Живеем във времена, в които конспиративните теории са своя апогей. Все повече се засилва ужебдението сред хората, че определени събития и ситуации са манипулирани задкулисно от някакви мощни сили с недобри намерения.
Сериозните катаклизми, които човечеството преживява - първо с пандемията, а сега и с войната, водят до скоростно разпространение на теориите на конспирацията. Оттук обаче следва да си зададем и въпроса защо все повече хора вярват на подобни теории?
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" към Медицинския университет във Варна, българите вианги са имали склонност към конспиративното мислене.
"Българинът винаги е имал "магично" мислене. Връщам се в моите детски години, когато се вярваше, че Христо Ботев не е бил убит, че Юрий Гагарин не е умрял. Т.е, дори във времето на комунизма, българите имаха потребност от теории, че дадено нещо не се е случило по начина, по който се представя, а по някакъв друг", обясни експерта.
Конспиративното мислене се засилва във времена на криза и несигурност
Професор Христо Кожухаров обясни повишения интерес към конспиративните теории във време на криза и хаос, с факта, че именно те са инструмента, с който хората си дават някакво обяснение за случващото се.
"Ние вярваме на теории, в които има външен фактор. Т.е, някой друг е виновен за ситуацията и ние сме жертва. Логично е след пандемията, когато хората бяха подложени на стрес и изолация и бяха лишени от основни потребности, да търсят външен виновник за това, без значение дали ще е Бил Гейтс, американците или някой друг", коментира проф. Кожухаров. Според психиатъра, същата тенденция се наблюдава и при войната в Украйна.
Българите не вярват на официалните източници на информация
Професор Христо Кожухаров е на мнение, че и преди и сега, българите не вярват на информацията, предоставена от официални източници.
"Ако в западния свят, институцията е нещо свято, в България информацията от институциите се приема като нещо, което е за "замазване на очите" или "за пред хората". Ние винаги търсим подтекст във всяко нещо. Търсим между думите и изреченията", коментира проф. Христо Кожухаров.
Не проверяваме източниците на информация
Един от основните проблеми според проф. Кожухаров е липсата на проверка на информационните източници.
"Попадаме на някоя публикация в социалните мрежи или в някоя жълта медия и я приемаме за чиста истина. А след това дори я разпространяваме", допълни психиатъра.
Разбираме от всичко
"Въпросът е къде сме ние специалистите. Аз откривам ярка свързаност между различните гледни точки по време на пандемията, а сега и при войната. Проблемът е, че едни специалисти, които даже не са и лекари, тогава коментираха ваксините, а сега същите хора коментират събитията в Украйна. Не можем да разбираме от всичко", коментира проф. Кожухаров.
Как се отразяват конспиративните теории върху психиката ни?
Конспиративните теории съвсем не са безобидни за нашето нормално психично функциониране. Според професор Кожухаров, колкото повече слухове и конспиративни теории има, толкова повече хората стават несигурни.
"Започваме да не вярваме на нищо. По този начин ние губим основата, на която да стъпим и това води до състояния на тревожност, депресии, страх, безсъние и други. Тогава пък търсим начини да преодолеем тези състония като пием повече алкохол или пък преяждаме с храна", обясни специалиста.
"Колкото човек е по-малко склонен да се образова, да се учи, да чете или да се усъвършенства, е толкова по-голяма вероятността да се поддаде на конспиративно мислене", допълни още проф. Кожухаров и посъветва да проверяваме всяка информация, която четем.
Хората на крайностите
Много често хората с конспиративно мислене и тези на крайностите са едни и същи.
"Те живеят в стремеж постоянно да има виновен, някой лош, който "дърпа конците". Има хора, които постоянно търсят конспирациите и фалшивите новини. На тях никой не може да им повлияе, те просто функционират по този начин, защото така се чувстват значими. Те не приемат чуждите доводи", обясни професор Христо Кожухаров.
Психиатърът е на мнение, че абсолютно крайното в едната или другата посока не е вярно. "Истината не е крайна. Тя има своите нюанси", допълни специалиста.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..
Помагалото „Феноменът художествена деформация в детското изобразително творчество" – научно издание, предназначено за учители от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, както и за широк кръг читатели, излезе на бял свят, след като в средата на тази година от общинския бюджет на Балчик бяха отпуснати средства за издаването му...
Няма ясна представа какво се случва със средствата, отпускани за общинското предприятие „Градски транспорт“, каза за обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ПП/ДБ Михаил Луков. Според него одитът на дружеството е описал една позитивна картина, която не отговаря на действителността. „Има много критики към ТАСРУД, но те си изпълняват..
Обяснението на синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров защо имаме такава предложена макрорамка на бюджет 2025-та е, че вината е на депутатите, които тази пролет гласуваха единодушно разходи, които сега се питат "от къде са?". В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той припомни, че тогава те са гласували изменение на закона на МВР,..
Местните данъци и такси не трябва да се вдигат според варненските представители на ИТН. В обзорното предаване „Позиция“ Ивайло Костадинов припомни, че такава е била позицията и на самия кмет Благомир Коцев в началото на неговия мандат. „Ако това намерение, което предлагат днес от администрацията, присъстваше в предизборната му платформа, дали..
Документалният филм „Чистота или смърт“, разказващ за зависимостите от алкохол, наркотици и хазарт, ще има премиера във Варна този петък, 13 декември, от 19:00 часа в зала „Европа“ на Фестивалния и конгресен център. Шест герои застават с лицата си пред камера, за да споделят своите лични истории. Документалната лента имаше премиера и..