Половината от ромите в Украйна са бежанци. Това показва изследване на Европейския ромски институт за изкуство и култура. Проучването беше разпространено година след нахлуването на Русия в суверенна Украйна. Данните са с уточнението, че е трудно да се даде точна оценка на броя на ромското население в страната. То е проведено на база интервюта, направени сред вътрешно разселените жители от районите, в които се водят бойни действия.
За резултатите от проучването разговаряхме с Неда Коруновска от Фондация „Отворено общество” и Европейския ромски институт за изкуство и култура, които документират историите и преживяванията на ромите в Украйна.
Какво показват данните от изследването?
Ще започна с малко предистория. Откакто започна войната в Украйна, руската инвазия, ние документираме историите и преживяванията на ромите в съседните държави от Европейския съюз. Нашите партньори работят с бежанци, които търсят закрила в Европейския съюз. По някакъв начин в бъдеще това ще се окаже част от историята на ромите. Когато говорим за история, миналото на ромите не се представя или само се загатва. Ние искаме да оставим документален, филмиран разказ за събитията. В същото време им помагаме със съвети и ги упътваме към правилните дестинации. С тази дейност се занимаваме във всички съседни страни като Унгария, Румъния, Словакия и Полша. Изследването ни представлява колекция от видео, истории, снимки, които продължаваме да обработваме. Миналото лято започнахме да документираме опита на ромите, които са решили да се върнат в Украйна. Бяха излъчени много истории в медиите за ромите от Украйна, които са бежанци в Европейския съюз. Също така с нашите партньори, с които работим в Украйна, направихме изследване за влиянието на войната върху ромското население в страната. Резултатите, които публикувахме след една година война, са от интервюта, които ромските медиатори бяха направили с вътрешно разселени роми. Изследването продължава, защото имаме допълнителни фокус групи, както и цели, които изследват различни аспекти от живота на ромите – тези, които живеят в домовете си, тези, които се бият във войната и т.н. Така че в момента мога да коментирам резултатите от интервютата, които ромските медиатори са направили с разселените хора в Украйна. Те са резултат от близо 90 интервюта, които обхващат семейства с численост 540 роми, от които над 240 са деца. Взети са в периода декември 2022 и януари 2023. Интервютата са направени в Украйна, с роми, които продължават да живеят в страната, но не и в домовете си, защото се е наложило да ги напуснат заради инвазията и военните действия. Повечето от интервюираните са от региони, където все още има враждебност – Харков, Херсон и Донецк.
Какви са изводите след година на война?
Това, което виждам, е че могат да се направят няколко заключения. Първото е, че повечето роми са имали възможност официално да се регистрират като вътрешно разселени. Този статут им дава достъп до определени услуги и помощ. За съжаление наблюдаваме, че в региона на Карпатите, тези хора не успяват да получат този статут. Много от ромите се бяха насочили към този регион в Украйна, защото преди войната, там живееше голяма и компактна общност. Имаше сигнали, че там ромите биха се чувствали по-сигурно, защото биха били приети и настанени от други като тях. За съжаление, обаче, заради изисквания за работещи хора и поради липса на документи, се оказва, че в този регион статутът на вътрешно разселване е най-малко разпознаваем, което ограничава достъпа на тези хора до услуги. Това е първият извод. Вторият е, че според нашето изследване една четвърт от семействата, които участват в проучването, твърдят, че техни членове са на фронта и защитават независимостта на Украйна. Което съответства общо на населението. Ромите са еднакво въвлечени в защитата на Украйна, въпреки че на това не се акцентира и не е част от тяхната култура – да се бият. Информацията обаче е много важна, защото ромите се бият, въпреки че семействата им се сблъскват с дискриминация, търсейки закрила вътре в страната и имат ограничен достъп до услуги и помощ. Надяваме се, че техният принос ще бъде признат, когато Украйна се възстанови като независима държава. Ако се насоча към дискриминацията, всеки втори споделя, че се е сблъскал с негативно отношение. Това обикновено се среща или сред вътрешно разселените украинци, или сред населението, където те трябва да бъдат приютени. Което от своя страна се отразява на възможностите на ромите да намерят жилище. Изключение са тези, които са приютени от други роми или ромски семейства. Има и други изключения, разбира се, но генерално, намирането на място за настаняване, се оказва голям проблем за тях. Също така в повечето случаи дискриминацията се изразява в получаването на помощи за децата.
