Johnny Gioeli (ENEMY EYES, HARDLINE, AXEL RUDI PELL): Артистът не трябва да се страхува, да опитва

Интервю с Johnny Gioeli (ENEMY EYES, HARDLINE, AXEL RUDI PELL)

Интересна подробност от музикалната биография на Johnny Gioeli е, че от 2000 година той се занимава с композирането на музика за видео игри. Паралелно с това развива кариера като вокалист на HARDLINE, AXEL RUDI PELL, CRUSH 40 и ENEMY EYES и дори намира време за дуети със Светлана Близнакова и група SEVI. Иначе Johnny Gioeli участва и в много благотворителни инициативи като например фестивала „Изкуството е…” в Монтана. И също така е много впечатлен от слънчогледовите поля в България. Извън интервюто, което даде за „От другата страна” и за което помогна Светлана Близнакова, Johnny разказа, че първия път, когато ги е видял, е накарал шофьора на буса, с който е пътувал да спре, за да се наслади на слънчогледовия пейзаж.

Интервюто с Johnny Gioeli (ENEMY EYES, HARDLINE, AXEL RUDI PELL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 23.01.2023 година.

От другата страна - Привет, Johnny, радвам се отново да се чуем. Как се получиха нещата със Светлана Близнакова и SEVI?

Johnny Gioeli - Не я познавам, но тя ми се предложи в на профила ми в социална медия… Шегувам се, разбира се. Срещнах Севи и Рали в Стара Загора. Преди година и нещо бях там и имах концерт. Тогава я срещнах като преди това чух гласа й. Доста луда история. Бях в съблекалнята си и се подготвях за концерта. И изведнъж чувам това момиче да пее. Беше нещо съвършено, великолепно. Веднага буквално побягнах от съблекалнята, застанах отстрани на сцената и ченето му увисна. Не можех да поврявам, че този глас излиза от това рокендрол момиче. Гледам я и си викам – „Това момиче е супер звезда!” На момента исках да разбера коя е и да науча повече за нея. Отидох при организатора и той ми каза, че е много известна българска рок звезда. Реших, че трябва да се срещна с нея. След тяхното изплънение се видяхме в бекстейджа и има казах, че са невероятни и искам да си поговорим. Така обвързахме животите си. Осъществихме конктакт. Изслушах всеки албум и всяка песен, която са направили и тя е изпяла. Анализирах гласа й. По-късно й писах и й казах, че трябва да направим нещо заедно, защото бях сигурен, че гласовете ни ще си паснат много добре. В продължение на комуникацията между мен, Рали и Севи, се превърнахме в големи приятели. В момента постоянно обменяме идеи и мисли, турнета. Заедно правим луди неща и си изкарваме страхотно. Като семейство сме.

От другата страна - Важно ли е мястото, където си роден?

Johnny Gioeli - Много добър въпрос. Както знаем, музиката е универсален език. Без значение къде се намираш, когато създаваш музика, ти създаваш изкуство, както рисуването. Обаче, виждам някои от ограниченията, които българските артисти понасят, за да успеят буквално да излязат извън страната. Не казвам да пробият, защото по-добрата дума е да разширят влиянието си. Положението не е от най-хубавите. Свидетел съм как на източноевропейските страни се гледа като на нещо не толкова важно в музиката. А това е напълно погрешно поведение. Този стереотип трябва да бъде променен, изхвърлен, забравен. Защото не представя истинската реалност. Има невероятни български артисти и SEVI са едни от тях. А иначе са толкова много. Всъщност част от моите усилия по отношение на Севи, не защото сме приятели, а защото е талантлива и заслужава да бъде световно известна, е да достигне до повече слушатели. Стана малко дълъг отговор, но да се върна на въпроса. Да, нечестно е, че на много български артисти, просто се гледа като на български артисти за местна консумация, а не като на международни артисти. Това трябва да бъде променено.

От другата страна - Как би могло да стане? И какво всъщност им липсва на българските артисти, за да прескочат границите?

