ИПИ: Местните данъци във Варна остават високи и през 2022

С брутен вътрешен продукт в размер на 7,3 млрд. лв. област Варна е безспорен лидер в северна България. Областта отчита спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запазва силната индустрия в периферията на морската столица. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика представен днес с регионалните профили на 28-те области в страната. Общините трябва да бъдат изключително активни за привличане на инвестиции, развитие на индустриалните терени, подкрепа за образователните институции и за инвестициите в човешки капитал. В тази посока се препоръчва подкрепа от държавата за финансовата им децентрализация. Това отбеляза Петър Ганев, един от експертите на Института за пазарна икономика.

Във Варна заплатите и доходите продължават да нарастват, се посочва още в изледването. Тенденциите на пазара на труда през 2021 г. поставят областта на второто най-добро място в страната. Инвестиционната и бизнес активност също са сравнително високи, въпреки че се забелязват някои негативни тенденции. Инфраструктурата на областта е добре развита. Местните данъци в общините в област Варна остават високи и през 2022 година. Много често в глемите общини данъците са по-високи, и върху таксита и, и върху търговия на дребно, отбеляза Петър Ганев. По думите му, в ккраиморските общини това се обуславя и от по-високите приходи през сезона.

Варна е сред областите с много добро демографско развитие. В сферата на образованието тенденциите са положителни. Представянето на учениците в областта през 2022 г. е много добро. Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече, но при леглата в болниците има недостиг. Престъпленията в областта са относително много, а разкриваемостта им – сравнително ниска. Урбанизацията в областта обуславя и значителния дял на населението в селища с обществена канализация. Културният живот е сравнително интензивен.

През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. 

На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над ¼ от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Двете области се „надбягват“ по размер на икономиката от десетилетия, като в последните години Русе е с едни гърди напред. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България. 

Брутната добавена стойност на човек от населението по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната с 15 хил. лв. на човек от населението остава област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля в  Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв., благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. В челото, освен столицата и индустриалните области, попада и област Варна, в която секторът на услугите е водещ. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в сравнително по-малки и бедни области, разположени най-вече в северната част на страната.

Повече за Регионални профили: показатели за развитие 2022 г. може да научите на страницата www.regionalprofiles.bg