Много от интервюираните споделят, че независимо че имат работни документи и статут на вътрешно разселени, и имат право и достъп до дрехи и храна за децата, чуват коментари, че получават твърде много, защото средностатистическото ромско семейство има повече деца, сравнено с другите украинци. Какво обаче е виновна една майка? Когато има пет деца, те се нуждаят от дрехи и тя трябва да храни пет гърла. Не можеш да ги разделиш. Това е нещо, което документирахме по време на изследването. Другото откритие, което направихме е, че загубите на членове на семейството в повечето случаи са сред цивилните. Жертвите, които ромите дават по време на тази война, в повечето случаи са цивилни, а не сред тези, които участват във военни действия или допринасят за защитата на страната, която е сложна система. Цивилните обаче страдат от атаките и бомбардировките. Много жени и деца са сред жертвите според интервютата, с които разполагаме. Примерът е от частното към общото и екстраполацията помага да се изчисли броят на човешките загуби. Имаме данни за смъртта на жени и деца, както и за изчезнали деца. За да се обхване, обаче, размера на семейните загуби, работата трябва да продължи. Когато става въпрос за материалните разрушения всеки втори от интервюираните роми съобщава за материални загуби, но само един на всеки десет е получил официално потвърждение за нивото на щетите и информация, че домът му е бил разрушен. На една трета от ромите, домовете им са напълно разрушени и са в руини. Една трета са разрушени наполовина, а останалите с малки ремонти домовете им могат да бъдат възстановени.
Не всеки твърди, че е претърпял материални щети, но от друга страна постоянно споменават стереотипите, които се носят тях. Надяваме се, че с изследването, ще променим гледната точка за ромите в Украйна. Което идва да покаже, че дори преди войната тяхното положение е било трудно. Така че не само войната, която увеличи трудностите, с които те се сблъскват, е виновна за тяхното положение, защото и преди нея ситуацията с тях не е била никак добра. За съжаление правителствените компенсации за официално установените материални щети са доста закъснели. По този въпрос никой от ромите не е получил някаква помощ, когато става въпрос за домовете им. Само един е успял да получи някаква част, но чрез благотворителна организация. В случая говоря за получаване на помощ за домашните жилища. Ромите имат достъп до хуманитарна помощ. Основно до храна и дрехи, но дори така повечето идва от благотворителни организации или от приятели и близки роми. Това са основните канали, по които ромите получават помощ към този момент на войната. Завършвам с два последни извода. Първият е свързан с влиянието на войната върху душевното здраве. Виждаме, че това се е отразило на всички, които сме интервюирали. Най-ясно то е изразено при по-възрастните, както и при децата. Един от всеки десет се оплаква от сериозни психологически проблеми, изискващи специализирана грижа. Те питат и търсят, нуждаят се от допълнителна грижа от специалисти заради страха, стреса, безсънието. А това от своя страна води до отключването на допълнителни болести. Децата са нервни, не могат да спят, дори вече не се и усмихват. Една майка спомена, че това е само едно от отраженията на войната. За съжаление достъпът на тези хора до навременната медицинска и специализирана помощ не е възможен. Но това се отнася не само за ромите, а и за останалите украинци. И в края искам само да маркирам, че от 233 деца, които живеят в семействата на интервюираните, 148 са посещавали училище преди войната. За съжаление обаче една трета от тях в момента не го правят. Просто нямат възможност. Това е критично и спешно трябва да бъде намерено решение. Другите деца ходят на училище, за съжаление много ромски деца не го прави. Тяхното положение е точно на обратното на фона на останалите деца, които имат възможност да учат. Причините са липса на Интернет, липса на техническо оборудване, невъзможността да плащат за определени услуги. Също така причина се оказва и психичното здраве на децата и семейството, страхът, че трябва да пътуват до училище, а и самите семейства нямат възможност да изпращат децата си на училище.
Разкривате покъртителна картина. Ромите в Украйна какво предпочитат – да стоят под бомбите или все пак да се опитат да пътуват, въпреки проблемите, с които се сблъскват?
