Точно един месец се навършва днес, откакто турският кораб Вера Су, натоварен с над 3 000 тона азотен тор, заседна в морето край местността „Яйлата“. Измина един месец, в който корабособственикът не предприе никакви действия по спасяването на собствеността си и 30 дни, в които България също не успя да се справи с критичната ситуация в морето.
Докато страните от Западна Европа бавно и постепенно се връщат към стария начин на живот, познат им от преди пандемията, в България ситуацията става все по-интересна. Интересна всъщност е тя за циничните оптимисти и вероятно почти безнадеждна за крайните песимисти. Не ни е достатъчна цялата драматична картина около разпространението на Ковид-19, ами и в разгара на четвъртата вълна ни сполетя и един заседнал кораб и то малко преди поредните избори за последната една година в страната. И ако трябва да обобщим в едно изречение защо този инцидент се превърна в препъни камъче за България, то би звучало така – заради един заспал на вахта втори помощник-капитан и заради една дълбоко приспана в летаргичен сън държава в продължение на десетилетия.
Първите дни от засядането на кораба край „Яйлата“ бяха като опознавателен лагер, в който децата научават имената на своите учителки и свикват с новите си другарчета по стая. Опипваше се бавно, постепенно и с надеждата, че някак си отговорността по изтеглянето на кораба няма да се окаже в ръцете на България. Е да, но все пак ни се наложи да го направим. И така се стигна до първата акция по претоварването на кораба, която целеше той да бъде олекотен и впоследствие да бъде извлечен от скалите. Всички помним какво се случи по време на тази акция – една заседнала и с часове спасявана баржа, една развалена машина за пакетиране на товара, един почти успял да заседне кран и разбира се, една напълно неподходяща кофа, от която се оказа, че товарът се изсипва в морето. И всички бяха безкрайно учудени – все едно да искаш да пренесеш пясък в сито и да те изненада неуспешното ти начинание. Тогава и дойдоха първите признания за пълната неподготвеност на държавата ни, изказани в прав текст от тогавашния и вече освободен от поста изпълнителен директор на Морска администрация Живко Петров.
Впоследствие Живко Петров беше освободен от длъжността си и на негово място застана капитан Венцислав Иванов. Бурното море пък все пак накара екипажа да пожелае да бъде евакуиран. Седем от тях бяха настанени в общинския хотел в Каварна, после разпитани от Окръжната прокуратура в Добрич, след това в разследването се включи и Националната следствена служба, а капитанът и вторият помощник-капитан си останаха за постоянно в ареста, обвинени в престъпление, за което законът предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода.
Междувременно отвсякъде еколози, химици, океанолози и природозащитници обясняваха в дружен хор, че азотният тор е опасен за околната среда и за морската екосистема, защото ще доведе до цъфтеж на фитопланктона, което ще намали количествата на кислород във водата, ще предизвика съхнене на хрилете на рибите и съответно до тяхната смърт, ще доведе и до натрупване на нитрати в морските обитатели. Разбира се, някои по-крайни в мнението си специалисти по темата говореха за екокатастрофа, за срив в туризма, за умиране за дълъг период от време на риболова в района. И в този момент в местността „Яйлата“ дойдоха министърът на транспорта Христо Алексиев, който обяви, че азотният тор не се класифицира като опасен товар и министърът на околната среда и водите Асен Личев, който пък заяви, че нито ще цъфне планктона, нито ще умрат риби.
Ако всяка дума, изречена във връзка с кораба от ангажираните в спасяването му, го преместваше с по 1 см, сигурно той вече щеше да е пристигнал на пристанището във Варна. За сметка на това той и днес си е до „Яйлата“ и дори и да бъде успешно претоварен, съдбата му не е ясна.
На същата дата, но през септември месец, в морето изчезна един 48-годишен мъж от Добрич, влязъл с риболовен каяк и не излязъл повече от водата жив. Като по ирония на съдбата вероятно двете събития – изчезването на рибаря и засядането на кораба Вера Су, се случиха в един и същи ден. Какво друго ако не точно два подобни инцидента идват да ни покажат и то съвсем ясно, че държавата ни не е готова да спасява нито кораби, нито хора.
Какво все пак се случи, има ли вече яснота как се е стигнало до инцидента и какви са поуките, които трябва да си извадим като морска държава, чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова:Ден на отворени врати се провежда днес в ОУ „Христо Ботев“ във Варна. Училището, което се намира в кв. Аспарухово, посрещна деца от всички детски градини в района, на които им предстои да бъдат първокласници. След тях сградата ще посетят и деца, които ще бъдат в пети клас през следващата учебна година. Малчуганите бяха посрещнати в двора..
Поредни успехи завоюваха възпитаници на Математическата гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна. Деветокласникът Павел Василев достигна първото място от Националния кръг на олимпиадата по лингвистика. "Лингвистиката ми помага да мисля по нестандартни начини, които са полезни и помагат в различни ситуации", подчерта за Радио Варна..
Текстилните отпадъци са един от актуалните глобални проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. По данни на Българска асоциация "Кръгов текстил", всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 милиона тона текстил. От тях, над 3 милиона тона попадат в смесения битов отпадък и съответно вредят на природата. Вдъхновени от Деня на..
18 хорови формации от Варна и един гостуващ хор от Балчик ще изнесат концерти в морската столица. Включвайки се в VIII Национална инициатива „България пее“ на Българския хоров съюз, Община Варна организира на 26, 27 и 28 април поредица от концерти в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. В 18:00 ч. днес началото ще постави Мъжкият хор на..
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..