Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непридружените: Увлечени по мечтата си за Европа, стотици деца бежанци "изчезват" в България

Военните конфликти, недостигът на продоволствие и дори климатичните промени провокират драстично увеличение на мигрантските потоци

| обновено на 20.06.23 в 09:45
3
Снимка: архив

Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого непълнолетни, а в последните години и не малко малолетни, се вливат в бежанските и мигрантските потоци, пресичайки граници в търсене на по-спокойна и щастлива съдба в Европа.

Заедно с още няколко гранични страни на Европейския съюз – Гърция, Италия, Испания и Малта, България е първата, на чиито порти чукат младите бежанци и мигранти. Ако късметът е с тях, успяват да се интегрират и получават бъдеще. За по-голямата част обаче, ние като държава сме една от транзитните спирки – понякога за седмици, по-често за месеци и дори години.

Хванати в мечтата за Европа, непълнолетните непридружени тръгнали като деца, често порастват по протежение на пътуването си от Средна Азия, Близкия изток или Източна Африка към Европа.

И, ако за връстниците им на континента светът е основно дигитален и само някои тепърва започват да работят, и то под надзор, младите непълнолетни мигранти и бежанци често са на ръба на физическото оцеляване. Пътуват хиляди километри  - с месеци, пеша, с множество рискове, спят на земята - в палатки или в порутени убежища, хранят се с каквото намерят и макар малки са натоварени с отговорности – да оцелеят, да успеят да получат статут, да си намерят работа, да пратят пари на семействата си.

Статистиката на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) у нас сочи, че за миналата година непридружените непълнолетни са 3 348. Година по-рано, броят им е бил с около 300 по-малко. Увеличението на децата бежанци се наблюдава много активно от средата на 2020 г., въпреки тогавашните ограничения за пътуване, породени от covid-19 пандемията.

Данни на детския фона на ООН УНИЦЕФ за държавите, в които се работи с деца бежанци - България, Сърбия, Гърция, Италия, Черна гора и Босна и Херцеговина показват, че през изминалата 2022 г. в тях има безпрецедентно увеличение на бежанския и мигрантски поток, с 86% спрямо предишните две години. От средно 320 хил. мигранти и бежанци, над 47 хил. са под 18 години, от тях над 21 хил. са непридружени и разделени от семействата си. Държавите, от които идват са основно Афганистан, Бангладеш, Сирия, Пакистан и страните от Северна Африка.

Причините за това за комплексни - не са само военните конфликти. Мигрантските и бежански потоци се подхранват и от несигурността в родните им страни, продоволственият недоимък и дори вече от последиците от климатичните промени, казва Диана Йовчева от УНИЦЕФ. 

Основната част от непридружените деца бежанци и мигранти са момчета - около 90 процента. В случаите, в които става дума за момичета, които бягат, преобладава и насилието, основано на пола.

Непридружените непълнолетни момичета, както и по-малки деца често остават "невидими". Те трудно се идентифицират, защото биват "прикачвани" към възрастен роднина - чичо, братовчед, дори съпруг, когато става дума за ранни, насилствени бракове, казва още Йовчева.


Увеличеният брой на непридружените млади бежанци и мигранти води и до увеличение на рисковете пред тях, казва Ани Райкова от представителството на Международната организация по миграция в България (МОМ), която ръководи двете зони за непълнолетни у нас – в столичните "Военна рампа" и "Овча Купел", които са на територията на центровете на Държавната агенция за бежанците.
И макар около 10 процента да са момичета, рисковете пред тях са много по-големи. Около 70 са непридружените момичета - главно от Сирия, влезли в България през миналата година, сочи статистиката на МОМ.
Имайки предвид, че центровете на ДАБ са от отворен тип, непридружените момчета често продължават пътя си към Европа с каналджии. Малка част от децата, които имат роднини и близки в други държави от Европейския съюз, успяват с помощта на МОМ, ДАБ и Българския хелзингски комитет да се съберат с близките си.
Процедурата трае месеци, а от известно време от страните в Западна Европа се изискват допълнителни проучвания като ДНК тестове, за да се докаже родството. 

Първият казус пред непридружените непълнолетни е да влязат в България, т.е. достъпът до територия, уточнява адв. Диана Радославова, основател на центъра за правна помощ “Глас в България”.
Това е ключов момент, който определя достъпа до процедура за закрила на тези деца. Непридружените непълнолетни лица са в болшинството от Афганистан и Сирия - две огнища на въоръжени конфликти - доста сериозни, доста продължителни, без перспектива да бъдат скоро разрешени.
По думите на Радославова, освен увеличение в последните поне две години на броя непридружени непълнолетни, се наблюдава и увеличение на броя малолетни.
Близо половината от почти 3 400 деца, които са сами у нас, са на възраст до 15 години. Най-малкото непридружено дете е едва на 2 години.

