Опозицията свали кабинета на Кирил Петков от власт

Вотът на недоверие, внесен от ГЕРБ-СДС срещу правителството на премиера, Кирил Петков успя. Така кабинетът на доскорошната четворна коалиция, от която наскоро се отцепи ИТН, не събра нужните 121 гласа в пленарната зала, за да се задържи на власт, предаде БНР.

За вота гласувах 123 народни представители, против 116, въздържалите се нямаше.

Беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, г-н Борисов, от Слави Трифонов и г-жа Митрофанова, заяви Кирил Петков след гласуването. Ще продължим и един ден ще имаме България без мафия, без задулисие - една успешна, европейска държава. Благодаря ви, каза още той, предаде БГНЕС.

Първи залата напуснаха депутатите от ДПС, а малко след това излезе и вече сваленото правителство.

Това е първият вот на недоверие срещу кабинета „Петков“. Той беше внесен от ГЕРБ заради икономическите провали на правителството.

99-то правителство на България с министър-председател Кирил Петков беше избрано на 13 декември 2021 г. от 47-то Народно събрание. Преди неговото сформиране страната три пъти отиде пред урните – рекорд в най-новата ни история и едва парламентът, избран на 15 ноември успя да излъчи кабинет.

Правителството беше сформирано около двама бивши служебни министри на президента Румен Радев – Кирил Петков и Асен Василев, които набързо създадоха движението „Продължаваме промяната“, което едва през април тази година се оформи като партия от „облачен тип“.

В новата коалиция влязоха още три партии, които се различаваха много по своите политически позиции – БСП, „Демократична България“ и формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Преди съставянето на кабинета представители на четирите партии се събраха в мола, за да обсъждат различни теми, по които да намерят общи точки – от енергетика и финанси до външна политика.

Новото правителство пое страната в момент, в който се разразиха няколко кризи – здравна, енергийна и икономическа, предизвикана от невижданата през последните десетилетия висока инфлация.

Първата задача, която си постави Петков, беше да увеличи броят на ваксинираните срещу коронавирус. За съжаление, кабинетът не успя в това си начинание и страната ни до край си остана на последното място по брой имунизирани и на първо по брой смъртни случаи от опасното заболяване в ЕС. Броят на хората, които избраха да се ваксинират, едва мина 30%, като в последните месеци може да се каже, че поставянето на ваксини почти спря.

По отношение на енергийната криза кабинетът още през декември въведе тримесечен мораториум върху цените на електроенергията за битовите потребители. С тази си мярка правителството постигна непостижимото – обедини всички енергийни експерти, които бяха единодушни, че това не е начинът за оказване на помощ. Бизнесът продължи да се оплаква, че не получава помощи срещу високите цени на електроенергията, които можеха да дойдат от изземването на част от огромните печалби на енергийните дружества – практика, която се приложи в доста европейски държави.

Знаково в енергийната сфера бе прекратяването на взаимоотношенията с „Газпром“ в края на април. Оттогава не е ясно с какъв природен газ ще се снабдява българският бизнес, след като страната ни се оказа без нито един дългосрочен договор за доставка, с изключение на споразумението за азерския газ. Последният все още няма как да бъде доставен в пълен обем заради забавеното изграждане на интерконектора с Гърция, който според последните данни може да бъде изгладен през юли. Това обаче не означава, че ще заработи с пълен капацитет от този месец и, че азерската газ ще бъде евтина, както е била в един минал период, в който не сме могли да у получаваме.

За пръв път от много години насам България започна годината без приет бюджет, което стана едва на 25 февруари. Още преди да бъде приет стана ясно, че в средата на годината ще бъде актуализиран, за да може да отговаря на политиките, които коалицията е заложила.

Министърът на финансите в началото на годината прогнозира, че инфлацията няма да бъде двуцифрена, но в актуализацията вече е заложена цифрата от над 11%, като според БАН и международните финансови институции тя ще бъде много по-висока между 12-15%.

Външната политика взе първата оставка в кабинета. Малко след започването на войната на Русия срещу Украйна министърът на отбраната Стефан Янев беше принуден да се оттегли, след като заяви, че става дума за „операция“, а не пълномащабна война и агресия, с което влезе в тона на Кремъл за трагичните събития.

Големият препъникамък се оказа темата за започването на преговори на РС Македония с Европейския съюз, на които София беше наложила вето заради неизпълняването на Договора за добросъседство от 2017 г., езика на омразата, унищожаването на българските културни паметници и фалшифицирането на българската история. Още от първите дни на своето управление Петков заедно със своя външнополитически съветник провеждаха едностранна политика по отношение на Скопие, с което заобиколиха МВнР и решенията, които бяха взети единодушно още през 2019 г. – Рамковата позиция на българския парламент и Декларацията на правителството.

Началото на правителствената криза беше поставено с изтеглянето на министрите на „Има такъв народ“ от Слави Трифонов. На 16 юни парламентът гласува оставката на председателя на парламента Никола Минчев.