Александър Ангелов е управител на Центъра за творческо обучение, който от над 10 години работи активно в областта на образователната трансформация и внедряването на технологиите в учебния процес.
Именно дигитализацията в образованието беше сред акцентите в поредната среща на образователната общност във Варна. На нея беше представен и проект за интеграцията на технологични занимания в четири български училища, чиято цел е да запълни празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации.
Тази празнина е голяма, смята Александър Ангелов. Според него страната ни изостава сериозно по отношение на употребата на технологии в образованието.
„Като потребители с телефоните и смартфоните си, ние всекидневно сме част от един голям дигитален свят, но в училище това е рядкост. Не че учителите и директорите нямат желание да го направят, но не са предвидени време и подкрепа за това”, каза Ангелов.
Затова една от големите технологични компании в света разработва над 80 учебни проекта, които са базирани на житейски ситуации, но с научен характер.
„Тези разработки са представени в отделни книжки, които са достъпни за ученици от 10 до 18-годишна възраст. Целта е тези материали да бъдат преведени на български и адаптирани към учебния процес у нас”, поясни Александър Ангелов.
„Учениците ще могат да си направят орбитална симулация или пък да си принтират на 3D принтер инструменти, с които да си сменят гумата на колелото”, даде пример Ангелов. Той е убеден, че това е бъдещето.
4, 40, 400 ...
В момента интеграцията на технологични занимания обхваща 4 български училища в София, Пловдив, Кюстендил и Хасково. От Центъра за творческо обучение са си поставили за цел до началото на септември броят на учебните заведения да се увеличи на 40, а до края на следващата година да са поне 400. Вече няколко варненски училища са „вдигнали ръка” с желание да се включат в тази програма, поясни Александъд Ангелов.
„Ако в една система няма недоволство, не може да се случи промяна”, убеден е той.
„Аз мисля, че времето изисква такава промяна. Изискват го и самите ученици и родителите. Сред учителите все още има страх – какво ще кажат родителите, какво ще каже системата. Учителите имат желание за такава промяна, но трябва да им трябва сигурна среда. Българското образование е набрало скорост и сега е момента да стане по-гъвкаво”, допълни Ангелов.
Моделът 1 към 1
Този модел на обучение се утвърждава като световна тенденция в последните години, но за България и Централна Източна Европа е новост.
„Спомняте ли си времето когато отивахме на гости при баба и дядо и дистанционното на телевизора беше увито в найлон за да не му се износват копчетата? А как се покриваха телевизорите с килими за да не им свети слънце в кинескопа? Искам да кажа, че дигиталните технологии бяха около нас, но ползването им беше привилегия. При модела „1 към 1” нещата стоят по друг начин. Всеки ученик и учител работи със свое индивидуално компютърно устройство и профил по различните предмети. Това е важно, защото когато отидем в супермаркета, касиерът е на компютър. Служителят в бензиностанцията – също. Служителите в администрацията и те работят на компютри”, обясни Александър Ангелов.
Парадокс
„Парадоксално е компютрите и технологиите да се използват в почти всяка професия, а 12 години в училище да учим без компютър или компютърът да е само в една стая, само за едни задачи. Сякаш компютрите не съществуват в живота ни извън училище. И когато си на касата с компютър или си сервитьор с таблет в ръка в първата си работа след завършване, си задаваш въпроса защо си имал шестици по география или история, а сега си сервитьор с компютър в ръка”, поясни още Анеглов.
Работа в екип
„Моделът „1 към 1” обучава и учителите да дават на своите ученици групови задачи. Дори и при поръчка в ресторанта, сервитьорът трябва да я маркира на компютъра и така тя да стигне до кухнята. Затова е добре да сме ползвали компютри в училище и да сме убедени как можем да работим с тях и в екип. Учителите също трябва да се обучат да работят в екип помежду си, посредством технологиите”, каза още Александър Ангелов.
Технологиите скъсяват дистанцията между учител и ученик
„Когато попитаме големите ученици какво се е променило чрез технологиите, те ми казват че познават по-добре своите учители и са по-уверени в общуването си с тях. Това е и една от основните цели – да се разбираме като хора. Твърде малко са учениците, които познават своите учители като хора. Има голяма дистанция между учител и ученик. Технологиите и иновативните модели на обучение всъщност ни позволяват да скъсим тази дистанция”, обясни Ангелов.
Ролята на държавата
Според Александър Ангелов е изключително важно държавата да подкрепя училищата, които искат да се развиват технологично и да работят иновативно.
„Диалогът с държавните институции върви по-трудно. Има и изключения и Варна е един от добрите примери. Държавата трябва да бъде по-бърза в разпознаването на такива златни възможности и да яхва вълната, защото иновативните и успешни училища могат да бъдат посланици на този модел сред други държави. Това ще доведе и чуждестранни инвестиции”, смята Ангелов.
„Ако една чуждестранна компания инвестира в България и желае да разкрие примерно 1000 работни места, но види че изоставаме в технологичното обучение на учениците, това може да я откаже”, даде пример той.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с Александър Ангелов:
Интервю с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) През 1980 година в Германия са създадени GRAVE DIGGER. 42 години по-късно групата е все още активна, издава албуми и прави концерти. И съвсем скоро ще видим GRAVE DIGGER на фестивала „Wolf Fest Вълчата пътека” край Челопеч. Тевтонците ще излязат преди дуум кралете CANDLEMASS и блек зверовете MAYHEM...
Проф. Милена Стефанова, доктор на политическите науки, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" коментира политическата ситуация, мандата за съставяне на ново правителство, коалиционната култура и перспективата за евентуални нови предсрочни избори. „Публичният сектор не се управлява с натиск, трябва да се управлява с диалог” каза проф. Милена..
На 5 юли служителите на МВР отбелязват своя професионален празник. В последните години на този ден се говори предимно за проблемите, с които се сблъскват работещите в системата на вътрешното министерство. И сега те не са никак малко. Лошият сграден фонд, служебните облекла, отливът на служители, които напускат работа. Според Красимир Костов,..
На 23 юни варненският художник Васил Василев откри самостоятелна изложба в Зала „Ателие Георги Велчев“ на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Колекцията представя около двайсет платна живопис, създадени от 2017 г. насам, като повечето са нови работи, рисувани през..
Една трета от природния газ, необходим за икономиката на България, вече е осигурена с дългосрочния 25-годишен договор с Азербейджан. За обзорното предаване на Радио Варна енергийният експерт Васко Начев допълни, че що се отнася до втечнения газ, който пристига от САЩ и запълването на останалите 2/3, те се изпълняват в спешен порядък, без..
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, получи ценно дарение от един от най-ценените български художници на нашето време - Милко Божков. Свързаният с Варна артист дари на големия художествен музей на морския град своя картина от изключително успешния си проект с поета Борис Христов - “Салонът на природата”. Дарението..
Хилда Казасян, Васил Петров и Теодосий Спасов представят "Светът на киното в музика" в над 30 градове на страната. Концертите са заедно с Плевенската филхармония под диригентството на Борислав Йоцов. По думите им това е спектакъл, който отваря вход към една друга реалност, едно раздвижващо душата събитие. Включени са мелодии от знакови..
Сезонът край морето започна за Клиниката на д-р Емилова . Много от пациентите постъпват, за да се възстановят след коронавирус. Постковид синдром – така медиците наричат хроничното заболяване, което..