Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Клаус Майне (SCORPIONS): Младите трябва да превърнат света в по-добро място

SCORPIONS с концерт у нас през лятото

Снимка: https://www.the-scorpions.com/Lo-Res by Marc Theis


SCORPIONS са първата група, която се включва в третото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley. Фестивалът в долината на виното ще се проведе от 30 юни (петък) до 2 юли (неделя) 2023-а. „Щастливи сме, че можем да започнем именно със SCORPIONS, които нямат нужда от представяне. Истински легенди на рок музиката, които за първи път в България ще изпълнят песни от последния си албум „Rock Believer” и разбира се всички класики, които всички ние знаем и пеем“, споделят организаторите.

SCORPIONS продължават своето световно турне, с което освен новия им 19-и студиен албум, отбелязват и 50 години от дебютния им “Lonesome Crow”. Именно в “Rock Believer” групата за първи път работи с бившия барабанист на Mötorhead Mikkey Dee. „Записахме новия албум на живо заедно в една стая, както се правеше през 80-те“, споделя вокалът на бандата Klaus Meine, а китаристът Rudolf Schenker допълва: „Това да сме отново на турне с групата и да свирим пред хиляди хора, представяйки им новата ни музика е нещо много специално в кариерите ни“.


1972. Никому неизвестните тогава младежи от Хановер, нарекли себе си SCORPIONS, издават дебюта си „Lonesome Crow“. Тогава никой от момчетата не мисли, че 50 години по-късно групата ще носи титлата – „Най-голямата немска банда в света“. Ще е продала 120 милиона албума, ще е направила над 5000 концерта и ще е посетила 80 държави. В следващото интервю ще Ви срещнем с петима младежи, които продължават да вярват в рок музиката. Новият им албум „Rock Believer” е неопровержимо доказателство за това. Иначе те са Klaus Meine, Rudolf Schenker, Matthias Jabs, Pawel Maciwoda и Mikkey Dee.


Здравейте, 120 милиона продадени албума, над 5000 концерта и 50 години след първия Ви албум, кои моменти бихте отличили като върхове в кариерата Ви?

Klaus Meine – Смятам, че трябва да се върнем в годините, когато беше издадена първата ни плоча „Lonesome Crow“. Това беше много специален момент за групата. Когато държахме винила в ръцете си. Магически момент. И това беше само началото. Свиренето в „The Marquee Club“, Лондон, е един от крайъгълните камъни в кариерата ни, каквито бяха и участията ни в Япония през 1979. Концертът ни в „Madison Square Garden“ е такъв момент. Участието ни на „Rock in Rio“ през 1985 също беше невероятен момент за страните в Латинска Америка. „Music Peace Festival” в Москва от 1989. Гледал съм Мохамед Али в боксов мач в „Madison Square Garden“. Това е зала – икона. Концерт там е специален не само за нас, които идваме от Германия, а за всеки артист по света. Свиренето в Манхатън, в тази зала е все едно да направиш концерт на върха на света. Точно това е усещането. Наистина все едно си изкачил Еверест. Спомням си първия път, когато свирихме там. Аз и Matthias Jabs бяхме поканили родителите си да летят от Германия, за да ни гледат в Ню Йорк. Искахме да споделят с нас този така специален момент. Никога няма да го забравя.

Matthias Jabs – Имаме страхотни моменти. Но го правим отново. Това е най-добрата част. Не знам дали е известно, но аз съм най-младия немски музикант, който някога е свирил в разпродадена „Madison Square Garden“. Винаги съм бил най-младият в групата в миналото. Рекордът за Гинес ми е в кърпа вързан.

Pawel Maciwoda – През 1995 година живеех в Ню Йорк. Тогава в „Madison Square Garden“ гледах RUSH. И няколко години по-късно се качих на същата сцена със SCORPIONS. Невероятен момент в кариерата ми. Мечтата ми винаги е била да съм част от рокендрол банда. SCORPIONS са истинска група, историята им е невероятна, а посланията, които бандата разпространява, са универсални за всеки. Всички се нуждаем от повече обич и от много повече мир днес.