Johnny Gioeli - Според мен най-важното за един артист днес не са социалните медии и създаването на съдържание за тях. То се губи сред милионите постове на ден от хилядите групи, които правят едно и също. Това, което е много важно за един артист, който иска да надскочи границите на собствената си страна, е да прави всичко възможно, за да е на турне, за да бъде видян в другите страни. Това се опитвам да постигна със SEVI. Заедно с HARDLINE направихме няколко концерта в Швейцария и реакцията, и вниманието към тях бяха много повече от очакваното. Всички бяха учудени кои са SEVI, че са нови, въпросите валяха един след друг, от къде са. Парадоксът е, че групата и Севи работят от толкова много време. Та, да правиш турнета навън е много важно. То, разбира се, е плашещо, може да е разочароващо, скъпо, трудно за българските артисти и въобще за музикантите, които се чувстват ограничени в своята страна като хванати в капан, но те трябва да излязат от там и да бъдат видяни от феновете в останалата част на света. Това е единственият начин. Социалните медии предоставят единствено моментно внимание. За да видиш този музикант на живо и да разбереш, че той всъщност е истински, че гласът му е истински, е много по-трудно, отколкото да си пуснеш видео или да разчиташ на някакви откъси и публикации в Инстаграм. Колкото и да е трудно, трябва да предприемете действия, за да се откъснете от средата си, да излезете навън, да Ви видят. В това е скрит ключът.

От другата страна - Ако се върнем в началото на твоята кариера, откъде се появи искрата, за да израснеш?

Johnny Gioeli - Без съмнение това беше връзката ми с Neal Schon от JOURNEY. Когато имаш тази начална сила с теб, със сигурност ще бъдеш поставен в различна категория. Истината е такава. Съмнения не може да има. Определено помага. Обаче, може да си с най-големите звезди на света, те може да са най-добрите ти приятели, може да са ти братя или сестри, ако нямаш точните песни, песни, които хората искат да слушат, да заобичат, да се наслаждават, да ценят, ако не започнеш да създаваш музика, не би постигнал нищо. Това е критерият. При мен се получи едва, когато влязох в двадесетте. Тогава наистина започнах да се развивам като композитор, като истински композитор. Преди това съм участвал в много банди. С BRUNETTE бяхме известни в Холивуд. Но нямахме песни. Създавах музика за филми, но все още нямахме никакви композиции. Това продължи, докато не срещнах Neal, който е невероятен композитор. Тогава наистина започнах да се уча как се създава музика. Той ми беше ментор. Иска ми се всички да са късметлии като мен и да имат някого, който да ги напътства. Но това беше моментът, в началото на двадесетте ми години, когато се осъзнах като композитор. И разбрах, че всичко опира до песента. Когато се върна на тези дни с HARDLINE, дори и Neal Schon да е Neal Schon, да той се доказа с музиката на HARDLINE, но нямаше как да получим договор само, защото той е Neal Schon. Нали, да отиде и да поиска милиони, само защото е Neal Schon. Нещата не работят по този начин. Ние работихме много здраво. По това време нямах никакви пари. Жена ми работеше, за да е сигурна, че ще имаме какво да ядем. Тя се прибираше вкъщи от работа, а ние с Neal Schon буквално сме обърнали апартамента, в който живеехме, в студио. Имахме малки записвачки, изнасяхме диваните до стените, за да разположим микрофони, използвахме кламери, за да фиксираме нивата. Правехме всичко, което ни беше по силите, за да създадем най-добрата възможна песен с оборудването, с което разполагахме. Neal стоеше до мен и ние работехме по едно парче, колкото време е било необходимо. На него не му пукаше как точно ще го направим, важното беше да постигнем желания резултат. Той не се нуждаеше от студио със скъпо оборудване. Всичко опираше до създаването на песен и по този начин постигнах необходимото.

От другата страна - Това ли е най-трудният урок, който си научил през годините?

