Зеленият пакт на ЕС и намаляването на въглеродния отпечатък

Европейският зелен пакт има за цел да насърчи всеки един европейски гражданин да направи „стъпка“ напред към намаляването на своя въглероден отпечатък. Европейската комисия вече прие набор от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Постигането на подобно намаление на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. и за осъществяването на практика на Европейския зелен пакт.

Документът обаче предизвика редица дискусии и напрежение сред държавите-членки. Наскоро девет от тях, сред които Франция и България, поискаха атомната енергия да бъде включена като екологичен източник в зелената стратегия на Европейския съюз. В същото време у нас не само тече дискусия за бъдещето на икопаемите горива, но вече се стигна и до протести на миньорите. Един от проблемите със европейския пакт е, че големи световни замърсители, като Китай примерно, не само не са длъжни да се съобразяват с този документ, но дори увеличават произвоството на кафява енергия. Това каза климатологът Георги Рачев: "Въпросът е много сложен. Големите сили, като САЩ, Китай, Русия и Европа. трябва да се разберат относно глобалното затопляне. Инициативата на ЕС е похвална, но в същото време Китай увеличава добива на въглища...".

По повод европейския Зелен пакт и влиянието му върху цените на електроенергия, икономическият съветник към КТ „Подкрепа“ Ваня Григовора коментира, че Европейския съюз вече се осъзнава, че тови вариант за зелен преход е нереалистичен и не е справедлив. "Тази криза може да доведе до осъзнаването, че трябва да намалим вредните емисии, но не за сметка на най-уязвимите граждани в Евросъюза", каза анализаторът. Григорова подчерта, че: "ЕС отчита вредните емии, които се отделят при произвоствата в самия съюз, но не отчита колко вредни емисии замърсяват въздуха, докато страните от третия свят произвеждат стоки, които се използват в Евросъюза".

Ваня Григорова обаче акцентира и върху друг аспект от Европейския зелен пакт - той дава възможности и за икономическо възстановяване от пандемията от COVID-19. Една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възстановяване и седемгодишният бюджет на ЕС ще се използват за финансиране на Европейския зелен пакт.