Klaus Meine – Първият ни концерт в Москва е всъщност цяла различна история. Първо свирихме в САЩ и Америка, участвахме на фестивала „Monsters Of Rock” там през 1988 година, след което свирихме в Русия - все едно бяхме на две различни планети. И в същото време беше толкова вдъхновяващо и зареждащо. По това време със SCORPIONS бяхме супер звезди в Америка. След което отскачаме до Русия и осъзнаваме колко дълбоко се приема музиката ни там. Че с нейна помощ можем да строим мостове. И това от немска група, която пее на английски. А руснаците пеят с нас. Невероятен момент за времето си и за нас самите. Никога не сме гледали на себе като на група от Германия. Но на концерта в Ленинград през 1988 изведнъж се превърнахме в група от Германия. Тогава казахме, че нашите родители са дошли тук с танкове, а ние идваме с китари. За американските групи „Moscow Music Peace Festival“ беше просо поредния концерт. Те се радваха, че свирят в Москва и ще разбият Съветския съюз, а за нас участието там беше много емоционален момент. Почувствахме го много дълбоко. Чичо ми е бил танкист и е воювал с руснаците. Като дете, плачейки, ми е пял руски песни. Сълзите му капеха, това бяха много емоционални моменти за него. И ето, че ние свирим в Русия. Тогава отново си представих как чичо ми плаче. В главата ми веднага се появиха мелодиите, които ми е пял. Не е за учудване, че от всички тези емоции се роди и „Wind Of Change”. За нас първите ни концерти в СССР бяха голямо емоционално преживяване. И те означаваха много, както за руснаците, така и за групата. Толкова години по-късно отбелязваме своята 50-годишнина. Правим го с новия ни албум „Rock Believer“. Много специален момент за едно продължително пътешествие. Преживели сме много и все още ни харесва, и то много.

Къде и как започва всичко за SCORPIONS?

Klaus Meine – Всички бяхме вдъхновени от невероятните британски банди от началото на 60-те години на миналия век – THE BEATLES, THE ROLLING STONES, THE WHO, THE KINKS. Спомням си концерта на THE KINKS в Хановер, който посетих, на който свириха „You Really Got Me”. По време на нейното изпълнение цялата публика буквално щурмува сцената. Rudolf Schenker е бил един от тях. Тогава още не се познавахме.

Rudolf Schenker – Не съм щурмувал сцената, но бях там. Стоях на четвъртия или петия ред и просто гледах и попивах как тези момчета горе свирят на сцената. Учех се от тях. А и китаристът им Dave Davies имаше китара „Flying V”.  

Klaus Meine – Всичко това беше толкова вдъхновяващо тогава. Също така беше коренно различно от музиката, която ни се налагаше да слушаме. По това време в Германия шлагерите бяха много популярни. Направо нямаше как да избягаме от тях. И когато чухме Elvis, Little Richard, Chuck Berry и следващата вълна THE BEATLES, THE ROLLING STONES и THE WHO, които бяха фантастични, светът ни се преобърна. Беше нещо, коието ни се отрази на живота. Тези банди ни вдъхновиха да хванем китарите, да започнем да пеем, да се научим да свирим на барабани. Толкова много бяхме влюбени в тази музика. Събирахме се всяка събота и неделя с приятели в малките мазета и помещения, където репетирахме. Бяхме уплътнили стените с матраци. Събирахме ги отвсякъде, за да можем да звукоизолираме репетиционните, за да можем на спокойствие да вдигаме, колкото си искаме шум. Спуквахме от свирене усилвателите. Дните бяха страхотни, забавлявахме се много, издирвахме приятели, с които споделяхме едни и същи идеи, представи и мечти. Едва ли някой тогава си е представял, че ще бъдем цял живот в групата, която тогава събрахме. Не, никой не си го е помислял даже. Целите ни стигаха до следващите почивни дни къде бихме могли да свирим. Обаждахме се на хора, които можеха да ни помогнат с организацията, за да си запазим дата за предстоящите уикенди. Привлякохме фенове, които пътуваха с колите си с нас, пренасяха оборудването ни, откачаха по концертите. Така започна всичко. Обикаляхме малките клубове около Хановер и местата, където можеше да се свири. Бяха забавни времена. Пълни с удоволствия.

По какъв начин успявахте да се завърнете по-силни след всеки неуспех и какво ви движеше напред?