Извън тези хора, които сме интервюирали, сме документирали само един случай, при който мъж се завръща в дома си заради дискриминацията, с която се е сблъскал. Не е успял да намери алтернатива за настаняване. За това първо се е прибрал в дома си, независимо че районът е продължавал да бъде атакуван и не е било безопасно да се връща. Но все пак го е направил. Изследването е все още в ход и не можем да кажем със сигурност какъв процент от ромите в Украйна са принудени да се върнат по домовете си. Също така голяма част от интервюираните съобщават, че възрастните им роднини не желаят да се преместват. И остават на териториите, където военните действия продължават. Те предпочитат да си останат по домовете и да ги пазят. Да пазят жилищата си, които са построили много трудно без значение от последствията. Също така участниците в изследването казват, че са загубили контакти с по-възрастните си близки. Не знаят как са, какво се случва с тях. Всъщност сме разговаряли с хора, които са се преместили в региони, където те самите са добре дошли. Интервюирали сме само тези, които са пожелали да се преместят и са се преместили в други части на Украйна. В момента правим разговори с роми, които са влезли като бежанци в страните от Европейския съюз и знаем, че има такива, които се връщат в пределите на Украйна. Също така знаем, че в първите седмици на войната за ромите и било много по-трудно да избягат от местата, където тогава се водят сражения. Срещали са трудности да се качат на влак, което е вид дискриминация по отношение на тях. Знаем, че много от жените и децата не разполагат с документи, което им пречи да получат статут на бежанци в Европейския съюз. Получаването на автоматичен статут на бежанци за граждани от Украйна, беше ограничено до тези, които могат да докажат, че са граждани на Украйна. Много роми не могат да докажат това заради липсата на документи. А това също така се оказва голяма пречка, защото им се налага да преминат през редовните процедури за получаване на бежански статут, а това отнема повече време. Тези специфични условия, в които ромите попадат, не им позволяват да получат помощ в страните от ЕС. Попаднахме и на случаи, при които хората вече веднъж са били разселени в страната, идващи от райони, които през 2014-2015 са окупирани от руснаците и сега отново им се налага да се местят. И сега с войната им се налага да преживеят всичко отново.
Каква част от ромското население се е превърнало в бежанци?
Не можем да кажем с точност. Но ако вземем местата, където ромското население е живяло преди войната и ако приемем, че 60 на 100 от тях са живели в регионите, където са концентрирани военните действия, можем със сигурност да твърдим че половината роми в Украйна са бежанци. Разбира се, трудно е да се направи точна оценка, колко всъщност е ромското население в Украйна. Също така трябва да отчетем факта, че не всички са напуснали местата, където се водят бойни действия. Така че е трудно да бъде дадена точна информация заради липсата на данни, заради липсата на точни изследвания. При нас извадката не е толкова голяма и няма как на нейна база да се правят обосновани предположения. Но можем да кажем, че половината ромско население в Украйна се е превърнало в бежанци.
Каква е ролята на Европейския ромски институт за култура и изкуство в тази ситуация?
Нашата организация е много дълбоко въвлечена в украинското ромско развитие. Помагаме на ромското население още преди войната. Както отбелязах интервютата са направени от ромски медиатори, които са работили с тях преди началото на военните действия или са ги посещавали в приютите, където ромите са настанени. Трябва да кажа, че голяма част от ромските медиатори също са напуснали домовете си, защото са живели в районите на военните действия. В момента сме се фокусирали в Украйна. Помагаме за изграждането на приюти, които да се ръководят от ромски организации за ромите. И в които се приемат също така и украинци. Едно от позитивните неща на фона на войната, е че украинците също изявяват желание да живеят в тези приюти заедно с ромите, което не е било толкова често срещно преди нахлуването на Русия. Оказва се, че войната изгражда и мостове. Имаме истории на войници от ромски произход, които се бият на фронта и които казват, че не се чувстват дискриминирани от останалите украински граждани, които се бият заедно с тях. Това са положителни сигнали за това, че войната може да спомогне за обединението и солидарността между различните хора, които живеят в Украйна. Помощта на организацията е в различни посоки, но основният фокус е към осигуряването на подслон и настаняване, осигуряването на храна, лекарства и дрехи, както и спомагаме за достъп до различна помощ, както от благотворителни организации, така и от правителството.
Колко са военните от ромски произход, които се бият на фронта?
Нашето проучване показва, че една четвърт от хората, с които сме говорили, съобщава, че има близък, който се бие на фронта.
И какъв е главният извод от проучването, което сте направили?
Приносът на ромите при защитата на Украйна е на същото ниво, както на останалите украинци независимо от дискриминацията, с която се сблъскват техните семейства. Също така ромите се надяват, че след войната в Украйна ще бъде изградено още по-свободно общество с още по-голямо равенство. И също така се надяват, че приносът им няма да бъде забравен.
"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..
“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..
Музикално пътешествие през близки и далечни земи – това обещават концертите „Музиката на България и Ирландия в едно“. Ирландско-българското дуо „Келтора“ в състав Томас Кийтинг и Лора Паносян ще представи музикална програма, съставена от авторски аранжименти на популярни и обичани български народни мелодии, вплетени с жизнерадостните ритми и приказно..
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..