Лесна работа: За малките думи и големите личности

Днес получих с кафето си кратко късметче. Точно както ми харесва. Една дума. Ласка. Много хубава дума, нали?

Опитах се да върна лентата назад, за да открия тази дума някъде сред безкрайните криволичещи коридори на всекидневието.

Не се получи.

Виждах кратки сутрешни кафета, бързи срещи с приятели, малко плаж, много калкулатори за изчисляване на личната инфлация, всяка сутрин събуждане с аларма, понякога – изгрев край морето или планински залез, водовъртеж от избори: професионални, политически, лични, всякакви... Но тази дума се беше скрила... Вероятно в някой таен процеп на времето, в закътана спокойна ниша отпреди години. Кротичко придремваше, очаквайки да се сетя за нея, внимателно да я поема от далечното й скривалище, да се вгледам, да се заслушам, да я приема отново. Да забравя удобното оправдание, че животът е твърде динамичен за лирични отклонения, в случай че предпочитаме да следваме ритъма.

Ласка – една от многото думи, които все по-рядко украсяват дните ни.

Не като име на детска градина или бебешки сапун. Не като сорт пшеница. Нито пък като модел количка от неръждаема стомана.

Ласка като проява на нежност и любов. Като милувка. Или дори като проява на добро, приветливо отношение.

Вкусно беше това кафе. Късметчето му ме усмихна и ме върна към чудесни моменти и преживявания. С една единствена дума.

Ласка. Когато майката за първи път поема в ръце новороденото си дете и цялата любов на вселената се събира на върха на пръстите й, докато нежно го гали по челцето и му казва:

- Добре дошло в живота ми, Слънце мое!

Когато след време детето намира на улицата премръзнало кученце и, докато го притиска към сърцето си по пътя към дома, му говори с цялата грижа на света:

- Не се страхувай! Сега ще те стоплим, ще те нахраним, ще те спасим, приятелче!

Ласка. Баща целува по челото заспалото си дете и внимателно оправя завивката. Майка старателно превързва раната от падане и казва:

- Всичко е наред. Скоро ще мине.

После през годините със същия топъл глас успокоява детето, че премеждията минават, раните заздравяват, всяка трудност бива преодолявана и пътят продължава, още по-

светъл, широк и красив. След това ролите се сменят и сълзи от щастие леко се търкулват по сбръчканото лице, когато отдавна порасналото дете изрича:

- Благодаря ти за всичко, мамо! Обичам те.

Много хубаво късметче за кафе: ласка. Като напомняне за смисъла, дълбочината и красотата на думите, за това, че съдържанието заслужава да има своята прелестна форма и когато любовта изпълва сърцата ни, трябва да я проявяваме и да даряваме с нея всички, към които е насочена.

Вярвам, че големите, истински и вдъхновяващи личности имат богати с обич сърца и даряват добро, грижа и внимание първо на близки и приятели. Вярвам, че това е първата крачка на всяка ярка личност, тръгнала по пътя на общозначими каузи. Защото познавам такива личности и зная колко светло и чисто мислят, действат, живеят и работят те.

Утре е денят на будителите. Денят на хората, които променят света и живота към по-добро.

Светъл да е празникът и все повече да стават тези прекрасни хора, които запалват искрата на стремежа към развитие, на желанието да творим и на действията ни за по-добър и смислен свят!

Сигурна съм, че всичко започва от дома, от личния живот, от една дума или жест. Защото само големи личности могат да ни водят към големи цели.

Действително големи личности.