Фотографът Тони Перец: Обичам да виждам хората щастливи

В рубриката "Обективно" ви срещаме с талантливата варненска фотографка Тони Перец. "Фотографията ме вълнува от дете. С времето започнах да оценявам все по-високо значението на снимките и тяхната непреходност. Когато започнеш да мислиш преди натискането на спусъка, когато интуитивно разпознаваш значимото, когато имаш все по-високи изисквания към снимките си, когато успяваш да уловиш истинската емоция и можеш да разкажеш цяла история с една снимка, имаш късмета да се наречеш фотограф", споделя Тони.

Любомир Бенковски-Бенджи: От кога се занимаваш с фотография?

Първите ми съзнателни спомени са свързани със семейни почивки, на които аз съм въоръжена с лентов фотоапарат. Интересът ми към фотографията се задълбочи при досега до варненския театър. Работех като разпоредител там и ми се отдаде възможност да снимам репетиции и въобще актьорите зад кулисите. Това бяха и първите ми художествени снимки и по-късно като професионален фотограф.

Любомир Бенковски-Бенджи: Първо като любител ли снимаше театъра?

Да, чисто любителски, важна беше ролята на Стоян Радев, който ми вдъхна кураж да снимам по-смело. Така се роди и първата ми фотоизложба, която беше със сцени от театъра.

Светлана Вълкова: Каква е спецификата на това снимане?

Специфичното е осветлението, това не е естествена среда, но пък е много художествено. Много се радвам на тази среща, защото театърът е оставил много сериозен отпечатък в професионалното ми развитие. Сега не е основното ми занимание, но все още снимам с голямо удоволствие. Реално снимам генерални репетиции, действаш на момента и извличаш най-доброто от ситуацията.

Любомир Бенковски-Бенджи: Какво е да снимаш деца?

Това е голямо предизвикателство и голямо забавление. Според възрастта са различни и подходите към децата, трябва ентусиазъм и отдаденост. Изключително интересно е, че за кратко време трябва да им приковеш вниманието, да завладееш детето, за да се получи снимката.Обръщам основно внимание на чувствата им в момента, най-важно е хората срещу мен да се чувстват добре

Любомир Бенковски-Бенджи: На какво обръщаш внимание, докато снимаш?

Техническата част е последното нещо, за което мисля. Обръщам основно внимание на това как се чувстват децата и родителите. Ако има напрежение, най-вече да отклоня вниманието от проблема, който са имали, преди да дойдат. Обичам да виждам хората щастливи. Обичам да съм част от щастието на хората. А защо не и понякога причината?!

Светлана Вълкова: Често декорите доминират в снимките на някои фотографи, когато снимат деца...

Не мога да кажа, че декорите са най-важната част от снимката. Декорът е просто инструмент, с който да въздействаш, най-вече да зарадваш децата. Опитвам се да намеря баланса между декор и лица.

Светлана Вълкова: Как избра детската фотография?

По-скоро децата избраха мен, работех във фотостудио, където бях единствената жена. Може би някак интуитивно се насочваха към мен родителите и децата.

Любомир Бенковски-Бенджи: Кое е най-странното място, на което си правила фотосесия?

В стремежа си да търся нови локации за снимки често се озовавам на някакви странни и диви места, но най-страхотният спомен, който ми е останал, е от сватбена фотосесия на селскостопански самолет "Чесна". Поканиха ме и нямах много време за обмисляне. Понякога спонтанните решения са най-правилни. Считам това преживяване за едно от най-хубавите до момента.

Тони Перец споделя, че най-много и харесва динамиката на професията, възможността да пътува и да се докосва до толкова различни хора, с някои от които остават и приятели.

"Радвам се, че можах да направя хобито си професия. И смятам, че това е тайната рецепта човек да си върши добре работата: да обича това, което прави", с усмивка споделя Тони.   

Целият разговор на Светлана Вълкова и Любомир Бенковски - Бенджи  с Тони Перец в рубриката "ОбективНо" на предаването за култура "Гравитация нула" може да чуете тук: