Украинецът Семьон е с фамилия, която в момента прозвучава изненадващо и може да събуди усмивка и дори ирония у нас българите – Руснак. Той е от град Днипро, областен център на Днепропетровска област. Разположен е на двата бряга на река Днепър. Населението му е над 1 милион души, но в момента е силно намаляло. Източният украински град не е пощаден от войната – бомбардировките и разрушенията са тежки. Самият Семьон успява да избяга заедно със съпругата си буквално часове преди началото на руската инвазия. От няколко седмици е във Варна и живее в апартамент в центъра на града. Засега не плаща наем, собственикът на жилището сам е предложил това. Младият украинец е щастлив, че живее в мир във Варна.
Семьон, кога пристигнахте във Варна?
Заедно със съпругата ми пристигнахме в нощта на 24 срещу 25 февруари и вече сме тук повече от три седмици. В началото бяхме с двама приятели, но те решиха да заминат за Германия.
А как успяхте да излезете от Днипро?
Плановете ни бяха да напуснем Украйна още преди събитията да се развият, когато само се говореше за евентуално нападение на Русия над Украйна, но всички ни убеждаваха, че това са лъжи и спекулации. Все пак решихме да заминем и на 23 февруари се качихме в колата, шофирахме до молдовската граница, преминахме я и се запътихме директно към България.
Защо избрахте Варна?
Приятелите, с които бяхме, посещават Варна всяка година и според тях това е идеалният град за живеене – близо е до морето, страхотен е.
И на Вас също Ви харесва, така ли?
Много ни харесва, спокойно е, а контрастът между Украйна и България е голям. Тук е по-добре, цените са малко по-високи, но за сметка на това стандартът на живот е по-висок, отколкото у нас.
Усещате ли някаква враждебност от варненци?
Хората са приятелски настроени, няколко пъти помолихме за помощ на пътя и я получихме, но после имахме някои странни случки. Например, колата ми беше паркирана пред нас на улицата и за последните няколко дни по нея беше разлята течност, най-вероятно мляко, а преди това беше надрана цялата, предполагам с ключове. Сигурно някои се дразнят от това, че много украински коли спират в центъра.
Какво работите в Украйна?
Аз все още работя, в IT индустрията съм. В момента работя от вкъщи. Опитвам се да помагам на украинската армия, като им изпращам половината си заплата всеки месец. Смятам, че оказвам много по-голяма помощ от България, отколкото ако бях в армията, защото нямам никакъв опит.
Следите ли събитията в Днипро?
Буквално през половин час гледаме със съпругата ми какво се случва. Ситуацията се променя всеки ден. В цяла Украйна постоянно се бомбардират нови градове, дори и в Западната част.
Имате ли близки, които са още там?
Моите родители и тези на жена ми са все още в Днипро, не са в центъра на войната, но нашият град е бомбардиран почти всекидневно и това е много притеснително.
Разполагат ли с храна и вода?
Там няма хуманитарна криза. Разполагат с всичко необходимо, но това да чуваш сирените всяка нощ около 2–3 часа след полунощ и да трябва да се криеш в бункера, е много стресиращо. Хората спят по 2-3 часа на ден. Много е трудно, не може да се работи. На практика единствено IT индустрията функционира нормално в Украйна.
Ясно е, че в момента най-силно желаете ден по-скоро да настъпи очакваният мир, но все пак правите ли и някакви планове за бъдещето?
В началото се надявахме всичко да свърши до края на март, но това очевидно няма да стане. Със сигурност ще бъдем в България поне до април, или докато всичко приключи. Ако става въпрос за страните от Европейския съюз, ние искаме да останем в България.
Чуйте интервюто в звуковия файл:Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..
Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..
Винаги трябва да обичаш ролята, защото ако не я обичаш, тя ти отмъщава и никога няма да се получи добре. Това коментира за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна Юлияна Чернева, актриса от Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Тя отбеляза своята 70-годишнина с пърформанс за приятели в галерия "Арт Маркони" и направи своя театрален прочит..