Klaus Meine – Учехме се от всеки концерт и всяко шоу. И това ни се отплащаше. Напускаха ни барабанисти, китаристи, намирахме нови. Процесът беше постоянен. Понякога ентусиазмът ни буквално е умирал. Моментът, в който Michael Schenker напусна SCORPIONS, за да отиде в Англия и да свири с U.F.O., беше ужасен. Чувствах се съкрушен. Започнахме с толкова голямо желание и енергия, надеждите за светло бъдеще изгряваха, и изведнъж всичко се срина, преди да е започнало наистина. Преживели сме наистина много трудни моменти. Единствено силните оцеляват и никога не губят страстта си. Rudolf беше неизчерпаемият източник на енергия. Той има умението да събира частите на едно място. Присъединихме се към групата на Uli Jon Roth DAWN ROAD. Тогава SCOPRIONS започнаха да жиевят втори живот. Издадохме албума „Fly to the Rainbow”. В средата на 70-те срещнахме Dieter Dierks и с него записахме „In Trance”. С Rudolf се превърнахме в основния екип от композитори за групата. И така лека-полека започнахме да вървим напред. Благодарение на Господ, имахме шанса да израстваме като банда. И то във времена, в които станахме свидетели на провала на толкова много обещаващи артисти и групи заради напомпаните им егота, преди дори да са имали шанса да успеят. Постигаха някакъв малък успех, започваха да се чувстват звезди и се проваляха. Това за тях беше по-важно, отколкото да напишат няколко велики песни. За разлика от тях ние винаги сме били фокусирани и винаги сме се опитвали да достигнем следващото ниво. Тези стъпки, посещението ни в Япония през 1979, идването след това на Matthias Jabs, ни превърнаха в още по-сплотена група, а музиката стана още по-силна. Всички в бандата говорихме на един език. Тогава създадохме няколко страхотни песни. В същото време Америка ни очакваше. Приехме риска, скочихме с двата крака в предизвикателството. Никой, който идваше от Германия, не беше постигал онова, което ние успяхме. Всички ни се смееха и ни се подиграваха, че отиваме в Америка, смятайки, че нямаме никакви шансове. Обаче ние го направихме. Толкова много искахме да приемем това предизвикателстов. Да се качим на една сцена със страхотни групи като VAN HALEN, AEROSMITH, AC/DC, с най-великите банди на времето. И със SCORPIONS деляхме една сцена с тях. Всяка вече трябваше да си доказваме дали принадлежим към формулата на рокендрола, това ли е мястото, където искаме да отидем, това ли е територията, която ще чувстваме като своя. Най-накрая през 1983, когато участвахме на фестивала „US” и бяхме ко-хедлаънъри с VAN HALEN, се почувствахме на правилното място в точното време. Тогава там свириха още Ozzy Osborne, MOTLEY CRUE, JUDAS PRIEST и те излязоха на сцената преди нас. След тях дойде и нашият ред. Разбихме ги. Свирихме страхотно. В новия албум имаме песен „Knock ‘Em Dead“. Мениджърите ни тогава все ни повтаряха – „Излезте и ги разбийте!” И това направихме. Беше предизвикателство. В същото време всеки от нас беше наясно, че никой, който идва от Германия, не беше постигал нещо подобно до този момент. Намерихме нашето място, различавайки се от всички онези американски и британски банди. Бяхме различни. В някакъв момент това се обърна и се превърна в наше предимство.

Като група от Германия какви предизвикателства срещнахте на международната музикална сцена?