Johnny Gioeli - Точно така. В края на краищата винаги става въпрос за песента. Винаги става въпрос за композиране. Не става въпрос за това как изглеждаш или какво скъпарско видео си направил. Дори и днес в основата на всичко е песента. Това е бракът между текста и музиката. Това е всичко. Това е изкуството. Отговорът е Музиката! Да, разбира се, че има начини да постигнеш и театралност, както аз в новия ми проект ENEMY EYES. Той е по някакъв начин завръщане в младежките ми години, когато бях на 8, 9, 10 години и наистина се интересувах от театър. Изглежда, че животът ми направи пълен кръг. ENEMY EYES е по-театрален проект, изпълнен със страхотна музика, както е ясно и страхотно композиране, но е по-пищен и някак си естествен. И всичко започна с брака между текста и музиката. Всичко!

От другата страна - Спомена ENEMY EYES. Защо ти трябваше още един проект?

Johnny Gioeli - Искам да се пенсионирам и за това създавам все повече… CRUSH 40, музиката за видео игри, AXEL RUDI PELL, HARDLINE, са моите душа и сърце от 90-те. „Double Eclipse” на HARDLINE е от 1992. CRUSH 40 и AXEL RUDI PELL от 1998. Това са повече от 24 години. Според мен нещата не опират до това, че съм създал много поректи, а че те са основните ми проекти за този период от време. Винаги съм искал да имам по-тежък албум и за това съм и с ENEMY EYES. AXEL RUDI PELL са тежки, но те са по-скоро в стилистиката на RAINBOW и BLACK SABBATH. В същото време не аз пиша музиката за тези албуми, а Axel. За това исках нещо тежко, което аз съм създал. Нещо, ориентирано към европейския олдскуул метъл, но пресъздадено по-театрално и концептуално. През последните 24 години в главата ми се родиха доста идеи, които аз искам да изразя по по-тежък и мощен начин. Проведох разговор със звукозаписната компания. Те веднага подхванаха предложението за осъществяване на моята визия. Повтърдих преди да съм станал твърде стар, защото остарявам, а в момента все още имам енергията. Така се появи дебютът на ENEMY EYES „History's Hand”. Той излезе през ноември миналата  година. В него има невероятно музикално майсторство и е подплатен с величествени песни, и подкрепен с театрално и концептуално шоу. Убеден съм, че никой не ме е разпознал във виедото, защото не че не съм аз, аз съм, но трябва да почакаш, за да разбереш какво се случва. Има малко привнесена странност.

От другата страна - Имайки предвид, че си познат глас, още ли е важно за теб да се доказваш и да се развиваш след всичко постигнато?

Johnny Gioeli - Фантастичен въпрос. Винаги се опитвам да се развивам. Занимавам се професионално с музика от 11 годишен. Буквално. Плащат ми като изпълнител от 11 годишен. Ако съм точен – повече от 35 години. Така че винаги съм надграждал, винаги съм искал да бъда по-добър и винаги съм бил сериозен по отношение на изкуството ми. Никога не съм излизал на сцената апатичен, никога не съм си казвал, че ще отбия номера с някоя песен, бързайки да се върна в хотела, за да почивам. Аз броя часовете до шоуто, притеснявам се за гласа си, за да бъде перфектен, когато изляза пред хората. Трябва да съм сигурен, че съм в топ физическа форма за феновете, защото искам да има дам всичко, на което съм способен. Аз се отнасям много сериозно към работата си. И сега се връщам на въпроса ти и ENEMY EYES. Да, всеки винаги се опитва да се развива като артист, винаги се опитва да е още по-добър, но аз в същото време се опитвам да осъщестява определени неща, които са ми в главата. Които заради различни житейски ситуации не съм могъл да направя, защото не съм разполагал с достатъчно време или енергия. Създаването на нов проект и албум за него, отнема много време. В настоящия момент разполагах с подобно време, за съжаление заради Короната. Останахме си вкъщи в безопасност. Което се оказа невероятен шанс за мен. Бях си вкъщи, в студиото и реших да дам живот на страст, която отдавна тлее в мен. С ENEMY EYES запълних кариерата си. С този проект се чувствам завършен. Надявам се, че хората ще го приемат толкова успешен, колкото аз го възприемам, че е. Тогава наистина ще съм завършен. Няма нищо повече, което бих искал да получа. Нямам желание да започвам поп кариера, никога няма да изпея рап парче, е, може и да опитам, но не се нуждая от тези стъпки, за да се почувствам напълно завършен. Но виж, нуждая се от ENEMY EYES. Всъщност в това е същината на въпроса за мен. ENEMY EYES са последното парче от пъзела. И вече чувствам, че съм завършил абсолютно всичко, което съм искал.

