Старши треньорът на "Спартак" Варна посвети влизането на отбора в А група на своя баща

Васил Петров е завършил НСА “Васил Левски” със специалност – треньор по футбол. Притежава Лиценз А. Юноша е на ЦСКА и Септември София. От 19 - годишен започва развитието на клуб, който 2 години по-късно регистрира като ФК София 2010. За 2 години клубът става един от най-проспериращите в столицата, като Петров само на 23 години ръководи школа с над 150 деца. На 26 години, Васил Петров е собственик на отбор, състезаващ се във “В” Югозападна група и участник в Елитна юношеска група до 19 г. Впоследствие клубът бива прехвърлен на Стойне Манолов, който го преименува на “Царско село”. В момента ПФК Царско село е участник в Първа лига. След прехрърлянето на клуба, Петров заминава за Мадрид (Испания), където изкарва стаж в Атлетико Мадрид и работи за AD Complutense Alcala. Там той работи с момчета U-19 на клуба. След прибирането си в България се мести във Варна и създава ФК Варна 2017, по подобие на ФК София 2010. През последните години е бил част от камповете на Милан и Динамо Загреб. От лятото на 2020 г. е старши треньор на ФК "Спартак" Варна, с който спечели промоция сред майсторите на футбола от догодина.

Господин Петров, осъзнавате ли какво се случи след тази голяма за „Спартак” Варна победа срещу Созопол? Вие и Вашият екип записахте имената си с големи букви в историята на клуба, който отново ще е сред най-добрите след 13-годишно отсъствие.

– Честно казано никой не си е представял, че нещо подобно може да ни се случи, когато започнах. В началото доста хора не вярваха, питаха се, какъв е този млад треньор, без опит. Аз съм вярвал в успеха, иначе нямаше да започна. Радвам се, че показах своята упоритост и хъс.

Как и кога започна за Вас „приказката” „Спартак” Варна?

– Преди година и шест-седем месеца (юни-юли 2020г.). Няма нужда от много думи, важни са действията. Знам, че още с идването ми в “Спартак” Варна, момчетата го видяха, макар, че и те бяха малко недоверчиви заради младостта ми и това е съвсем нормално. Но точно това ме амбицира. Аз знам своите възможности и по някакъв начин успях да спечеля доверието им.

Кога беше най-трудният момент за Вас в професионално отношение, начело на „Спартак” Варна?

– Безспорно най-трудният момент беше преди няколко кръга, когато допуснахме четири поредни загуби. Това беше най-тежкият психологически момент, така наречената „дупка”. Много трудно излязохме от нея, но се радвам, че с характер успяхме да я преодолеем. Четири загуби са много. Замислял съм се, разбира се, защото целта на всички ни бе влизането в А група. Радвам се, че не съм се отказал и съм продължил защото сега този успех е много сладък. Той ни помогна бързо да забравим за трудните моменти.

В личен план споделихте, че има събитие, което Ви е повлияло много силно, както на начина на мислене, така и на решенията, които занапред взимате? Искате да посветите на някого тази толкова важна и съдбоносна за „Спартак” Варна победа.

– Победата и влизането в А група искам да посветя на моя баща. Това е може би най-важното и водещото за мен, да вървя напред и да не се отказвам. Преди да започна в „Спартак” Варна, получихме може би най-лошата новина, че баща ми е болен от една много коварна болест, може би най-коварната. Това много ме мотивира. Баща ми е голям характер. След година и нещо излезе в ремисия, вече е здрав, за което много се радвам. Този характер явно съм го наследил от него и точно заради това искам да посветя влизането ни в А група на него.

Щастлив ли е той от Вашата победа?

– Той е футболен човек и е по-щастлив от мен.

Заговорихме за победите – лични и професионални. Гоните задължително първо място във Втора лига. Задължително е да вземете купата на шампиона, за да остане тя в Музея на „Спартак Варна”.

Вече сме постигнали целта, влезли сме в елита. Пътуваме за Пловдив, освободени от напрежение. Имаме футболисти, на които дължим шанс за изява.

Как си представяте Промоцията?

– Ох, какво да кажа…..честно казано не сме си го и мислили. Наслаждаваме се ден за ден на момента и да, чакаме я. Може би оттук нататък предстои трудното. Това е една много голяма отговорност, с много силни отбори, с много силна организация и ние сме длъжни да отговорим на всичко това подобаващо.

Какво си казахте в съблекалнята с момчетата веднага след мача със Созопол?

– Аз видях преди това отвън публиката, която също сякаш не осъзнаваше какво се случва. Ние всички не осъзнавахме какво се случи и какво сме направили. Според мен с течение на дни и на седмици ще го осъзнаем. Неописуемо е. Виждах го в очите им. Това е много хубаво нещо, което се случи за всички ни. Искам да благодаря най-вече на публиката, на ръководството, на хората, които са били до нас и са ни помагали. Без тях трудно щяхме да се справим. Със сигурност в доста трудни моменти, дори и по време на мач, те са ни давали криле.

– Мечтите са безплатни. Аз трябва да дам много от себе си, както и моят екип и да не спираме до тук.