Klaus Meine –Всички носим тази уникална история в себе си. Като млада  и прохождаща група, винаги сме искали нашата музика да достигне навсякъде. В началото бяхме в клубовете в родния ни град Хановер. След което започнахме да обикаляме Германия – Хамбург, Берлин, Мюнхен. После стигнахме до Белгия и Франция. Първото ни голямо турне беше в Англия през 1975. Тогава освен в малки клубове, свирихме и в известния „The Marquee Club“ в Сохо, където не толкова отдавна нашите големи герои като THE ROLLING STONES и Jimi Hendrix бяха правили концерти. И ето ни нас – една немска банда, която иска да види, дали е достатъчно добра. Големите музикални вестници „Melody Maker” и „New Musicaly Express” бяха написали след нашето шоу: „Blitzkrieg, Crash, Bum – The Germans were here!” Така разбрахме, че наистина сме направили нещо значимо във Великобритания. За млада немска банда, това беше голяма стъпка напред. Ние бяхме първата група от Германия, която пеейки на английски, успя да разпространи музиката си извън родната си страна и да достигне международната сцена. В онзи момент концертите в Англия бяха крайъгълен камък в кариерата ни. Това ни подготви за следващата стъпка, която беше Япония през 1979, където свирихме в Токио, Нагоя, Осака. Тези концерти бяха записани и издадени като „Tokyo Tapes”. Този лайв албум стана доста популярен сред феновете. Япония беше следващата ни стъпка по пътя към САЩ. Когато стъпихме в Америка през 1979 поставихме началото на турнетата през 80-те, с които станахме част от международната рок общност. Идвайки от Германия, ние не сме имали пример, група, която да е направила същото. С всяка стъпка трябваше да се доказваме. С всяка стъпка трябваше да показваме на света, че ние сме немска група, която е готова да върви напред, да приеме предизвикателството на конкуренцията и да свири с най-великите банди на света.Всяка вече трябваше да даваме най-доброто от себе си и да бъдем наистина силни. Трябваше да бъдем силни. Предизвикателството пред SCORPIONS беше огромно, но всеки път ние го приемахме. И от първите дни до днес групата винаги е била банда за концерти. Това беше много важен момент от съществуването ни. Излизахме и печелехме публиката. Участията ни с всички невероятни групи и артисти, както това стана на фестивала „US”през 1983 в Калифорния, САЩ, където бяхме ко-хедлайнъри с VAN HALEN, ни предизвикваха да не бъдем по-малко от много добри и невероятно стабилни. До там стигнахме като започнахме от подгряващи през 1979 в САЩ, през специални гости в началото на 80-те, до хедлайнъри малко след това. През 1984 направихме концерт в „Madison Square Garden“, на който ни подгряваха BON JOVI.

Пандемията отрази ли се по някакъв начин на процеса по създаването на новия албум „Rock Believer”?

Matthias Jabs – В това невероятно студио, където се намираме – „Peppermint Park Studios“, в Хановер, записахме албума. Планът беше да направим предварителната продукция тук, а да завършим записите в Лос Анджелис. Заради пандемията, обаче, бяха въведени ограничения при пътуванията. Нямаше как да стигнем до Лос Анджелис. Тогава решихме, че е най-добе да запишем всичко в Хановер, в родния ни град в „Peppermint Park Studios“. Работили сме и преди на това място. Имаме и друг записан албум тук. Работната атмосфера беше добра, персоналът е мил. Технически студиото е много добре обезпечено. Има голямо звукозаписно помещение. По време на пандемията се постарахме да останем концентрирани. Записахме и продуцирахме албума сами, с помощта на нашия инженер. Това всъщност означава, че „Rock Believer” е повече SCOPRIONS, отколкото ако бяхме работили с външни продуценти, които щяха да повлияят със своя почерк върху музиката и щяха да променят начина, по който работим. За това и „Rock Believer” звучи като истински SCORPIONS. Пандемията ни предостави много повече време, отколкото очаквахме, че ще разполагаме. Така отделихме достатъчно внимание на всеки един детайл, на аранжиментите и звука така, както на нас ни се искаше. Имахме почти цяла година за записите, което днес е необичайно много.

Mikkey Dee – Както каза Matthias, обикновено времето не е на наша страна, когато сме в студиото. А сега разполагахме с достатъчно. Отделихме време, за да създадем албума, както трябва, да свирим заедно на живо, за да го направим истински разбиващ диск. Буквално се изразихме с песните.

Pawel Maciwoda – Няма нищо по-хубаво от класическия начин на работа. Всички с момчетата в една стая. Заучаваме песните, свирим ги и след това ги записваме. Най-добрият начин. След това продуцирахме албума на живо, защото нямаше нужда от допълнителна обработка, която да отнеме живия дух на изпълнението. Имахме възможност да изпълняваме песните в студиото, което е също много важно.

Mikkey Dee – Тази пандемия, от гледна точка на записите, беше положителна за нас. Единственото положително нещо от кризата беше, че имахме време да завършим албума така, че всеки да е доволен. Да създадем велик разбиващ диск. Не се случва много често.

Как и кога започнахте са създавате композициите за новия албум. Постъпихте ли по-различен начин този път?

