Сиренето - най-проблемната храна, произвеждана у нас

публикувано на 22.11.22 в 08:45

Репортаж по темата на Нина Милошевич:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Един от най-често консумираните продукти в България, сиренето, се оказва, че е най-проблемната хранителна стока, произвеждана у нас. Производителите масово продължават да не спазват традициите за преработка на млечни продукти и законите регулиращи тази дейност. Последното проучване на Българската асоциация "Активни потребители" е проведено върху 48 марки краве сирене, закупени от различни търговски обекти в София, Пазарджик, Симитли и Перник през месец септември и октомври 2022г. Лабораторно е определено водното съдържание (сухо вещество), а при 6 селектирани проби е определено и съдържание на немлечни мазнини. При 35 от пробите водното съдържание е над 60%, а в 12 от тях е дори над 70%.

Целта на изследването е определяне на качеството на бяло саламурено сирене чрез съпоставяне на лабораторно измереното водно съдържание със заложената в БДС стойност за този показател. Основен критерий за подбор е ниската цена - под 10 лева за килограм. Пробите са транспортирани до офиса на Активни потребители в София и предадени на лаборатория за определяне на водното съдържание. Резултатите, както и достъпната на етикетите информация на продуктите, са представени в таблицата.

Бялото саламурено сирене е традиционен продукт консумиран от милиони българи. Сиренето се ползва като богата на протеини и минерали храна и се усвоява лесно от човешкия организъм. На пазара се предлагат стотици марки сирена, което осигурява богат избор за потребителите. В същото време през последните 20 години зачестяват сигналите и съмненията за злоупотреби в качеството на всички млечни продукти, което и фокусира усилията на Активни потребители върху тази тема.

Защо производителите добавят вода в сиренето? Отговорът е прост – заради себестойността. Колкото по-малко мляко се използва за направата на 1 кг сирене, толкова по-голяма е печалбата на производителя. Допълнително, наличието на повече вода в храните не се възприема толкова негативно от потребителите, поне не колкото влагането например на палмово масло и за много хора това е безобидна измама.

Методи за задържане на повече вода в сиренето:

Технологични – това са случаите, когато сиренето не зрее достатъчно или когато нарязаните буци не се отцеждат и пресоват. По този начин не може да се постигне драстично повишаване на водното съдържание.

Влагозадържащи химикали – са например нишестетата и различни полизахаридни технологични добавки и гелосващи/желиращи агенти (Е номера). Повечето от тях са разработени за сладкарската промишленост но се прилагат и от производители искащи да вкарат вода в сирена и месни продукти. Понякога за тази цел се използват и растителни протеини и различни соли или комбинации от всичко изброено.

Нетрадиционни ензимни препарати – при производството на сирене се добавят ензими за коагулация на протеините. Това е традиционна стъпка. През последните години в млекарския сектор навлизат обаче ензими с много по-различна функция. Основен представител на „иновациите“ е трансглутаминазата. Този ензим вместо да разгражда млечните протеини, което спомага за по-доброто храносмилане от хората, има коренно различно действие. Трансгутаминазата образно казано омрежва белтъците. Тя свързва веригите на отделните протеини в едно цяло. По този начин продукта става механично по-здрав и задържа повече вода без да се разпадне. От практическа гледа точна се получава „сирене“ от по-малко суровина, вместо мляко там има вода. Заедно с това трансглутаминазата консервира продукта, като пречи на традиционните ензими наречени протеази и млечно-киселите бактерии да разграждат казеина на млякото.

При водно съдържание над 70% - толкова много вода може да се задържи само с драстично отклонение от класическата технология, казано по-друг начин, продуктите с вода над 70% не можем да наречем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене!

Повишаването на водата в сиренето е опасно поради следните причини:
Нарасналото водно съдържание активира нежелателни химични процеси в млечните продукти. При тях се образуват вредни, а понякога и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкова по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите.
В сирената обикновено се развиват млечно-кисели бактерии и се подтискат болестотворните такива. Промяната в съдържанието на водата измества равновесието между бактериите и позволява растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, опасни за здравето на потребителите.
За да се задържи водата в сиренето се използват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните продукти.

Настоящото изследване показва, че добавянето на вода в сиренето е изключително масово и на практика вече засяга почти всички търговски марки в ценовия диапазон под 10 лева. Към настоящият момент това се очертава като най-новата мода в млечния сектор, измествайки от лидерската позиция влагането на хидрогенирани мазнини/палмово масло. За да се опази здравето на голяма част от българското население трябва да се отговори решително. категорични са от Асоциация "Активни потребители".

При водно съдържание на „сирене“ от над 70% изключително нарастват рисковете за безопасността на потребителите. Подобно „сирене“ трябва да се забрани за продажба в търговската мрежа!, категорични са от Асоциацията.

Какво сирене купуват потребителите, знаят ли за тази лоша практика и в кое сирене се среща най-високо съдържание на вода, може да чуете в прикачения звуков файл.

Снимки: Нина Милошевич

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!