България в групата на страните с опорочена демокрация

България е класирана на 57-о място в Индекса на демокрацията за 2022 г., става ясно от публикувания доклад на Economist Intelligence Unit (EIU). Това представлява спад с 4 места спрямо предходната година и поставя страната в групата на държавите с опорочена демокрация, предаде БГНЕС.

Годишното проучване оценява състоянието на демокрацията в 167 държави въз основа на пет показателя с максимален брой точки 10 - изборен процес и плурализъм, функциониране на правителството, политическо участие, демократична политическа култура и граждански свободи.

През 2022 г. средният резултат на глобалния индекс се запазва. Въпреки очакванията за възстановяване след отмяната на ограниченията, свързани с пандемията, резултатът остана почти непроменен - 5,29 (по скалата от 0 до 10), в сравнение с 5,28 през 2021 г. Положителният ефект от възстановяването на индивидуалните свободи е неутрализиран от негативните развития в световен мащаб. Резултатите на повече от половината държави, измервани с индекса, или са се запазили, или са намалели. Западна Европа е положително отклонение, като беше единственият регион, чийто резултат се върна на нивата отпреди пандемията.

Последното издание установява, че почти половината (45,3 %) от населението на света живее в условията на някакъв вид демокрация, докато повече от една трета (36,9 %) живеят под авторитарно управление.

Глобалният резултат от 5,29 от 10, който се е повишил само с 0,01 в сравнение с предходната година, представлява по-скоро стагнация, отколкото обръщане на демократичната рецесия, започнала през 2016 г., се казва още в публикувания документ.

Почти всички държави - членки на ЕС са подобрили своите показатели, като България и Хърватия са изключения.

Без промяна остава Унгария, която изпреварва България с едно място, а непосредствено след нея – на 58-о място е класирана Намибия.

Индексът на България се понижава за трета поредна година. В доклада се посочва, че избирателната активност в България от няколко години намалява, което до голяма степен се дължи на умората от политиката и на отчуждаването на избирателите от политическите процеси.