Според Радославова, ние като държава все още нямаме изградена работеща процедура и интеграционна политика. Всичко се случва “на парче”, докато в държавите от ЕС, които също се сблъскват с трудности, има ясна система за прием на непридружените непълнолетни.

В България тези деца попадат основно в “Овча купел” и “Военна рампа”, откъдето много често ... изчезват. Напускат с по една раница, на самоход по опасни пътища, водени от трафиканти и каналджии.

По този начин, след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г., следите на хиляди непридружени непълнолетни се губят.

В подкрепа на думите ѝ е статистиката за прекратените производства на непридружените непълнолетни (напусналите самоволно центровете на ДАБ), която сочи, че броят им е приблизително толкова, колкото са регистрираните деца.

 

Адаптацията на младите мигранти в чужда държава е различна – в зависимост от това, дали са посещавали училище, дали езикът и азбуката им е близка с нашите и т.н. Някои от бежанците остават у нас за по-дълго време, но други - и това са повечето от тях, са транзитно преминаващи, допълва Албена Чобанова от Каритас България.Организацията е фокусирана в социализация в подкрепа на уязвими хора и е част от конфедерацията на благотворителните организации на Католическата църква, която обединява повече от 162 национални организации от цял свят.
Има много организации, които са въвлечени да помагат. Първо, самата държава чрез центовете си в "Овча купел" и "Военна рампа". Второ - различни НПО и обединения. На следващо място са МОМ и Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), както и ние (Каритас България - бел.а.) като хуманитарна структура.
Toва, което правим и е нашият фокус е на тези деца да им бъде обърнато внимание, да бъдат подкрепени не само психологически, а изцяло. Тук в България идват деца, които понякога с години не са ходили на училище, казва Чобанова.
Освен образованието, останалите проблеми са културната адаптация и психологическият статус на младежите.
Трябва да се погрижим те да получат и културна ориентация, тъй като идват от съвсем други страни, понякога с много различни култури. Дори и да не остават в България, а ние да сме само междинна спирка за тях, прескачането в културите трябва да се интегрира по някакъв начин и те да могат да живеят вече в друга среда, казва Чобанова. И допълва, че не пътят им е проблема, а начинът, по който пътуват.
Всяко едно дете, докато стигне до България преминава през различни неща, всяко е с различна съдба. Едно е дойдеш от Сирия, друго е да дойдеш от Афганистан. Дори, когато тръгват от едно и също място, те имат различни спирки, траещи понякога с години.
Те идват изпълнени със страх, с гняв, с различни типове емоции, които не пожелаваме на никое дете, коментира Албена Чобанова. 

Почти 20-годишният Сайф от Афганистан, напуска родината си, когато е на 13. Пътят му до Белгия отнема около година. За да стигне до там преминава през 10 други държави, вкл. България, по т.нар. Балкански път.

Има мнозина, които са зарязали учението, за да работят и да подпомагат семействата си, споделя Сайф, който мечтае да успее да завърши училището си, да си намери работа и да живее спокоен и мирен живот.

Той има късмет - въпреки, че семейството му не разполага с много пари, баща му никога не го е молил да прекъсне учението си в Белгия, за да започне работа и да праща пари в Афганистан.


Непълнолетните търсещи международна закрила в България не избират сами да напуснат страната си. Родителите предприемат рискованото пътуване за тях, защото искат да им дадат шанс за по-добър, спокоен и мирен живот, категорична е Линда Ауанис - председател на Съвета на жените бежанки в България.
Досега - преди да пристигнат в България, преди да напуснат родителите си, те са били със семействата си, родителите са вземали решения, насочвали са ги. Изведнъж тези деца остават сами в една нова страна, в която не знаят езика, не знаят нищо за мястото, на което са отишли и трябва да поемат отговорност за себе си.
Най-голямата тежест за непридружените деца мигранти е отговорността към семейството им, към роднините им, които са останали дали в страната им на произход, дали в друга държава по пътя към ЕС, например в Турция, за да могат да влязат бързо в процедурата за събиране на семействата, да получат статут на бежанец или хуманитарен статут.
Тази отговорност е прекалено голяма за децата и младежите, пътуващи сами. Огромен товар пада върху тях, особено когато са много малки, когато са малолетни, посочва Ауанис.
По думите ѝ, за непълнолетните афганистанци голямата цел е да преминат през България и да стигнат до Западна Европа, защото знаят, че у нас почти няма шанс да получат статут, докато при децата от Сирия е различно.
Там основно се цели събиране на семействата.
 