Klaus Meine – Всичко започна с текстовете, които бях нахвърлял през 2018-2019. По-скоро през 2019. Бяхме решили да направим нов албум около 2018. Бяхме се настроили да се насочим към добрите стари времето от 80-те. Искахме да възродим доброто старо ДНК на бандата. Като се опитаме да открием онова усещане, което прави песните на групата да звучат като SCORPIONS. Този път обърнахме процеса. Обикновено чакам Rudolf или Matthias да ми изпратят някакви идеи, към които добавям моите текстове. Този път в началото на 2019 година започнах да пиша текстове. След което ги изпратих на Rudolf – „Ето ти първите строфи от първата песен в албума, която се казва „Gas in the Tank”. Трябва да измислиш риф, който да предизвика „Газ в резервоара”. Поставях въпросителен с надеждата, че ще ми върне страхотни идеи. И той го правеше. Този път на първо място бяха текстовете. Нямах музикалния скелет на разположение. Първо се появиха думите. Чувствах се като разказвач. Разходих се през историята на групата, върнах с във всички страни, в които сме свирили и се опитах да се свържа отново с тях. Завърнах се към местата и моментите, които сме преживели заедно. Това беше добро начало. Беше предизвикателство. Трябваше да изляза от зоната си на комфорт и да направя нещата по обратния начин, да обърна подхода. В същото време беше истинско удоволствие отново да започна работа по текстове на нови песни. Както отбелязах всичко започна в началото на 2019. По някакъв начин това беше началото на новия албум. Лятото се върнахме на пътя. Свирихме до началото на 2020. Имахме турне в Австралия, Източна и Южна Азия. Последното ни шоу беше в Сингапур на 5 март. Прибрахме се вкъщи и пандемията удари. За щастие по това време имахме идеи за 30 песни, по които да работим. Когато ограниченията при пътуванията позволиха, се събрахме заедно в студиото в Хановер, към нас се присъединиха Mikkey и Pawel. Тогава започнахме работа по тези композиции и избрахме най-добрите от 30-те и отгоре, които имахме. Това беше безценно в тези мрачни пандемични времена.

Pawel Maciwoda – Ще Ви дам кратък пример как работихме на една и съща честота. Което е резултат от това, че свирим заедно от много време. Песента е „Peacemaker”. Имахме само музиката и развитието на рифа при припева. Rudolf беше получил текста от Klaus. Случайно или не, припевът съвпадна с развитието на мелодията. Ето един пример как всички сме на една и съща честота.

Klaus Meine – Припявах си част от припева – „Peacemaker, peacemaker, Bury me, undertaker”. Заради пандемията, заради безумните престъпления навсякъде по света, този Гробар сякаш работи извънредно. Надеждата ми е, че Миротворците са бъдещето, надявам се, че за следващите поколения точно хората с мисъл за мира ще ръководят света, ще го направят по-добро място и ще дадат почивка на Гробаря. Играех си с думите. Нямах намерение да създавам политическа песен, а скоростно рок парче. И в същото време се превърна в послание към младото поколение, да мисли за Мира, да подкрепя добрите, за да превърнат света в по-добро място.

Каква е историята зад песента „When You Know (Where You Come From)“?

Klaus Meine – Важно е никога да не забравяш откъде идваш. Да помниш началото, как се отнасяш с хората до теб. Когато сме на сцената не си представай, че ние сме отгоре, а публиката е в краката ни. Ние се опитваме да вземем хората при нас. Ние сме едно, пеем заедно, изкарвайки си страхотно. От там идва и посланието на песента. Не забравяй откъде идваш. Когато обикаляме навсякъде по света и посещаваме всички тези места, е много важно да не забравяме откъде сме тръгнали и да третираме, и уважаваме еднакво всички култури без значение какви са. Обич и уважение. Това стои в основата на „When You Know (Where You Come From)“. Rudolf създаде страхотна композиция.

Албумът „Rock Believer” е кръстен на една от песните в него. Защо избрахте точно това заглавие и какво послание искате да разпространите с него?

