Честваме 3 март - 145 години от Санстефанския договор

145 години - по нов стил, от подписването на Санстефанския прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-Турска война от 1877/1878 г., предвиждащ обособяването на Княжество България, отбелязваме днес.

Определен за национален празник с правителствен указ от 27 февруари 1990 г., и тази години, денят ще бъде честван с тържествени церемонии в цялата страна. За втора поредна година те преминават в условията на изострени отношения с Русия, както и с призиви за бойкот в знак на съпричастност с жертвите на войната, започната от Русия в Украйна преди година.

По традиция кулминацията на честванията e на историческия връх Шипка (Св. Никола), където са се състояли ключовите боеве на българското опълчение през войната.

На Шипка ще присъстват редица официални лица, но не и президентът Румен Радев, който за последно беше там през 2020 г.

Във Варна, програмата за 3-ти март предвижда ритуал по издигане на националното знаме (както и на флага на ЕС и община Варна) на площада пред Катедралата. Началото е точно в 10. Час по-късно започват и полаганията на венци и цветя пред паметниците на загиналите за Освобождението ни украински и руски войни в Морската градина, както и в местността "Терасите" във Владиславово.

Част от програмата за днешния празник е и щафетната юбилейна обиколка на Радио Варна.

• Днес е 60-атата Щафетна обиколка на Радио Варна

За първи път като официален празник, днешната дата е отбелязана на 19 февруари 1880 г. - по стар стил, точно три години след подписване на договора, като "Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор".

Между 1888 г. до 1946 г. се чества като Ден на освобождението на България.

Окончателният договор, който слага край на войната от 1877/1878 г. е подписан по време на т.нар. Берлински конгрес. Той променя предварително очертаните граници на българската общност спрямо договора от Сан Стефано, тъй като те нарушават подписаното година преди Руско-Турската война и като част от подготовката за нея, Райхщадско споразумение от 1876 г. между Русия и Австро-Унгария за недопускането на голяма българска държава на Балканите.

Берлинският договор унищожава идеала за Санстефанска България в границите на териториите, населени с българи, които са очертани през 1970 г. с фермана за учредяването на Българската екзархия. Така българските земи биват разпокъсани на няколко части.

Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак влизат в новообразуваното Българско княжество с територия от 63 хил.кв. км и 2 млн. души население.

Южна България под името Източна Румелия се обособява като автономна област под върховната военна и административна власт на султана. Югозападните български земи, известни като Македония, Беломорска Тракия и Одринско се връщат на Турция. Северна Добруджа и според този договор се предоставя на Румъния, а към Сърбия освен Нишкият санджак (както е и по Санстефанския договор) се добавят районите на Пирот и Вранско.

В името на идеала за Санстефанска България, страната ни води и участва в пет войни между 1885 и 1945 г., от които печели само една - първата.