Непридружените: Увлечени по мечтата си за Европа, стотици деца бежанци "изчезват" в България

Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого непълнолетни, а в последните години и не малко малолетни, се вливат в бежанските и мигрантските потоци, пресичайки граници в търсене на по-спокойна и щастлива съдба в Европа.

Заедно с още няколко гранични страни на Европейския съюз – Гърция, Италия, Испания и Малта, България е първата, на чиито порти чукат младите бежанци и мигранти. Ако късметът е с тях, успяват да се интегрират и получават бъдеще. За по-голямата част обаче, ние като държава сме една от транзитните спирки – понякога за седмици, по-често за месеци и дори години.

Хванати в мечтата за Европа, непълнолетните непридружени тръгнали като деца, често порастват по протежение на пътуването си от Средна Азия, Близкия изток или Източна Африка към Европа.

И, ако за връстниците им на континента светът е основно дигитален и само някои тепърва започват да работят, и то под надзор, младите непълнолетни мигранти и бежанци често са на ръба на физическото оцеляване. Пътуват хиляди километри  - с месеци, пеша, с множество рискове, спят на земята - в палатки или в порутени убежища, хранят се с каквото намерят и макар малки са натоварени с отговорности – да оцелеят, да успеят да получат статут, да си намерят работа, да пратят пари на семействата си.

Статистиката на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) у нас сочи, че за миналата година непридружените непълнолетни са 3 348. Година по-рано, броят им е бил с около 300 по-малко. Увеличението на децата бежанци се наблюдава много активно от средата на 2020 г., въпреки тогавашните ограничения за пътуване, породени от covid-19 пандемията.

Данни на детския фона на ООН УНИЦЕФ за държавите, в които се работи с деца бежанци - България, Сърбия, Гърция, Италия, Черна гора и Босна и Херцеговина показват, че през изминалата 2022 г. в тях има безпрецедентно увеличение на бежанския и мигрантски поток, с 86% спрямо предишните две години. От средно 320 хил. мигранти и бежанци, над 47 хил. са под 18 години, от тях над 21 хил. са непридружени и разделени от семействата си. Държавите, от които идват са основно Афганистан, Бангладеш, Сирия, Пакистан и страните от Северна Африка.

Причините за това за комплексни - не са само военните конфликти. Мигрантските и бежански потоци се подхранват и от несигурността в родните им страни, продоволственият недоимък и дори вече от последиците от климатичните промени, казва Диана Йовчева от УНИЦЕФ. 

Основната част от непридружените деца бежанци и мигранти са момчета - около 90 процента. В случаите, в които става дума за момичета, които бягат, преобладава и насилието, основано на пола.

Непридружените непълнолетни момичета, както и по-малки деца често остават "невидими". Те трудно се идентифицират, защото биват "прикачвани" към възрастен роднина - чичо, братовчед, дори съпруг, когато става дума за ранни, насилствени бракове, казва още Йовчева.

Според Радославова, ние като държава все още нямаме изградена работеща процедура и интеграционна политика. Всичко се случва “на парче”, докато в държавите от ЕС, които също се сблъскват с трудности, има ясна система за прием на непридружените непълнолетни.

В България тези деца попадат основно в “Овча купел” и “Военна рампа”, откъдето много често ... изчезват. Напускат с по една раница, на самоход по опасни пътища, водени от трафиканти и каналджии.

По този начин, след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г., следите на хиляди непридружени непълнолетни се губят.

В подкрепа на думите ѝ е статистиката за прекратените производства на непридружените непълнолетни (напусналите самоволно центровете на ДАБ), която сочи, че броят им е приблизително толкова, колкото са регистрираните деца.

Почти 20-годишният Сайф от Афганистан, напуска родината си, когато е на 13. Пътят му до Белгия отнема около година. За да стигне до там преминава през 10 други държави, вкл. България, по т.нар. Балкански път.

Има мнозина, които са зарязали учението, за да работят и да подпомагат семействата си, споделя Сайф, който мечтае да успее да завърши училището си, да си намери работа и да живее спокоен и мирен живот.

Той има късмет - въпреки, че семейството му не разполага с много пари, баща му никога не го е молил да прекъсне учението си в Белгия, за да започне работа и да праща пари в Афганистан.

Обратната връзка с родителите на някои от непридружените деца в България, когато има такава показва, че семействата на децата мислят, че е много по-добре младежите да бъдат изпратени сами към Европа, въпреки огромните рискове.

Другата страна на монетата е, че те или трябва да останат там, където над главите им падат бомби и вероятността да се лишат от живота си е доста по-голяма, или - особено в Афганистан, ако останат, талибаните могат да ги вземат и подготвят за войници.

Винаги се опитваме да говорим на техните езици, за да установим първоначален контакт, казва още Албена Чобанова в пояснение как от хуманитарната организация помогнат на непридружените деца мигранти и бежанци в България. Осигуряват и психологическа подкрепа с преводач.

Другите методи, чрез които им помагат са повече игрови и проактивни, учат ги и на умения, и на занаяти.

В противовес на "Стената на плача", от Каритас България имат инициатива, наречена "Станата на мечтите".

Искаме да ги накараме отново да започнат да мечтаят, защото някои от тях наистина са забравили. Караме ги през рисунки да изразят това, което е най-важното за тях. Почти всички рисуват по някакъв начин дом.

Дом и семействата си вътре в него, разказва Албена Чобанова.