От другата страна - Спомена, че в главата ти има много музика, ще ти стигне ли времето, за да я осъществиш?

Johnny Gioeli - Най-вероятно не, най-вероятно няма да ми стигне. Понякога нещата изглеждат като да сложиш повече храна в чинията си. Казваш си, че си наистина много гладен, след което осъзнаваш, че си си сипал твърде много. Така че най-вероятно съм се полакомил повече и едва ли ще успея да изям всичко. Но ше опитам. Със сигурност обаче ще посегна към сладкишите в чинията. Това е материалът, който наистина ми доставя огромно удоволствие. Аз обичам да свиря тежка музика. В момента на това интервю си почивам от поредица концерти с ARP. Всяко шоу е доста интензивно. Свалял съм си тениската пред публиката, за да види колко съм се изпотил, водата, която капе от нея. Това е отношението, което давам всяка вечер. Осъзнах, че си обичам работата. Искам да съм на сцената и да съм като ураган. Да дам цялата енергия, на която съм способен. Харесвам нещата на HARDLINE – те са бързи, енергични, интересни. Но искам да пея по-твърдо и по-тежко. И с ENEMY EYES го постигам. Независимо от договора, който имаме, в главата ми отлежават още албуми на ENEMY EYES. Няма момент, в който да не мисля за музиката. Умът ми е постоянно напред в бъдещето. И се надявам, че ще имам време да осъществя всичко, което съм намислил.

От другата страна - Предполагам, че ENEMY EYES е вид експеримент за теб, имаш ли отговор на въпроса от какво не би трявало да се страхува един артист?

Johnny Gioeli - Един артист не трябва да се страхува, да опитва. Защото, ако изкуството му е истинско, няма значение какво мислят хората. Значение има какво ти, като артист, мислиш. Всичко трябва да започва от тази позиция. Виж, аз създавам тази музика без да познавам нито HAMMERFALL, нито SABATON, нито HELLOWEEN. Съжалявам, но не мога да посоча нито една тяхна песен. Не мога да назова нито едно име. Аз създавам тази музика, за да осъществя, за да задоволя собственото си желание да създавам изкуство. И се надявам то да бъде разбираемо за хората. Ако това не стане, аз все пак съм осъществил една своя мечта заради себе си. Това остава изкуство. Ако си художник, вземаш чисто платно и започваш да рисуваш. Когато го правиш, не се замисляш, че някой ще хареса начинът, по който си нарисувал някое цвете. Рисуваш, защото виждаш нещо, имаш идея и искаш да я изразиш. Същото е и с музиката. Това е начинът, по който се движа през живота си. Виждам нещо, осъзнавам го, реализирам го и едва след това се надявам, че хората виждат същото, каквото и аз съм видял, могат да се свържат с него и да го харесат. Приключението е мое. Кариерата ми до момента и тази, която остава, са мои. И основната ми цел най-просто казано, е да правя хората щастливи. Това е. Не ми трябвада продавам 10 милиона записи. Вече съм го правил, продал съм милиони записи. Искам просто да правя хората щастливи, защото животът не е никак лек. Животът е труден. Да се събудиш и да живееш в този свят, не винаги е лесно за хората. А аз мога да добавя малко щастие чрез музиката и да накарам някого да се почувства силен, да се почувства страхотно. Ако е така, значи съм направил всичко!

От другата страна - Връщаме се на общите Ви песни със SEVI. Когато двама музиканти работят заедно те предизвикват ли се един друг, съперничат ли си?

