Денят е 18 февруари. Днес в една част от страната ще паднат на колене пред паметта на най-светлия син на България. В други части на страната това ще направят утре. Спорът за гибелта на Васил Левски продължава да тлее. И все пак едно е сигурно – по-голяма личност от Васил Левски в българската история не съществува.
Точно неговият образ, неговата личност, неговата харизма, неговите идеи стоят в основата на следващите минути.
Варна. Началото на 20. век. Годината е 1910-а. Положен е основният камък на първия паметник, този на Христо Ботев. Две години по-късно точно срещу него е поставен бюстът на Васил Левски.
"Започва изграждането на Морската градина. И вътре в нея започва изграждането на Алеята на Възраждането. Тя става отначало малко импровизирано. Но после към идеята се присъединяват умни варненци, които знaят как това нещо да бъде актуално следващите стотици години. Решават, че вътре ще бъдат подредени паметници, които да напомнят на хората за това колко трудно е да имаш свобода. Предвидено е изграждането на 22 паметника, разделени на три групи - революционери, писатели и духовни лица. Първият паметник е на Христо Ботев. След това - на Васил Левски." Николай Савов – изследовател, историк, писател.
Христо Ботев, продължава Николай Савов, е една личност, която преминава като метеор през политическия, духовния, поетичния, публицистичния живот на България. Бил е толкова голям и толкова внушителен като личност, като връх, че е решено първият паметник в Алеята на Възраждането във Варна да е негов.
Паметникът на Васил Левски е открит точно срещу този на Христо Ботев на 27 юли 1912 година. Това е третият паметник на Апостола на Свободата в България.
"Паметникът на Левски е възложен. Има обаче една малка разлика. Докато ентусиазмът при изграждането на паметника на Христо Ботев е много голям и много чист. То при паметника на Васил Левски нещата стоят малко по-друго. Това става през 1912 година малко преди да започне войната."
Паметникът на Васил Левски в Морската градина във Варна е изграден 17 години след този на Апостола в София.
18 февруари или 19 февруари – два дни, които стоят като черна бездна в календара.
С Николай Савов засегнахме личността на Апостола на Свободата. За това ще включим в предаването и професор Петко Петков - български историк, публицист, преподавател и общественик. Васил Левски е толкова голям, че всеки си е изградил негова собствена представа, която не винаги се основава на доказани факти и не почива на техния точен научен анализ. Стереотипите не са един и два.
"Това, което изглежда, че всички приемат, че той е безспорно един от големите герои на Българското възраждане и се отнасят с него като към такава - изключителна личност. Левски може много лесно да бъде разбран, защото споделя с хората едни вечни ценности. Трудното при Левски е да бъде следван. Защото там става дума за свободата като ценност, която трябва да се придобие. Тя трябва да се извоюва и да се отстоява." Проф. Петко Петков, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".
Не можем да упрекваме някои хора, че за тях свободата не е първостепенна ценност, а са по-важни спокойствието и сигурният живот, продължава историкът Петко Петков.
"Той много години беше представян като един от четиримата революционери-демократи. Някак си беше сливан и неразграничаван от останалите в тази група - Раковски, Каравелов, Левски и Ботев. Или пък се преиначаваха до голяма степен неговите републикански възгледи. И се пришиваха, така да се каже, като възглед и идеал на цялото българско общество. Левски е и близък, и далечен, и то не само за днешните българи, много малка част от които си дават труд да прочетат за автентичния Левски от неговото документално наследство. Той е неразбран и не следван дори и от някои от съвременниците си."
Нека не забравяме, обосновава се професор Петков, че революционното направление, на което той е един от най-видните представители, не приема неговото кредо и неговата идея за демократична република и народно управление като бъдеща форма на държавно устройство.
Което отново отваря въпроса, а ние като едно съвременно общество дали всъщност разбираме Апостола?
Преди няколко години покойният вече професор Иван Стоянов, един от най-сериозните изследователи на дейността на Апостола, каза пред Веселина Божинова:
"Мисля, че не само ние, а и всички българи не знаят всичко за Васил Левски. Защото от училищната скамейка до края на живота си всеки българин знаеше, че всичко за Левски е казано, всичко е изказано, всичко е написано. До този момент има издадени някъде около 10 000 заглавия. Но аз си мисля, че когато станат 20 000, пак ще има какво да се казва за Левски. Още първите биографии на Левски са поставили една практика да го представят в една светлина на безгрешност, канонизиране и митологизиране. Така е и до днес. Историята обаче е наука. Тя има за цел да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото на някому се иска да е било. И морални устои в никакъв случай не могат да се правят с неистини и лъжи. Тогава те не само на са устои. Това е заблуждаване на нацията. Така от превратното представяне на историята на българите в училище, ние сме достигнали до днешното положение, в което се намира цялата ни държава. И ние историците имаме вина за положението, в което сме. Защото ако бяхме показвали грешките, каквито и да са те, сигурно политиците ни щяха да се вслушат и някои от тях да не повтарят тези грешки."
