура и в частност изобразителното изкуство, което считам, че е не само на европейско, но на световно ниво.

Графиката е особен вид изява на изобразителното майсторство, както и рисунката, тя обаче дава възможност с по-малко финансови средства човек да създаде по-голяма колекция. Моята колекция е събирана по по-странен начин: първо, от контактите ми с художниците, а аз общувам много с тях и повечето от нещата са ми подарени, други съм купувал от графичните бази на по-достъпни цени, трети, с помощта на мои колеги съм придобивал.

Имам представени към 300 български автора – някои с по една, други с по две графики, но в тази извадка, която се счита за представителна, са показани 86 автора със 104 творби. Тази колекция беше показана в Софийска градска галерия през 2014 година, след това в Кюстендил, моя роден край, в Бургас стоя три месеца в галерия „Петко Задгорски“, в Стара Загора, в Сливен, Велико Търново и ето че вече е във Варна. Това е една моя сбъдната мечта – да популяризирам не моята колекция, а това изкуство.

(...) Тук има една много интересна работа на Генко Генков, един от малкото му опити в тази област, суха игла, но на практика тя е рисувана с пирон върху парче ламарина и след това отпечатана от самия Румен Скорчев и то само в 5 екземплара...

Аз вече притежавам един от каталозите със селекцията, има го и в Градската художествена галерия...

Да, аз обикновено подарявам определен брой каталози, със средставата от продажбата галерията може да подпомогне дейността си. Каталогът е и в много известни галерии по света, лично съм го занесъл. Това е част от моята мечта или кауза за пропагандиране на българското изобразително изкуство.

Знаем, че в графиката първите копия, до десето, са най-ценни. Вие държите ли да притежавате винаги първо копие?

Бих разкрил една малка тайна – най-добри са от 3-то до 10-то копие, особено в литографията, защото тогава мастилото е най-наситено, когата се отпечетва... Не бих казал ,че държа на първите копия, не съм толкова придирчив, за мен е важно присъствието на такъв документ за художник, когото уважавам.

Казахте, че за Вас е важно общуването с художниците? Кога намирате време?

Това е моето хоби. В началото, когато започнах да събирам, рамкирах произведенията и ги наковавах по стените си в апартамента, които пък се превърнаха в швейцарско сирене. Това ми създаде известни семейни проблеми... Впоследствие разбрах, че е по-важно да се съхраняват в папки и когато се показват пред хора, тогава да се слагат в стъкла и да се рамкират.

Аз с това си почивам, въпреки че художниците са много особен коктейл от характери, от емоции и всеки художник мечтае да покаже своята рожба – картината, и да немери ценител. Както големият Димитър Казаков-Нерон казва, че за изкуството са необходими две добри сърца – едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени.

След като официално се отказахте да рисувате, все пак тайно рисувате ли си вкъщи?

Ами, рисувам предимно операциите си...

Пожелавам Ви дълги години да можете да го правите!