Маймунска едра шарка: Какво знаем досега и може ли да се превърне в нова пандемия?

В международен план се увеличават както потвърдените, така и предполагаемите случаи на маймунска едра шарка. Много от тях са с неизвестен произход относно вируса, който ги причинява.

Учените започват да изразяват загриженост относно възможността за нова пандемия, тъй като случаи са установени в поне 7 държави и броят им нараства с всеки изминал ден. Ето обобщение на това, което знаем до момента, базирано основно на New Scientist, предаде БГНЕС.

Какво е това заболяване?

Това е сравнително рядко заболяване, причинено от вирус (Poxvirus), който принадлежи към същото семейство като вируса на дребните шарки. Болестта обикновено се разпространява сред маймуните в Централна и Западна Африка, където е ендемична, но периодично "прескача" върху хората, като досега е предизвиквала малки епидемии. За първи път е идентифицирана при лабораторни маймуни през 1958 г. Първият случай на заразяване на човек е регистриран в Република Конго през 1970 г.

Колко случая има по време на настоящата епидемия?

Според базата данни, съставена от Морис Кремер от Оксфордския университет и Джон Браунщайн от Харвардското медицинско училище, в световен мащаб са потвърдени 35 случая и още 72 подозрения. Потвърдени случаи са открити във Великобритания, Португалия, Испания, Швеция, Белгия, САЩ и Канада. Учените смятат, че това вероятно е само "върхът на айсберга" и че има много повече недиагностицирани случаи.

Дали всички случаи са свързани?

Това не е ясно. Понастоящем Агенцията за сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) изчислява, че вирусът се разпространява от човек на човек в страните с потвърдени случаи. Много от тях са хомосексуални и бисексуални мъже, затова здравните служители призовават хората с такава сексуална ориентация да внимават за обриви или други подозрителни симптоми, за да могат да се обърнат навреме към лекар.

Как се разпространява болестта?

Според Световната здравна организация (СЗО) тя може да се предаде чрез вдишване на заразени частици и чрез контакт с кожни обриви или заразени с вируса материали. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) се смята, че предаването на вируса от човек на човек става предимно чрез големи частици, които не се разпространяват надалеч, така че за заразяването трябва да е необходим продължителен близък контакт лице в лице.

Счита се, че вирусът не се разпространява лесно сред хората и според UKHSA рискът от заразяване на населението "остава нисък". Заболяването може да се разпространи и чрез контакт с дрехи, кърпи, чаршафи или други предмети на заразен човек. То не се счита за полово предавана болест, но може да се предаде по-лесно чрез сексуален контакт през кожата.

Може да се предаде и от заразено животно на човек, ако той бъде ухапан от него или докосне кръвта му, телесните му течности, обриви и т.н., или ако яде недобре приготвено месо от такова животно.

Какви са симптомите?

Те включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и изтощение. Може да се появи и обрив, първо по лицето, а след това и по други части на тялото, включително по гениталиите. Първоначално обривът прилича на този при варицела.

Колко смъртоносно е?

Заболяването обикновено протича леко и повечето пациенти се възстановяват в рамките на няколко седмици без лечение. В Африка то може да убие до 10% от заразените, но това според СЗО засяга един от двата най-опасни вида - конгоанския, докато при другия, западноафриканския, умира един на 100 пациенти. Досега генетичният анализ е идентифицирал само втория западноафрикански щам във Великобритания, но няма съответни данни за секвениране от други държави.

Посочените по-горе проценти на смъртност са пропорционални на потвърдените случаи, но тъй като вероятно има още няколко леки случая, които остават незабелязани, действителната смъртност от болестта се оценява като значително по-ниска. По данни на СЗО децата са по-застрашени от сериозно заболяване, отколкото възрастните. Заразяването на бременна жена също може да доведе до усложнения по време на бременността и дори до раждане на мъртво дете.

Има ли лечение или ваксини?

Да. антивирусният препарат Тековиримат (Tpoxx) е одобрен в САЩ и Европа срещу това заболяване и ваксина при животни. Лекарството значително намалява вероятността от смърт. Съществува и ваксина Jynneos (известна също като Imvanex и Imvamune), също одобрена в САЩ и Европа, която предотвратява инфекцията при възрастни. Освен това тези, които са достатъчно възрастни, за да бъдат ваксинирани срещу дребна шарка, все още имат известна защита.

Имало ли е в миналото епидемии извън Африка?

Имало е няколко такива огнища, но те обикновено са включвали само няколко случая наведнъж и с много ограничено географско разпространение.

Значи сегашният бум е най-големият, който някога се е случвал?

Не. В Африка е имало повече случаи, като например през 2001 и 2002 г., когато в Република Конго са регистрирани 485 случая и 25 смъртни случая. През 2017 г. и 2018 г. в Нигерия бяха съобщени 122 потвърдени или възможни случая и 7 смъртни случая.

Възможно ли е настоящата епидемия да е причинена от нов щам на вируса?

Това остава неизвестно. Въпреки това фактът, че са открити толкова много случаи в различни държави, показва, че това е по-заразен щам от други в миналото. Но има вероятност случайни събития, като например наличието на суперпреносители, да са помогнали на по-стар щам на вируса да се разпространи по-широко. Твърде рано е да се направи окончателно заключение. Генетичният анализ на повече проби от случаите ще покаже дали става въпрос за различен щам.

Има ли вероятност от възникване на нова пандемия?

Оценката на учените е, че новата епидемия може да бъде контролирана чрез проследяване на контактите и ваксиниране на тези, за които се смята, че са изложени на риск от заразяване. Въпреки че не изключват напълно възможността за пандемия, те не я смятат за възможна и не смятат, че тя е на същото ниво като тази от коронавируса.