Обратната връзка с родителите на някои от непридружените деца в България, когато има такава показва, че семействата на децата мислят, че е много по-добре младежите да бъдат изпратени сами към Европа, въпреки огромните рискове.

Другата страна на монетата е, че те или трябва да останат там, където над главите им падат бомби и вероятността да се лишат от живота си е доста по-голяма, или - особено в Афганистан, ако останат, талибаните могат да ги вземат и подготвят за войници.

Винаги се опитваме да говорим на техните езици, за да установим първоначален контакт, казва още Албена Чобанова в пояснение как от хуманитарната организация помогнат на непридружените деца мигранти и бежанци в България. Осигуряват и психологическа подкрепа с преводач.

Другите методи, чрез които им помагат са повече игрови и проактивни, учат ги и на умения, и на занаяти.

В противовес на "Стената на плача", от Каритас България имат инициатива, наречена "Станата на мечтите".

Искаме да ги накараме отново да започнат да мечтаят, защото някои от тях наистина са забравили. Караме ги през рисунки да изразят това, което е най-важното за тях. Почти всички рисуват по някакъв начин дом.

Дом и семействата си вътре в него, разказва Албена Чобанова. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Отбелязваме Международния ден на кръстословицата

Най-известната игра с думи в света с 13 букви? Това е кръстословицата. Днес тя отбелязва 111 години от първата си поява във вестник "Ню Йорк Уърлд". Това се случва на днешната дата през 1913 година.  Играта, която тогава носи името Cross Word Puzzle или в буквален превод пъзел с кръстосани думи, е публикувана от журналиста Артър Уин , считан за баща..

публикувано на 21.12.24 в 16:38

Дни на отворените врати всяка събота в Приюта за бездомни кучета в Каменар

Всяка седмица в събота в Приюта за бездомни кучета в Каменар ще се организира ден на отворените врати , каза за Радио Варна Димитър Георгиев от Rotaract club Варна. Инициативата е като продължение на успешната кампания "(Не)Сам вкъщи", която от варненската организация проведоха преди няколко седмици в приюта, когато дарители донесоха коледна..

публикувано на 21.12.24 в 11:54

(Не)Коледен базар във Варна през уикенда

В навечерието на празниците в алтернативното пространство за култура във Варна "Хале3" ще се проведе първото издание на инициативата "(Не)Коледен базар". Тя ще продължи два дни - на 21 и 22 декември. "Първоначалната идея беше събитието да се казва Коледен (Не)базар, защото то не е като традиционните коледни базари, а е по-скоро като фестивал с..

публикувано на 21.12.24 в 03:25

„Чистата Коледа“ се завръща за седми път

„Чистата Коледа“ – една от малкото коледни кампании в България, посветени на опазването на околната среда, отново ще обедини усилията на десетки малки и големи доброволци. Седмото ѝ издание е подкрепено от три черноморски общини – Созопол, Приморско и Царево, а акциите по почистване ще се проведат на плажовете Аркутино (26.12) и Ахтопол..

публикувано на 21.12.24 в 15:45

Дядо Коледа се спусна от покрива на УМБАЛ "Св. Марина" и раздаде подаръци на най-малките пациенти

С подаръци и детско тържество бяха зарадвани най-малките пациенти в Университетската болница "Св. Марина" във Варна, които в навечерието на Рождественските празници са хоспитализирани в болницата. Белобрадият старец влезе по нестандартен начин при децата, като се спусна от покрива по фасадата на лечебното заведение и прикова погледите на пациентите и..

публикувано на 20.12.24 в 13:21

Коледари наричаха за здраве и берекет във Варна

Навръх Игнажден, когато според българските вярвания настъпва новата година и всеки стопанин очаква в дома му да влезе добър човек, кметът на Варна Благомир Коцев посрещна коледарите от Средно училище "Елин Пелин". Традиционни коледарски песни и наричания за здраве и берекет през годината огласиха сградата на Община Варна. Празникът продължи с..

публикувано на 20.12.24 в 13:16

Днес е Игнажден

Православната църква почита днес паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция празникът е известен като Игнажден. Според народните вярвания на Игнажден започват коледните празници, защото се смята, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома..

публикувано на 20.12.24 в 06:55