Илиян Койчев е на 30 години. Роден и израснал във Варна, той е завършил Икономическият университет в града. Бакалавър е по финанси и има магистратура по недвижими имоти и инвестиции. Завършил е магистратура маркетинг със специализация рекламен мениджмънт в УНСС в София. Голямата му страст, обаче е спорта и затова се насочва към професията "спортен журналист".
Няколко години е част от спортния отдел на вече несъществуващата телевизия "Черно море", но в един момент решава да напусне Варна и да пробва късмета си в столицата. Започва работа в един от най-големите спортни сайтове у нас и се утвърждава в екипа. Прави интервюта с известни български футболисти, отразява мачове от родното първенство.
Срещам се с Илиян Койчев пред НДК за да си поговорим за родната му Варна и защо не вижда бъдещето си в града?
Какво първо свързваш с думата „Варна“?
Първата дума е застой. Когато се прибирам във Варна не виждам особено голяма промяна. Виждам отлив на млади хора. Точно тези млади хора, които трябва да са гръбнакът на този град и да го съживяват. Те обаче си тръгват – или в посока София като мен или в посока Западна Европа. Всеки от тях търси нещо, което не може да намери в родния ми град Варна.
Ти какво не можа да намериш във Варна?
Завърших бакалавър в специалност „Финанси“ в Икономическия университет. Тогава работех като брокер на недвижими имоти. Тогава се замислих „аз какво правя оттук нататък“. И заминах за София без значение и без да знам какво ще правя точно там. Заминах на сляпо. Тогава нямах нито сигурна работа, нито сигурна квартира. Което сега звучи доста тъжно. Но, аз тогава не виждах перспектива за себе си във Варна, особено в сферата на финансите. По-добра перспектива виждах в София. И след като заминах, разбрах че в София мога да получа съвсем друг начин на мислене, който е специфичен и го няма в нито един друг български град. Понеже София е наполовина европейски, наполовина български град с микс от националности. За съжаление, Варна си остава провинциален град като мислене. Сигурно в момента звучи ужасно това, което казвам, но за мен това са фактите.
Не се ли притесняваш, че сега хората ще си кажат „ей той отиде в София, стана голямата работа и вече сме провинция“?
Ето сега е момента и да похваля Варна за нещата, в които се е развила. Много се усмихвам, когато се прибера във Варна и видя например, че градския транспорт е „мръднал“ доста напред в сравнение с времето, когато напуснах града. Удоволствие ми е да си взема едно билетче, с което да си пътувам определен период от време. Нещо, което например в София го няма. Има и млади хора, които извършват най-различни дейности. Има обаче и икономически сфери, в които не се случва нищо. Няма го бизнесът във Варна. Той не предлага адекватни перспективи не само за младите хора, но и за тези на средна възраст, които създават семейства. За тях няма добра алтернатива в момента в града.
Кажи ми като един варненец в София, който все още не е станал софиянец – губи ли се варненското?
Аз съм варненски софиянец. Моето семейство произхожда от цяла Североизточна България. Аз не съм потомствен, а съм второ поколение варненец. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило някъде назад във времето, още с напускането на стария варненец от родния му град. Това което съм чувал от по-възрастните е, че много малко стари варненци са останали във Варна и голяма част от тях са потърсили късмета си в София или в Западна Европа и САЩ. Не съм сигурен дали варненското не се е загубило още в края на 90-те години и началото на новия век.
Какво ти липсва от Варна, което го няма в София. Като изключим морето, което липсва на всички?
Липсва ми да си отида във Варна, да се разходя по Севастопол, надолу към входа на Морската градина. Да чуя тази варненска реч. Да видя как децата се гонят с чайките и се замерват с всякакви неща. Как хранят лебедите на плажа през зимата. Ето тези дребни неща ми липсват. Но, те са по-скоро ситуационни, отколкото нещо мащабно, което да ми липсва от града.
По традиция преди Коледните и новогодишни празници варненската галерия "Арт Маркони" представя сборната изложба "Изобилие". В нея със свои творби участват редица художници - Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина..
Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..