Варненската поетеса Десислава Неделчева издаде своя първи роман „Черните обувки“. Роман, който разказва за времето на социализма през очите на едно подрастващо момиче. Написана е с особена дистанция и отстраненост, макар да става ясно, че до голяма степен е автобиографичен. Формата на дневник, полудокументалността и конкретните имена на реални хора, смесени с фикционални моменти, оригиналните решения на отделните глави, споени в едно цяло, прави книгата необичайна и динамична.
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.
Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.
„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.
На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература...
Чавдар Ценов
Десислава Неделчева е родена през 1973 във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Печелила е много национални награди за литература, сред които конкурса „Веселин Ханчев“ през 1996 г. Автор е на книгите „Прози в края на века“ (1998) и „Източно време“ (2012), както и на стотици статии с литературна критика във вестниците „Култура“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, сайта „Портал Култура“ от 1991 г. насам.
Много ми е интересен фактът, че Десислава Неделчева след толкова много поезия, която написа, публицистика, литературна критика, сега представя първия си роман, наречен „Черните обувки“. Явно много е напирал този текст да излезе и то точно под тази форма. Какво те подбутна? Къде беше импулсът?
Книгата е на основата на един автентичен детски дневник, който аз имах и който е воден от едно момиче на 12 години. И понеже този материал отлежаваше дълги години при мен, дълго време не смеех да се допра до него, защото миналото ме засмукваше и аз влизах директно в онова време и после трудно се измъквах обратно. Така доста години минаха, допреди десетина, когато се осмелих да отворя, и реших, че това, което е оставено в дневника, е много ценно. Аз го влачих някак си, стоеше зад гърба ми и и по някакъв начин ми е тежало и просто исках да го направя. Нямах претенции към формата, просто исках това нещо да излезе от там по някакъв начин. През 2003-а отидох на един Фестивал на козето мляко в Бела речка и там през една игра на един психолог, който дойде да търси нашите спомени от соца, тази история излезе. Историята, която е била дълбоко в подсъзнанието ми - за черните обувки. Освен от дневника историята изскочи и през една скица, която си надрасках по време на играта. Спомних си го.
Какво има толкова в този дневник? Каква е тази история, направо звучи мистериозно.
Дневникът са преживяванията на едно момиче в пионерската организация - едно момиче активистче, по тогавашните правила. Социално активно - влиза в най-различни дейности, ходи на международни бригади. Отвъд всичко обаче напира неговата чувствителност и по някакъв начин всички тези активности се пропукват от една линия, която накрая изкристализира в някакъв своеобразен бунт на това дете в хода на неговото съзряване.
А историята за черните обувки, която си спомних 18 години по-късно при едни неочаквани обстоятелства е за пребиването на това дете в пионерския лагер в Ястребино. Там то е определено да бъде асистент на знамето в един бутафорен сбор, който трябва да се изиграе, но детето няма черни обувки, а неговите са светлосини.
От двеста души в лагер е трябвало да намери такива обувки, но не успява и бива порицано от ръководителката пред целия строй. Детето дори не успяло да се разплаче. До такава степен унижението е тежко, с това крехко съзнание. То пише писмо до майка си и татко си. Те идват. Подписват се за два часа, но таткото казал: „Стига глезотии – оставаш“.
Какво влачи тази история след себе си?
Това искам да разбера, написвайки тази книга. Защото очевидно това нещо ми е тежало през всичките тези години, било е по някакъв начин важно и сега, когато го извадих на бял свят, се чувствам облекчена.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Десислава Неделчева чуйте в звуковия файл:Решенията за оползотворяване на морския бряг в градовете трябва да се основават на природата, смята главният архитект на Грьонинген в Кралство Нидерландия Михий ван Дрийш. Паркът и плажната ивица във Варна са уникални. Крайбрежната алея не трябва да изглежда като автомобилн аулица, а да бъде по-удобна за пешеходци и велосипедисти, както и да..
Летният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна, продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова. Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни представяния интереса и към..
Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..
„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото? А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?" Новата книга с разкази на Ина Иванова "И винаги любовта" бе представена пред четящата публика във Варна...
На 9 юли Сдружение „ЗА ТЕБ“ кани варненци и гостите на града да се включат в едно различно спортно събитие с вход свободен. По време на „Щък тук-там: Адаптирай се!” всеки, който желае, ще има възможност да наблюдава и да участва в спортни дейности, адаптрани за хора с увреждания. В рамките на 10 часа – от 11 сутринта до 21ч. вечерта, ще бъдат..
Най-новите произведения на талантливия художник Атанас Хранов от 3-ти юли до 7-ми август 2024 г. са в изложбеното пространство на Галерия „Папийон“ във Варна. Неговите идеи, копнежи, „вероятни пейзажи“ и „чезнещи лица“ са събрани в изложба живопис, наречена "Дирижабъл". Приключението, в което ни въвлича този великолепен творец, е..
България чрез творците си, които я прославят по света, отдавна е прекрачила "културния" Шенген " и е известна с постиженията си в тази сфера. Българските политици трябва да се обърнат към нас, често повтарям това. Заяви във Варна звездното сопрано Красимира Стоянова след репетиция на "Бохеми", премиерата на операта в рамките на фестивала "Опера в..