Rudolf Schenkere – С тази песен доказваме, че SCORPIONS вярват в рока. След години обикаляне на целия свят, след концерти в над 78-80 страни, забелязахме, че има толкова много хора, които вярват в рока. Когато Klaus ми предложи заглавието, веднага отбелязах, че това е песента-химн в този албум. Става дума за вярата. С нея доказваме, че продължаваме да вярваме в рока. Тръгнахме от Германия, преминахме през толкова различни страни, както вече отбеляза Klaus, много рано посетихме и Русия, за да заявим на хората там, че идва едно ново поколение германци, които не се занимават с война, а създават любов, мир и рокендрол. Много важен момент за нас. Пътувайки по света, в нашите ръце е силата да обединим хората по целия свят. Това е причината да свирим в Тайланд, Русия, Япония, навсякъде, където може би други не стъпват, заради страх или по други причини. Ние вярваме в рока и в доброто в хората. За нас е удоволствие да разпространим посланието ни от Изток до всяка точка на света. Това е и основният акцент за важността на албума „Rock Believer”. След 50-годишна кариера е много важно за нас да покажем, че това е рок музика, че тя е нашият живот и ние сме посветили живота си на нея.

Klaus Meine – Много пъти рокът е обявяван за мъртъв. И заради грънджа, и заради хип-хопа, и рапа, и заради всякакви тенденции, и временни моди. Но когато ние правим концерти навсякъде по света, виждаме пред сцената фенове, които вярват в рок музиката. Вземи големият немски фестивал „Wacken Open Air”. Всяка година той е разпродаден. Свирили сме на „HellFest” във Франция, където се събират над 100 000 фенове. На „Rock In Rio” сме излизали пред над сто хилядна публика. Невероятно преживяване е и всички тези хора са рок вярващи. Убеждаваме се, че рокът въобще не е мъртъв. И си е много добре даже. Албумът е посветен на всички, които продължават да вярват в рока. Нямаме търпение да се срещнем с тях и отново да пометем като ураган.

За клипа на „Peacemaker” използвате съвременни видеотехнологии. Как се почувствахте, когато пристъпихте в този нов и модерен свят?

Matthias Jabs – Това е част от нашата философия. Винаги ме били отворени към новото. По отношение на видеото и използваните нови технологии, мисля, че никоя група преди нас не е правила нещо подобно. Хванахме възможността да сме първите, които го създават по този начин. Наистина се получи страхотно. Ако трябва да говоря изобщо, винаги сме готови да използваме новото, което пресече пътя ни. Хващаме го и го разработваме за себе си. Част от философията ни е да отиваме там, където човешки крак не е стъпвал. За това и сме свирили в толкова страни, които никоя друга рок банда не е успявала да посети. Повече от 80 са. Седнахме един ден и ги преброихме. Отворени сме за нови предизвикателства. Винаги сме много развълнувани, когато посещаваме нова страна и за нас е удоволствие да го правим.

Pawel Maciwoda – Самият аз научих нещо ново по време на работата на този клип. Човек живее и непрекъснато се учи. Знаеш ли как се казва фонът, който използвахме за видеото на песента „Peacemaker”? Нарича се сайбър пънк и го знаят младежите, които играят видео игри. Видях го, когато прочетох коментарите. В един от тях пишеше, че фонът е страхотен сайбър пънк. Ето един начин, по който стигаме и до младите хора. Въобще си нямахме понятие за сайбър пънка. А ето, че фонът си имал име. И днес сме сайбър пънкари.



Интервюто е осъществено от Universal Music Group/Анимато Мюзик. Интервюто със SCORPIONS е излъчено в "От другата страна" по Радио Варна на 28.03.2022 година, както и в предаването "Евробокс" на програма "Хоризонт" на БНР.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Факсимиле от проекта за трасе на лекото метро във Варна, публикуван в сайта на Община Варна

Арх. Христо Топчиев: Проектът за бул. „Цар Освободител“ дава приоритет на автомобилите

Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско,  държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират  обществено обсъждане,  от..

публикувано на 24.04.24 в 07:58

Ани, която бяга с кауза и заразява с добро!

Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..

публикувано на 23.04.24 в 16:08
Анна Заркова

Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..

публикувано на 23.04.24 в 08:30

Проф. Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

публикувано на 22.04.24 в 08:15
Илин Димитров

Илин Димитров: Има голяма вероятност заради въздушния Шенген да останем без чуждестранна работна ръка през летния сезон

Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..

обновено на 20.04.24 в 15:34

Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY): Иска ми се холивудските филми за викингите да са по-достоверни

Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..

публикувано на 20.04.24 в 15:15

Лекото метро по бул. "Цар Освободител" може да се замени и от електрически автобуси, ако е целесъобразно

"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, а не повдигнато чрез колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“, Червенков..

публикувано на 20.04.24 в 15:03