Колко често казваме: „Лесна работа“? Да се чувстваме победители преди състезание. Да си мислим, че ще нарисуваме картина, по-завладяваща от тази, която разглеждаме на изложба. Да обявим на всеослушание, че несъмнено ще се представим по-добре от човека, който в момента прави нещо... Отстрани всичко е лесна работа. Особено, когато не си подхващал въпросното нещо никога през живота си, а на думи е толкова кристално ясно и осъществимо за минути.
Лесна работа!
С този кратък и категоричен коментар можем да слагаме точка на всяка новина, на всяка житейска история, на абсолютно всеки и всичко, което е имало неблагоразумието да се изпречи пред критичния ни поглед. И защо да не е лесна работа, когато не сме в обувките на другия, нямаме идея за обстоятелствата, тревогите, колебанията, възможностите и невъзможностите му? Отсичаме по едно претенциозно: „Лесна работа!“ и наперено продължаваме напред: да опустошим останалите „бездарни“ неща и хора, които се пречкат по пътя ни. Колко нелепо всъщност...
Възхищавам се на хората, за които лесна работа е всичко, истински насочено от тях към другите... Онова, което човек е способен да даде, да сътвори с ума и дарбата си, да изработи с ръцете си, да бъде полезен, да помогне, да надгради. Така постъпват свестните хора. И вярвам, че това е част от условието да си щастлив. Да правиш нещата, да мислиш градивно, да работиш.
Другият случай е много тъжен. В него „Лесна работа“ остава параван - само думи, които преместват фокуса от собствената празнота към обезценяването на другите. Думи, които нараняват. Просто едно надмен
