Близо 1 200 000 души са преминали през планетариума на Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ във Варна /НАОП/ от откриването й до днес. Учениците, които са се обучавали в кръжоци са около 1 000 000. Това каза Радио Варна Иван Иванов, бивш директор на институцията и един от най-дългогодишните служители, които все още работят в обсерваторията.
Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ е открита на 22 май през 1968 година. Днес обсерваторията празнува 55 години от откриването на астрономическия комплекс и 60 години астрономия във Варна. 2023-а преминава и под още една годишнина - 550 години от рождението на патрона на обсерваторията Николай Коперник.
По този повод от 10.00 до 18.00 часа е обявен Ден на отворените врати, поканени са всички да посетят сградата, където ще има три прожекции в Планетариума, наблюдение на Слънцето при ясно време и откриване на филателна изложба посветена на Николай Коперник.
Иван Иванов е свързал живота си с обсерваторията още от ученическите години, когато се записва в първия кръжок по физика, който е бил открит във Варна през 1963 година. Първият му работен ден в обсерваторията е на 15 април 1969 г. /годината след откриването й /, директор е от 1995 до 2009 година, пенсионира се и сега отново работи в обсерваторията като лектор.
Обсерваторията е нещо изключително за времето си не само за Варна, но и за цялата страна, спомня си Иван Иванов нейното начало. През годините тя се развива много добре – с много кръжоци и с огромен брой посетители в Планетариума. Днес интересът към природните науки, за съжаление, не е толкова голям, а България има остра нужда от физици, химици, астрономи, инженери, техници, електротехници, математици, строители и т.н., споделя той.
Сериозен проблем пред страната и е съдържанието на българското образование и качеството на резултатите след образоването, посочи Иванов.
„Оказва се, че нищо по-добро не е измислено от прекия досег до учителя, с който може да се говори директно, а не с така наречения „чичко Гугъл“, който съдържа огромно количество невярна информация, невярна интерпретация. В момента образованието е насочено повече към виждане, наблюдаване, без много обяснение, но и наливане на сложни формулировки във всички предмети. Изучават се неща, които са встрани от необходимостта да познаваме света, в който живеем.“
Кратка история
През 1963 година на Клуба по астрономия и астронавтика е предоставена сграда в централната част на Морската градина във Варна. В нея започват работа първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм. С решение на Градския народен съвет на Варна са изготвени планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 година започва изграждането на нова сграда на обсерваторията. В процеса на строителството е направено изменение на първите планове и до сградата на обсерваторията е пристроен планетариум със Звездна зала и голяма лекционна зала.
На 22 май 1968 година тържествено е открит първият в България астрономически комплекс състоящ се от обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко. По решение на Министерския съвет той е наречен на името на великия полски учен Николай Коперник. Първият директор на обсерваторията от създаването й до 1989 година е Николай Петров.
В началото обсерваторията е оборудвана с няколко малки телескопа. Телескоп рефрактор 80/1200 мм с паралактична глава и телескоп Касегрен 150/2250мм с паралактична глава монтирани в двата въртящи се купола на последния етаж на обсерваторията. На наблюдателната площадка е монтирана 100/250 мм камера НАФА за фотографиране на ИСЗ. При масови наблюдения се използват преносими телескопи рефрактори и големи бинокулярни тръби ТЗК 80/8х.
В Кулата на Фуко е монтирано махало на Фуко с дължина на нишката 17.6 метра и отклонение в основата около 2 метра. С него се доказва нагледно въртенето на Земята около нейната ос. За географската ширина на Варна – 43 градуса 12 минути северна ширина, завъртането на равнината на люлеене на махалото в резултат на околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.
С помощта на оптичния уред, наречен Планетариум, в Звездната зала се демонстрира нощното небе на различни географски ширини - от екватора до северния полюс на Земята, видимото денонощно движение на звездите, небесни координати, положението на Слънцето в различни моменти от годината и т.н. Със специален проектор се показват видимите и действителните движения на планетите от Слънчевата система. Провеждат се лекции на разнообразна астрономическа тематика.
С новата дигитална планетариумна система могат да се гледат различни пълнокуполни филми на астрономическа тематика.
Пред сградата на обсерваторият е монтиран паметник на Николай Коперник, полски математик и астроном, първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система, като по този начин слага Слънцето вместо Земята в центъра на Вселената. Паметникът е изработен от проф. Любомир Далчев. Конструкцията е направена от заварени листове медна ламарина върху предварително изработено метално скеле. За дата на откриването се приема 22 май 1968 г., когато е открита сградата на обсерваторията. Неведнъж през годините паметникът на Коперник е бил обект на вандалски прояви. През 2005 г. ръката на Коперник беше открадната, а възстановяването й се извърши през 2007 г.
От 2022 г. посетителите на НАОП "Николай Коперник“ могат да видят единствената реплика в Европа на оригиналния костюм на американския астронавт Нийл Армстронг, с който той стъпва на Луната в мисия на „Аполо“ през 1969 г . Костюмът е една от 15-те изработени автентични реплики на оригиналния костюм на астронавта по повод 50-та годишнина от кацането на Луната през 2019 г. Изработен е чрез 3D сканиране и тежи 90 кг, колкото е и теглото на оригиналния костюм, който се съхранява в Националния музей по въздухоплаване и аеронавтика във Вашингтон.
Винаги скромен и благоразположен към свои приятели, колеги, началници и подчинени. Носеше любов към знанието и военномосрката служба. Така описва флотилен адмирал Ваньо Мусински загиналия в Ивицата Газа българин Марин Маринов. Ужасно съжалявам за тази трагедия. Изключително отговорен, начетен и дисциплиниран. Такъв го познавам и ненапразно беше избран..
Бъдещият военен лекар Тодор Тачев, възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" бе отличен с приза "Студент на 2024 година". Казва, че признанието е голяма отговорност за него. Радва се, че е получава това отличие тук в България. Това е бил неговият избор - да остане в отечеството си и да гради бъдещето си тук. Казва, че човек се учи..
“Прогонване на тихите убийци на Черно море” коментираха специалисти от Института по океанология със студенти от специалност „Инженерна екология” на Технически университет – Варна. Учените и младите хора дискутираха и решения за управление за намаляване на пластмасовите отпадъци в Дунавския басейн. Общият знаменател беше замърсяването на..
С ново игрище за баскетбол вече разполага СУ „Гео Милев“ във Варна. Съоръжението беше открито от заместник-кмета с ресор спорт Илия Коев, директора на училището д-р Мартин Вълчев и баскетболната звезда от близкото минало Калоян Иванов. Прекарвайте по-малко време с телефоните и компютрите и повече време с топката, защото спортът е здраве, посъветва Илия..
Първата в страната кампания за ефективно използване на водните ресурси започва "ВиК - Варна" в навечерието на Световния ден на водата. Целта е да стигне до всички в и дори извън Варненска област. Ще се работи с училища, детски градини, кметовете на общините, както и с туристически сектор. В 90 на сто от областите в България има места с частичен..
Обсъждат идея за изграждане на изложбен център за екзотични птици и животни край Аксаково. За целта предстоят преговори да бъде предоставен терен с площ 36 декара, намиращ се на територията на община Аксаково. Това каза Мартин Йовев, председател на Българската асоциация на любителите на екзотични животни и птици. В събота е предвидена среща с..
Случайно или не, Международният ден на щастието тази година съвпада с настъпването на астрономическата пролет. Този ден се отбелязва от 2013 година на 20 март с резолюция на Общото събрание на ООН, в която е декларирано, че стремежът към щастие е фундаментална цел на човечеството. Всички жители на Земята имат право на щастие, независимо от..