Покойният вече професор Иван Стоянов. Думи, които и днес звучат чудовищно актуално. А стремежът на Васил Левски е бил Европейска България. Професор Петко Петков допълва:
"Огромна част от българския идеал се формира през 19. век. А съществена част от него са заветите на Левски. Те тогава стоят над общото мнение и преобладаващите нагласи. Примерно за държавното устройство повечето българи искат конституционна монархия. Докато идеята на Левски е за демократична република."
Българската държава да бъде самостоятелна и да свети като една звезда на Европейския небосклон, цитира Васил Левски професор Петко Петков. За което обаче трябва да се следва друг негов завет.
"За задружните сили. Това не значи обезцветяване на политическия спектър, това не значи да престанем, да бъдем различни, но за големите цели трябва да има единство."
Което за съжаление последните години не наблюдаваме, а разколът става все по-голям и урвата там, в средата, все по-дълбока.
Васил Левски гений, великан, икона. Апостолът на Свободата - определен за най-великия българин на всички времена. И в основата на всичко стои неговата харизма приживе.
Професор Петко Петков засегна датата на гибелта на Апостола на Свободата. Преди много години, в едни други времена, гибелта на Васил Левски се отбелязваше на 19 февруари. И днес е така, но не навсякъде. На все повече места това става на 18 февруари. Професор Петко Петков има логично обяснение:
"Вече повече от десет години много селища отбелязват, почитат Левски в деня на кончината му на точния ден по нов стил 18 февруари. Много е проста причината и отговорът на такъв въпрос. Когато се въвежда Григорианският календар в България през 1916 година решението е такова, че към датите по стар стил от 19 век се добавят 12 дни. Само към тези от 20 век от началото от 1900 година до 1916-а само за тях се добавят 13 дни. И ето ви пример с датата за рождения ден на Левски, който всички знаят е на 6 юли по стар стил и всички полагат цветя и се прекланят пред Апостола в деня на рождението му на 18 юли. Същото е със Съединението на 6 септември – 18 септември, и рожденият ден на Ботев 25 декември - 6 януари. Единствено с Левски се получава заради допусната грешка преди години това разминаване. В тоталитарните общества грешките понякога стават правило поради причина, която може би голяма част от вашите слушатели не знаят и, слава Богу, не са я изпитвали. Там трудно се казва на началника „Шефе, не си прав“. Още професор Николай Генчев беше установил в края на 80-те години тази грешка, но тогава тя не се поправи, а сега вече учебниците, даже тези от началото на настоящото столетие, особено най-новите от последните години, са с точната дата 18 февруари. Тук проличава отношението на обществото и на управляващите към науката "История". Ако те наистина я уважават, трябва да спазят този принцип и това правило на науката, а то е и на закона, и да се почита правилно паметта на Левски, на 18 февруари".
Обаче след всичко изказано до тук най-важното като че ли си остава – за какво Освобождение всъщност е бленувал Васил Левски? Дали всъщност неговата идея не е била утопия?
Отговорът на този и много други въпроси можете да откриете в звуковия файл.
Най-известната игра с думи в света с 13 букви? Това е кръстословицата. Днес тя отбелязва 111 години от първата си поява във вестник "Ню Йорк Уърлд". Това се случва на днешната дата през 1913 година. Играта, която тогава носи името Cross Word Puzzle или в буквален превод пъзел с кръстосани думи, е публикувана от журналиста Артър Уин , считан за баща..
Всяка седмица в събота в Приюта за бездомни кучета в Каменар ще се организира ден на отворените врати , каза за Радио Варна Димитър Георгиев от Rotaract club Варна. Инициативата е като продължение на успешната кампания "(Не)Сам вкъщи", която от варненската организация проведоха преди няколко седмици в приюта, когато дарители донесоха коледна..
В навечерието на празниците в алтернативното пространство за култура във Варна "Хале3" ще се проведе първото издание на инициативата "(Не)Коледен базар". Тя ще продължи два дни - на 21 и 22 декември. "Първоначалната идея беше събитието да се казва Коледен (Не)базар, защото то не е като традиционните коледни базари, а е по-скоро като фестивал с..
„Чистата Коледа“ – една от малкото коледни кампании в България, посветени на опазването на околната среда, отново ще обедини усилията на десетки малки и големи доброволци. Седмото ѝ издание е подкрепено от три черноморски общини – Созопол, Приморско и Царево, а акциите по почистване ще се проведат на плажовете Аркутино (26.12) и Ахтопол..
С подаръци и детско тържество бяха зарадвани най-малките пациенти в Университетската болница "Св. Марина" във Варна, които в навечерието на Рождественските празници са хоспитализирани в болницата. Белобрадият старец влезе по нестандартен начин при децата, като се спусна от покрива по фасадата на лечебното заведение и прикова погледите на пациентите и..
Навръх Игнажден, когато според българските вярвания настъпва новата година и всеки стопанин очаква в дома му да влезе добър човек, кметът на Варна Благомир Коцев посрещна коледарите от Средно училище "Елин Пелин". Традиционни коледарски песни и наричания за здраве и берекет през годината огласиха сградата на Община Варна. Празникът продължи с..
Православната църква почита днес паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция празникът е известен като Игнажден. Според народните вярвания на Игнажден започват коледните празници, защото се смята, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома..