Все още липсва механизъм за работа между доброволците и институциите

В първите три месеца на тази година, откакто избухна войната в Украйна, станахме отново свидетели на изключително активна дарителска, доброволческа вълна за подкрепа, което отново потвърди традиционно във времето наблюденията ни – а именно, че хората много спонтанно реагират в кризисни и спешни ситуации. Тук много ясно стана какъв е мащабът на материалната криза и хората в България избраха да подкрепят най-вече пострадалите във войната и най-вече бягащи, търсещи подкрепа и защита в нашата страна украински граждани. Много хора дариха труд, отвориха домовете си. В последните 2-3 години много кризи ни се случиха – започвайки от пандемията през 2020 г., когато имаше огромна вълна на съпричасност и дарителство. След това се случи войната в Украйна – огромната хуманитарна криза. Ето и сега – през септември месец тази година отново – наводненията в карловските села, които отново мобилизираха дарителската енергия и много хора и доброволци дариха и средства, и доброволен труд,  и стоки, и материали от първа необходимост. За съжаление кризите мобилизират и естествения лек спад след пика – факт е, че хората се уморяват!

Кога свършва стремежът към дарителство?

Аз мисля, че мотивацията да даряваш е малко по-различна и въпреки че непрекъснато ни се случват обстоятелства и кризисни ситуации, в които помагаме на най-слабите, хората все повече разпознават дарителството като смислен начин да участват в една или друга ситуация. У хората стои преди всичко желанието да бъдат полезни, да помагат на тези, които имат нужда.

Кой точно дарява  от обикновените хора? Като изключим бизнеса, корпоративната социална отговорност, кои са онези, които първи се притичват? Онези, които събират? Онези, които и в момента хранят, не спят, превеждат, помагат? Това са всъщност обикновените граждани. Каква част от обикновените граждани даряват? Каква част остават без работа, защото дори и покрай наводненията в Карловско имаше такива случаи.

По отношение на доброволчеството, факт е, че има нужда да се регламентират по-добре, включително чрез закон, тези трудово-правни отношения между работодателите и отделните хора, които избират да даряват труд в своето време, за важни обществено значими каузи. За да могат да бъдат защитени както доброволците, така и работодателите, които трябва да знаят какъв е техният ангажимент и да се чувстват по-насърчени да предоставят такава възможност. От друга страна, наистина хората са тези, които първи откликват и по много спонтанен начин се самоорганизират, създават се групи в социални мрежи с призив за обединяване на усилия и на ресурси. Запазва се тенденцията това да са хора в активна възраст, между 30 и 50 години, от по-големите градове в страната. Тези, които подсъзнателно и критично се информират и много бързо разпознават реалната нужда от това да се включат с подкрепа.