Варненско дърво на 1050 г. с номинация за „Дърво с корен 2022“

„Търсим дървото с корен – с история, произход, принадлежност, обичаи, с връзка с живота, с природата, със земята”. Това е посланието на ежегодния конкурс „Дърво с корен“ организиран от фондация „ЕкоОбщност“ от 2010 г. насам. Сред финалистите т.г. е варненският чинар в кв.Аспарухово, който е на близо 1 050 г. Той е вписан в електронен регистър на вековните дървета ктм МОСВ. Финалистите в „Дърво с корен” и „Вековните дървета говорят” ще участват в онлайн гласуване до 5 декември 2022 г. на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност“. Носителят на титлата „Дърво с корен 2022“ също така ще представи България в международния конкурс „Европейско дърво на годината”, който ще се проведе през февруари догодина. Номинацията на варненския чинар е направена от Мария Стефанова, психолог и дългогодишен преподавател по гражданско образование в ОУ"Петко Р.Славейков"-Варна. Години наред тя води учениците, с които работи, да им покаже това забележително дърво неизвестно за мнозина варненци, освен на живеещите до него жители на кв.Аспарухово. Мария Стефанова е проучила задълбочено историята на дървото, събирайки информация от различни източници и разказва неговата история в номинацията му за приза „Дърво с корен“, която публикуваме без съкращения по-долу.

За чинара може да гласувате ТУК.

"Чинарът е дърво, което съпътства живота на българите от векове. Легенди разказват за традицията за засаждане на чинари от аспаруховите воини в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов споделя, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“.

В близост до Аспаруховия вал, издигнат за защита на ниския бряг от морски нашествия, вече повече от 1000 години един чинар споделя живота на българите.

Хилядолетникът съществува още от Първото българско царство и е най-старото дърво във Варненска област.

Дървото направило впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват:

“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес“ се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма“. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери околовръст 3,70 м, диаметърът ѝ е 1,53 м, а дебелината 0,44 м…“.

През годините са полагани грижи за дървото – за да не изсъхне, корубата му е била почистена и циментирана. Така са намалени гнилостните процеси и удължен животът на хилядолетното дърво. За лечебните му свойства се носят легенди – лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера…

Със Заповед № 314/4.03.1969г. дървото е вписано в Регистър на защитените видове за Варненска област с местонахождение – гр. Варна, в двора на текстилната фабрика, кв. Аспарухово. В регистъра на вековните дървета от 2006 г. е вписано с възраст 1000 г.; височина 15 м и обиколка 7,7 м.

До закриването на текстилната фабрика хилядолетникът е приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет хилядолетникът разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия".

СНИМКИ: Мария Стефанова