Johnny Gioeli - Не бих използвал думата съперничество. По-скоро думата трябва да е сътрудничество. Вътрешно знаеш, когато това сътрудничество води до добър резултат. Особено когато двата гласа звучат като едно цяло. Двамата със Светлана дори можем да напаснем вибратото си. Нашата цел, резултатът, който преследвахме и който дори можеш да чуеш в песента „Drowning” е да бъдем като един, да сме едно цяло в нашия дует. Забавното беше, че когато репетирахме „Drowning”, за да изпълним песента на живо, наистина се наложи да се вслушваме един в друг, за да установим чий глас пее в момента – „Това ти ли си или аз? Това ти ли го изпя или аз? Не, аз го изпях! О, не, звучи като теб!” Трябваше да прослушаме записите. Целта ни никога не е била да се надпяваме. Стремежът ни е да извадим най-доброто от двама ни и да направим така, че да работи като едно цяло. Да вземем два големи гласа, да ги комбинираме и да ги направим още по-големи, когато работят заедно – един още по-голям глас. Интересно е наблюдението ти, защото, когато пея със Светлана, трябва да съм възможно най-добър. Тя е толкова страхотна. Което ме провокира да надхвърля високите стандарти, които съм си поставил. Аз си мисля дали пея по най-добрия начин, на който съм способен, тя си мисли по същия начин. Не бих го нарекъл съперничество, а провокиране на всеки да даде най-доброто, на което е способен във вокално отношение. За това и всеки дава най-доброто на другия. Невероятно е как се комбинират гласовете ни. Говорили сме си със Светлана, че може би трябва да продължим да работим заедно и най-вероятно да издадем цял дуетен албум. Ще бъде страхотно. Светлана и останалите са страхотни хора. Тя е повече от страхотен артист, тя е страхотен човек. А тази порода се среща все по-рядко днес. Когато попадна на толкова прекрасни човешки същестава като Севи и съпругът й Рали, се сближавам с тях, прегръщам ги и искам да работим още повече заедно.

От другата страна – Два последни въпроса - кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?

Johnny Gioeli - Ще се върна към един концерт още от преди HARDLINE. Тогава бях с BRUNETTE. Това наистина е „Spinal Tap”. По време на концерта бях вир вода. От мен течеше като из ведро. Навсякъде по сцената имаше конфети. Тичайки по нея, се подхлъзнах и се строполих. И като се изправих, все едно бях овалян в цветна перушина. Бях целия в конфети, от главата до петите. Това е моят „Spinal Tap” – момент, най-смущаващият ми момент в живота. Тук в Америка имаме сандвич с хляб и панирано пиле. Изглеждах точно по този начин, покрит от горе до долу с конфети. За щастие нямам снимка. Но си го спомням, все едно е бил вчера. На всекиго от нас се е случвало нещо подобно. Спомням си басиста на HARDLINE Todd Jensen на един концерт на стадион, голям концерт пред хиляди фенове. Спомням си как той излиза на сцената, подхлъзва се, пада, басът му изхвърча във въздуха. Такива неща се случват. В подобни ситуации понякога наистина изглеждаме като идиоти.

От другата страна - И обратният въпрос – кой е твоят най-рокендрол момент?

Johnny Gioeli - Имал съм концерти в някои от най-значимите места на света. Мисля, че ще се спра на момента, когато срещнах Brian May от QUEEN на „Уембли”. Историята е забавна. Сегашната ми жена, която тогава ми беше приятелка, ме побутна и ми прошепна да обърна внимание на един човек, който стои на крачки от нас – „Виж, виж това май е Roger Daltrey от THE WHO”. Погледнах го и с увереност й казах „Мила, това е Roger Daltrey!” Не винаги в кариерата ти има моменти, когато на твое шоу на Уембли са THE WHO и QUEEN. Това е най-рокендрол моментът ми – 1993 година. Две вечери, два разпродадени концерта на Уембли – HARDLINE и EXTREME. Невероятно. Тогава срещнах Stevie Wonder, а бях едва на 20 години. Brian May, Roger Daltrey, Stevie Wonder, шегуваш ли се! Няма как да се получи по-добре от това.