Проф. Христо Кожухаров: Да живееш в интересни времена е и проклятие, и възможност

Есента е сезонът, който носи със себе си красотата на падащите жълти листа, но също така носи някои не толкова положителни емоции с влошаването на времето, дъждовете и настинките. Затова мнозина го определят като сезонът на депресиите. Освен природните фактори, има и редица други, които допринасят за увеличаване на броя на тревожните депресивни разстройства у нас, при това не само в есенния сезон. Като например повишението на цените, непрестанното "апокалиптично " говорене и прогнози на политици, говорители и знайни и незнайни хора за тежката зима, която ни очаква - без ток, на студено, без пари. Цялата тази негативна информация ни залива отвсякъде – медии, социални мрежи, комшиите, които срещаме в асансьора или продавачката в магазина.

Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който миналата седмица беше избран за президент на Българската психиатрична асоциация, пандемията, а сега и войната и финансовата криза са се отразили негативно на психичното здраве на българите.

"През последните две години има сериозно нарастване на тревожно депресивните разстройства. Конфуций е казал, че е проклятие да живееш в интересни времена. Събитията в тези времена могат да бъдат криза, но могат да бъдат и възможност. Йероглифът в китайският език за криза и възможност е един и същ. Зависи как ще го погледнеш. Така и аз се опитвам да гледам на тези времена. По европейски данни, депресивните разстройства от началото на пандемията са се увеличили с над 20%. Те нарастват непропорционално и не засягат всички. Най-засегнати от тревожно депресивните разстройства са младите хора и жените", коментира проф. Кожухаров.

Мнозина специалисти очакват вълна от психични заболявания вследствие на пандемията и пост-травматичните последствия от войната.

Според професор Христо Кожухаров, негативните новини и страховете, които се нагнетяват у хората, също влияят негативно на психичното здраве на населението.

Как да се предпазим?

"Най-добре предпазения човек е информирания човек. Колкото повече знаеш нещо, толкова по-добре се справяш. Когато обаче човек иска да узнае абсолютно всичко, той минава в крайности, които са лоши. Разумно запознатият човек се страхува много по-малко. Човек се страхува много повече от неизвестното, отколкото от това, което вече знае. Например, по време на Втората световна война, най-трудно са се справяли вдовиците не на загиналите войници, а на тези, които са били в неизвестност и не са обявени официално за загинали", каза още експерта.

Професор Кожухаров посъветва да не вярваме на всичко, което чуем и прочетем и да отсяваме информацията. Също така той смята, че трябва да се обърнем повече към себе си.

"Може би сме се обърнали повече навън, отколкото към себе си. И пандемията и войната са ясно предупреждение за това колко сме се самозабравили, как нямаме чувство за граници и сме станали нарцистични и самодостатъчни. Трябва да чуем този сигнал", коментира проф. Кожухаров. 

Той каза, че си е поставил три цели за новия мандат.

"Първата цел е обединение на психиатричните организации. Прекалено сме малко за да се делим, по каквито и да е било принципи. Втората ми цел, с оглед на времената, в които живеем е да наблегнем освен на дистанционните, но и на регионалните обучителни форми, които са по-гъвкави. Третата ми цел да интегрираме младежката психиатрична асоциация, която е част от нашата организация. По време на Конгреса ми направи впечатление една голяма вълна млади психиатри, които бяха много активни. Те трябва да имат възможността да се отделят и сами да създават, а ние да бъдем отстрани в ролята на подкрепящи и наблюдаващи, но не и на контролиращи", каза проф. Кожухаров.