Актьорът Свилен Стоянов: Сцената е вълшебно пространство за души

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и варненската културна общественост отбелязват 40-годишния творчески път на Свилен Стоянов на сцената на Варненския театър . 

Актьорът е обичан от варненци както заради изявите си на сцената, така и заради успехите си като художествен ръководител на Театрална формация „Феникс“, в която участват и млади хора в неравностойно положение. Един от най-заетите актьори на Варненския театър, само през този месец той играе, освен в „Бащи лъжи и още нещо“, също в „Тютюн“, „Амадеус“ и „Само за жени“. С ролята, която репетира сега в предстоящата премиера на „Вечеря за глупаци“, пресъздадените от него образи стават 111. „Всички те са в моя любим, единствен и неповторим Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Щастлив съм, че целият ми творчески път протича тук. Пожелавам на нашия театър да съхрани своята самобитност и оригиналност, да преведе във времето здравите послания от нашите предци, да пренесе традицията в съвременен изказ. Вярвам в бъдещето на Варненския театър“, категоричен е Свилен. Актьорът, който е познат на публиката и като блестящ рецитатор, също свири на цигулка и китара, композира песни за деца и възрастни, които изпълнява сам, пише поезия.

Светлана Вълкова разговаря с актьора в предаването за култура "Гравитация нула":

40 години на варненска сцена. По различен начин ли тече времето в живота и на сцената?

Сцената е едно невероятно увлечение, един друг живот, този живот, който е изпълнен с амбицията да го постигнеш, от там нататък да го споделиш с публиката, е едно чистилище. Ние сме от онези професии, в  които можем да се самозареждаме, благодарение и на публиката - тогава обратните импулси са невероятни. 40 години не е толкова много - ако ролите ми са 110, значи това са само 110 странички. 

А времето, както в живота, така и на сцената, тече неусетно. Може би в живота в различни периоди се случват изпитания и предизвикателства, с които ние трябва да се справяме все по-силно и по-добре организирани със себе си и с трезвата си мисъл за правилното и полезното. Но сцената е вълшебно пространство за души.

Това ли беше твоят мотив да се занимаваш с театър – да осмислиш, да разбереш живота и себе си?

Сега за пръв път се замислям. Да, може би е това, но може би първото е било – да сме заедно. Поне с един човек, един зрител. В моя домашен театър в детството баба или мама и тати бяха моята първа публика, но споделеното е изключително важно, особено днес, да не загубим потребността да сме човеци и да общуваме. Сцената ми дава възможността да дишаме заедно, да чувстваме заедно, ако щеш и въпросите, които ние задаваме на публиката, те са въпроси към нас, човеците, които в момента сме се превъплътили в даден образ, но излизайки от него, ние продължаваме да мислим върху тези въпроси, които сме задали в един театрален спектакъл. 

Всеки има трудни моменти, ти как ги преодоляваш, кое ти дава импулс да вървиш напред?

Разбира се, близките ми хора. Но има и други измерения на човешкото живеене – трябва да има у всеки човек повече вяра, повече надежда и повече любов. Не бива да слизаме под някакви нива, от които е трудно човек да се изправи. В първите години след промените, например, имаше много проблеми, свързани с политически и икономически сривове. Човек трябва да намери божествената светлина в себе си, той в никакъв случай не трябва да се обезвери.  Да, понякога е много трудно... Дори и днес, когато гледах тази великолепна природа около сградата на Радио Варна, с толкова багри – Господи, каква красота! Дали я виждаме? Дали успяваме да я видим?

Какво ти се играе? Има ли нещо специално, което ти се играе?

Вероятно да и то е в социално-психологически план, свързано с онова, което нас ни боли и то стои недоизказано, нашите неслучили се срещи, нашите недоизказаности, нашите недореализирани полети, прегръдки, пропуснати мигове... Разбира се публиката иска и да се смее, но мисля, че може да задаваме и тези въпроси.

Понеже предаването е „Гравитация нула”, искам да те попитам: Кое те кара да летиш?

Смисълът на нашия живот е любов. Любовта е най-големият енергиен двигател за полети.