Изоставеното пространство до гарата

Неугледно, тънещо в боклуци, с избуяла трева, е мястото в района на жп гарата във Варна.

Фонтанчето е разрушено. Тревата расте по плочките.

Кошчетата преливат. Пейките са изпочупени и стари.

Има и спящи хора.

Паркингът е пълен с автомобили.

Подлезът е мръсен, но се почиства.

За трудноподвижните хора е поставен парапет. Рампи за инвалидни колички няма.

На този фон самата гара изглежда добре.

Железопътната инфраструктура на гарата, чрез която се обслужват пътнически влакове, включва 8 коловоза, всички от които челни.

За съжаление от чешмата не тече вода.

Няма ли вода, няма и живот.

Пътниците са малко. Липсват и хазайките, предлагащи квартири.

Това, че се намираме в Европа, се установява само по знамената, и то, ако се абстрахираме от земята и погледнем към небето.

Иначе варненската гара е един от важните комуникационни възли в Североизточна България.

Непосредствено до гарата и гаровия площад се намират 3 автобусни и тролейбусни спирки (обновени през 2005 г.)

От автобусните спирки тръгват няколко линии в града: номер 9 към курортните комплекси, 7 към кварталите; 22 и 41 към центъра, автогарата и моловете.

Няма автобус, който да свързва гарата с летището.

Гордост днес би предизвикала единствено асоциацията за гарата в исторически план.

Старата сграда на варненската гара е била една от първите построени в България, тъй като от гр. Варна е тръгвала и първата жп линия в България: Русе - Варна, която е била открита на 26 октомври 1866 г.

Изграждането на днешната Гара се осъществява на няколко етапа, с архитекти Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект за железопътната гара в Бургас. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.