История за творения, направени с любов

Следващата история е за човешкия дух. История за изкуство, което вдъхновява. Една история за силата и любовта към самите себе си. 

Милена Петрова е от град Роман, Област Враца. На 17 години е и учи в десети клас. Момиче, като всички останали, сигурно ще си кажете. Но има една не малка подробност. Милена Петрова е незряща. Губи зрението си като бебе след престой в кувьоз. От две години, за да си помага, създава различни предмети, които разпространява чрез страницата си във Фейсбук “Творенията на Мими, направени с любов”.

Творенията са различни  - сапуни с различни аромати, гривни, балсами за устни. Всякакви подаръци, изработени в домашни условия. 

"Как става? Първо човек трябва да има желание. И трябва нещата да бъдат направени с любов. Това няма ли го, колкото и не хубаво да звучи от моята уста, просто не трябва да се занимава. Става чрез някаква помощ. Няма как без помощ. Трябва да се топи пчелен восък, трябва да се топи сапунена база. Няма как сама да се справям. Нижа обаче гривни абсолютно сама. Връзването също го научих сравнително бързо. За гривните не ми трябва чужда намеса, но за другите неща задължително трябва да има някой, който да помага."

Помагат й баща й и сестра й. Родните и близките също. 

"Научих се на много неща, покрай изработването на творения. Не можех да нижа гривни, научих се. След това с помощта на баща ми се научих да ги връзвам."

Не се предава и не пада духом. Опитва се да гледа позитивно на живота, въпреки трудностите и открива щастието в малките неща.

"Моята позитивност не е винаги, но няма как. С негативно мислене всичко върви назад, всичко е негативно, а трябва някак си да вървим напред. Периодът е тежък, но хората казват, че не трябва да се предаваме."

Повече за Милена Петрова и нейните творения чуйте в звуковия файл.