Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Корабът на сирените" - контрареволюционният роман на Александър Секулов

Александър Секулов
Снимка: БГНЕС

За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“ и „Жена на вятъра“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

„Корабът на сирените“ ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни.

Александър Секулов за новата му книга:

 „Корабът на сирените“"Като излезе тази книга, мои приятели ми обърнаха внимание, че в повечето от книгите ми - да не кажа - в почти всички романи, действието се развива в морето на Егея, а аз установих, че действието във всичките ми романи се развива през лятото. Нямам нито един есенен ден, нито един зимен и нито един пролетен. Което изглежда някаква специфика на моето световъзприятие. Може би искам да разказвам истории, в които няма време, а в морето наистина не усещаш как времето тече."

Историите, които Александър Секулов не иска да разказва, са свързани с тъгата, мъката...

"Не искам да разказвам истории, които са свързани с тъмното начало в материята. Определено не искам да се занимавам с Дявола. Не искам да се занимавам със Смъртта. Да разказваш в черно, да разказваш за отчаянието, за страха, за фобиите, за страданието, за болката е много по-лесно, даже обидно лесно, отколкото да пишеш книги, които повдигат духа на човека, карат го да мечтае, карат го, да иска, да живее."

Чуйте повече за романа "Корабът на сирените" от Александър Секулов в интервюто, което той даде за Радио Варна.


"Корабът на сирените" има ли нещо общо с останалите Ви книги, които са излезли изпод перото Ви, мака че сигурно пишете на компютър?

Навярно - има. Доколкото като излезе тази книга, моите приятели ми обърнаха внимание, че в повечето от книгите ми действието се развива в морето на Егея. Аз пък установих, че всичките ми романи се развиват през лятото. Нямам нито един есенен ден, нито един зимен и нито един пролетен. Това е специфика на моето световъзприятие. Може би искам да разказвам истории, в които като че ли няма време. А в морето наистина не усещаш как времето тече.

Какви истории не искате да разказвате?

Не искам да разказвам истории, които са свързани с тъмното начало в материята. Определено не искам да се занимавам с Дявола. Не искам да се занимавам със Смъртта. Да разказваш в черно, да разказваш за отчаянието, за страха, за фобиите, за страданието, за болката е много по-лесно, даже обидно лесно, отколкото да пишеш книги, които повдигат духа на човека, карат го да мечтае, карат го, да иска, да живее. Много по-лесно е да отчаеш един човек  и да му кажеш: "Няма смисъл всичко е загубено". Което си е и вярно, защото животът на човека е път към смъртта. Но дотогава трябва да изпитваме радост. Много е трудно да се пишат бели книги. Малко са примерите в световната литература, в които енергията да е бяла. Но знаете ли, точно такива книги остават. Книги писани, като че ли на шега. Писани, като че ли героят не е много сериозен. Веднага давам пример  - един Алексис Зорбас на Казандзакис, една Пипи на Астрид Линдгрен. Това са две книги, писани през 1943 година.

По време на Втората световна война.

По времето на Втората световна война са написани книги, в които всъщност, като че ли няма смърт и героите са вечни. Те искат да живеят. Умеят да живеят. Радват се как живеят, макар и рисковано. Това е голяма сила на литературата - да пренебрегне условностите и да накара човека да изправи гръбнак. Аз се старая да пиша такива книги, които да накарат човека да каже: Животът е хубав. Не елементарни, не сълзливи, а книги, които се борят и обичта живота.

По публикацията работиха: Мартин Николов, Елисавета Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Варненски студент създаде триста шрифта

Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..

публикувано на 31.01.25 в 08:00
Екип TexНова

Сензорна витрина за плодове и зеленчуци – иновация на студенти от Варна

Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на  Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..

публикувано на 30.01.25 в 11:23

Жители на Суворово събраха пари за нови камбани на храма "Възнесение Господне"

С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..

публикувано на 30.01.25 в 07:20

"Умната" пазарска количка на студенти от Варна

Пазаруването в магазини на големи хранителни вериги е всекидневие за много хора у нас. Във всички варненски квартали вече има такива супермаркети, които много хора ползват като квартален магазин – не за да пазаруват на едро, а за да си купят продукти, с които да приготвят вечерята след работа. След работа са и най-натоварените часове в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05

За европейско самочувствие и достойни старини настояват пенсионери в Балчик

Увеличаване на всички пенсии, приемане на закон за възрастните хора, който ще даде възможност за социална защита и предпоставка за европейско самочувствие и достоен живот на пенсионерите, безплатни здравни грижи и обслужване в съответствие със стареенето, понижаване цените на лекарствата за пенсионери и инвалиди. Това са част от исканията на..

публикувано на 28.01.25 в 08:15

Кр. Стоянова: По четири-пет пъти годишно се правят проверки на противопожарните системи в хотелите

Разкриването на участъци на полицията и на пожарните служби на територията на курортните комплекси ще даде по-голяма сигурност за безопасността на туристите, които почиват в тях. Това каза в предаването „Новият ден“ Красимира Стоянова от Сдружение „Българска хотелска асоциация“. В курортите край Варна такива участъци има само в к.к. „Албена“,..

публикувано на 27.01.25 в 10:52

Как да бъдем най-добрата си версия днес?

Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..

публикувано на 27.01.25 в 08:30