Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

"Черните обувки" на соца

Варненската поетеса Десислава Неделчева издаде своя първи роман „Черните обувки“.  Роман, който разказва за времето на социализма през очите на едно подрастващо момиче. Написана е с особена дистанция и отстраненост, макар да става ясно, че до голяма степен е автобиографичен. Формата на дневник, полудокументалността и конкретните имена на реални хора, смесени с фикционални моменти, оригиналните решения на отделните глави, споени в едно цяло, прави книгата необичайна и динамична. 

Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.
Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.

„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.

На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература...

Чавдар Ценов

Десислава Неделчева е родена през 1973 във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Печелила е много национални награди за литература, сред които конкурса „Веселин Ханчев“ през 1996 г. Автор е на книгите „Прози в края на века“ (1998) и „Източно време“ (2012), както и на стотици статии с литературна критика във вестниците „Култура“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сайта „Портал Култура“ от 1991 г. насам.


Много ми е интересен фактът, че Десислава Неделчева след толкова много поезия, която написа, публицистика, литературна критика,  сега представя първия си роман, наречен „Черните обувки“. Явно много е напирал този текст да излезе и то точно под тази форма. Какво те подбутна? Къде беше импулсът?

Книгата е на основата на един автентичен детски дневник, който аз имах и който е воден от едно момиче на 12 години. И понеже този материал отлежаваше дълги години при мен, дълго време не смеех да се допра до него, защото миналото ме засмукваше и аз влизах директно в онова време и после трудно се измъквах обратно. Така доста години минаха, допреди десетина, когато се осмелих да отворя, и реших, че това, което е оставено в дневника, е много ценно. Аз го влачих някак си, стоеше зад гърба ми и  и по някакъв начин ми е тежало и просто исках да го направя. Нямах претенции към формата, просто исках това нещо да излезе от там по някакъв начин. През 2003-а отидох на един Фестивал на козето мляко в Бела речка и там през една игра на един психолог, който дойде да търси нашите спомени от соца, тази история излезе. Историята, която е била дълбоко в подсъзнанието ми -  за черните обувки.  Освен от дневника историята изскочи и през една скица, която си надрасках по време на играта. Спомних си го.

Какво има толкова в този дневник? Каква е тази история, направо звучи мистериозно.

Дневникът са преживяванията на едно момиче в пионерската организация - едно момиче активистче, по тогавашните правила. Социално активно - влиза в най-различни дейности, ходи на международни бригади. Отвъд всичко обаче напира неговата чувствителност и по някакъв начин всички тези активности се пропукват от една линия, която накрая изкристализира в някакъв своеобразен бунт на това дете  в хода на неговото съзряване.

А историята за черните обувки, която си спомних 18 години по-късно при едни неочаквани обстоятелства е за пребиването на това дете в пионерския лагер в Ястребино. Там то е определено да бъде асистент на знамето в един бутафорен сбор, който трябва да се изиграе, но детето няма черни обувки, а неговите са светлосини.

От двеста души в лагер е трябвало да намери такива обувки, но не успява и бива порицано от ръководителката пред целия строй. Детето дори не успяло да се разплаче. До такава степен унижението е тежко, с това крехко съзнание.  То пише писмо до майка си и татко си. Те идват. Подписват се за два часа, но  таткото казал: „Стига глезотии – оставаш“.

Какво влачи тази история след себе си?

Това искам да разбера, написвайки тази книга. Защото очевидно това нещо ми е тежало през всичките тези години, било е по някакъв начин важно и сега, когато го извадих на бял свят, се чувствам облекчена.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Десислава Неделчева чуйте в звуковия файл:


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Христо Момчаров: "В бизнес средата няма никаква възможност за отпускане"

Христо Момчаров е фотограф, който има студио от 2009 година. Основната му насоченост е фотография за бизнеса – продуктова фотография, снимки за онлайн магазини, рекламна фотография, снимки на продукти, бизнес услуги, събития, интериор, екстериор. Една от най-актуалните дейности за бизнеса, с които Христо Момчаров се занимава, са 360-градусови виртуални..

публикувано на 23.01.22 в 13:57

Акушерството като призвание

Навръх 21 януари, когато отбелязваме Бабинден по стар стил, ви срещаме с две млади акушерки от Варна, които са част от младата вълна в професията. Мерлин Бейтула и Кремена Панова определят акушерството като призвание е не като професия. "Акушерството изисква голямо сърце, отдаденост и много търпение", каза Мерлин, която завършва Медицинския..

публикувано на 21.01.22 в 08:58

Всеки сам си преценя, защото всеки знае мене си

Преценям, антиваксър и изчегъртване са най-употребяваните думи на 2021-ва. Това показа широко проучване, проведено на платформата за грамотност „Как се пише?“. След тях с броени гласове разлика оспорваната битка за третото място загубиха ваксина и зелен сертификат. В челната десетка влизат още промяна, избори, бустерна доза,..

публикувано на 20.01.22 в 10:32

Експерт: Трябва да се ин­вес­ти­ра прио­ри­тет­но в ри­бар­ско­то прис­та­ни­ще в Бал­чик

Нел­ко Йор­да­нов - из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на МИРГ Шаб­ла - Ка­вар­на - Бал­чик :  На югед­но до дру­го мо­дер­ни съо­ръ­же­ния, а на се­вер ня­ма­ме ни­що. Ис­кре­но се на­дя­вам да дой­де ред и на на­шия ре­гион и да се по­доб­ри ин­фрас­трук­ту­ра­та Рибарската общност се надява на държавна политика в този сектор,..

публикувано на 20.01.22 в 10:13
Тома Белев

Тома Белев: Екоминистерството иска да изкупи дюните по крайбрежието

Да бъдат изкупени дюните, попадащи в терени частна собственост, предвижда Министерството на околната среда и водите. 5440 декара имат собственици, а придобиването на имотите е станало преди приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който определя дюните като изключително държавна собственост. Това обясни за Радио Варна ресорният..

публикувано на 19.01.22 в 12:31
Георги Манолов

Ковачеството - умиращо изкуство и занаят

Атанасовден е празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите. Оказва се, че ковачеството е сред 20-те най-търсени професии у нас. Но за съжаление майсторите ковачи са се превърнали в изчезващ вид. Ковачеството не се учи по книга или по интернет, трябва да го носиш в себе си. Повече от 20 години Георги Манолов се занимава и развива този занаят...

публикувано на 18.01.22 в 06:00

Пламен Гутинов: Обичам да снимам живия живот

Срещаме ви с фоторепортера Пламен Гутинов, чиито снимки дълги години бяха на страниците на вестник "Черно море" във Варна, а след закриването на изданието работи за сайта parallel43.bg. Започва да се занимава активно с фотография от 1997 година. Но след курс за фоторепортери през 2009 намира своето място в тази област.  За себе си разказва, че обича да..

обновено на 17.01.22 в 10:22
Подкасти от БНР