Marco Minnemann (THE ARISTOCRATS): "Не се вторачвам в предимствата, а премислям недостатъците"

Интервю с Marco Minnemann (THE ARISTOCRATS)

За втори път международната супергрупа THE ARISTOCRATS ще стъпи на българска сцена. Преди това го направи през 2019 година. Сега по покана на „Loud Concerts” групата ще представи и песни от все още неиздадения си нов албум. Концертът на 28 юни. А барабанистът Marco Minnemann, който е участвал в над 100 самостоятелни и групови албума, и е работил, и работи с кого ли не и с кого ли да даде специално интервю за „От другата страна”, като с превода помогна Цветан Рачев.

Интервюто с Marco Minnemann (THE ARISTOCRATS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.06.2023 година.


От другата страна - Привет, Marco. Определят THE ARISTOCRATS като супергрупа...

Marco Minnemann – Не мислим за себе си като за супергрупа. Гледаме на нас като на нормална банда. Активни сме от 13 години. Т.е. определяме се като нормална група. Наричат ни супергрупа, защото всеки от нас е известен като инструменталист в други проекти. От тук и идва този етикет. Справяме се добре вече над десет години. Всички имаме други проекти. Аз издавам солови албуми, Guthrie Govan свири с Hans Zimmer, а Bryan Beller - с Joe Satriani и DETHKLOK. Както казах, има и други проекти, които движим. Но бих отбелязал, че THE ARISTOCRATS е главната ни банда.

От другата страна – Ако не знам нищо за вашата група, кое е първото нещо, което трябва да науча?

Marco Minnemann - Първото е, че сме инструментално трио и песните ни не са типичния джаз/фюжън, който хората обикновено очакват. При нас всичко е общо усилие. Създаваме завършени композиции. Това, което хората трябва да знаят и аз бих искал да знаят е, че ние сме нормална група с албуми и нормални песни.

От другата страна - Плюсовете и минусите да правиш само инструментална музика?

Marco Minnemann – Първоначалната ни идея беше да създаваме инструментална музика. Ни сме трио, което работи по този начин. Аз пея в някои от другите ми проекти, но тук сме само тримата и пишем музика за трио. Е, бих отбелязал, че не винаги е така, защото издадохме албум с оркестър, за да чуем как звучат песните с оркестрации. Но основната идея зад THE ARISTOCRATS е да е инструментална група.

От другата страна – Как се задържа вниманието към инструменталната музика?

Marco Minnemann - Харесвам този въпрос, защото онова, което правим по време на концерти е, винаги да включваме и публиката. Свирим с нея, използвайки различни трикове. Но в същото време обръщаме внимание на структурата на песните и динамиката. Съсредоточени сме върху разнообразието на стиловете. Когато си пуснете албум на THE ARISTOCRATS можете да чуете песни, които звучат като джаз, композиции, които звучат като рок, песни, които са повече ориентирани към поп музиката. Не сме сбор от музиканти, които са се събрали, за да импровизират през цялото време. Според мен причината да загубиш вниманието на публиката е, ако я бомбардираш с ноти и през цялото време импровизираш. Правим го, но предварително сме определили къде. Т.е. не е през цялото време. Така че, за да запазим вниманието като инструментално трио, трябва да пишем хубави песни и ние искаме да правим точно това.

От другата страна – Как изграждате свое собствено лице с толкова много стилове във вашата музика?

Marco Minnemann - Това е много добър въпрос, на който, не мисля, че мога да отговоря. Може би става въпрос за магия. Не работим по предварително зададена концепция. Не се стремим да направим нещо специално, което да промени света на музиката. Никога не можем да предвидим какво ще се получи. Между нас тримата с Guthrie и Bryan има химия, която изглежда работи по вълшебен начин. Ако имах отговор на този въпрос, най-вероятно още от самото начало щяхме да се насочим към определена концепция. Всичко е въпрос на химия, както при THE POLICE - в момента, в който са се срещнали и е станало чудото. Смятам, че точно това се случи и с нас. Но ако трябва да го обясня и дефинирам – всеки от нас има високи стандарти по отношение на музиката и тримата харесваме тази концепция. В това е разковничето. Никога не сме щастливи с половинчати резултати.  Задължително трябва да даваме най-доброто от себе си. Когато и тримата сме доволни от крайния продукт, едва тогава можем да го издадем и след това да предприемем турне. Това е много удовлетворяващо поведение. Щастливи сме с това, което правим и сме благодарни за постигнатото досега.

От другата страна – Какви са плюсовете и минусите да си музикален перфекционист?

Marco Minnemann - Нека го обясня така. Не съм толкова вторачен и не се старая да съм перфектен през цялото време. Правя каквото мога, но е винаги най-доброто. Никога не се притискам и не се опитвам да направя нещо перфектно. Би ми се искало, разбира се, но както казах, винаги давам най-доброто от себе си. Защото, ако един ден станеш перфектен, трябва да спреш. Вече си представил перфектната музика, след което няма как да си по-добър. А това означава, че няма какво повече да научиш и няма накъде да растеш. Аз винаги се старая да се развивам. Когато постигнем нещо и сме щастливи, продължаваме напред, за да се опитаме да достигнем до следващото ниво. Не се вторачвам в предимствата, а премислям недостатъците. Защото не би било предимството, когато се опитваш да се надскочиш, за да подобриш нещо, което би било невъзможно. Да се опитваш да постигнеш невъзможното е безсмислено. Стремим се към най-доброто, на което сме способни. Обмисляме онова, което е в главите ни, за да го предадем по най-добрия възможен начин. Което и стои в основата на движението напред. Към това се стремим обикновено с THE ARISTOCRATS. Винаги разсъждаваме върху последните ни записи и след това решаваме накъде бихме могли да поемем, какво можем да направим по-добре. Ако е много добро, се опитваме да променим звука за следващия албум и да го направим в различен стил. Еволюцията е важна.

От другата страна – Имате ли нужда да доказвате нещо?

Marco Minnemann - Нямаме нужда да доказваме нищо на никого. По-скоро трябва да се доказваме пред себе си. Да докажем на себе си, че винаги сме в най-добрата форма и че онова, което правим, ни доставя удоволствие. По този начин доказваме и на феновете си по света, че това, което правим, става за слушане. А едно от най-важните неща е да запазиш феновете си. В крайна сметка нашите усилия са насочени в тази посока, като предлагаме добро качество и продукт, който те прави щастлив. Това е важно. В противен случай идея си нямам за какво правим всичко това.

От другата страна – През септември ще издадете нов албум, но преди това ще свирите в България. Ще чуем ли нещо от новия албум?

Marco Minnemann - Да, ще свирим някои от новите парчета. Не всичко, защото не искаме да издаваме всичко преди излизането на диска. Но със сигурност ще изпълним по една нова песен от всеки един от групата. Ще видим каква ще е реакцията на публиката. Искаме да проверим дали тя приема новия материал. До тук сме изпълнили две нови композиции на предишната част от турнето и хората харесаха материала. Надявам се и при вас да е така.

От другата страна – Записахте ли вече новия албум?

Marco Minnemann - Да, арлбумът е почти готов. Трябва да запишем още една песен и всичко е готово. Записваме в едно от любимите ни студия. То е в Охай, Калифорния. Близо е до местата, където живеем с Bryan. Мястото е фантастично по отношение на звука. Харесва ни обстановката, атмосферата е много добра. Албумът е почти записан и сме много доволни от резултата. И се надявам, че за всички, които го чуят, ще е удоволствие.

От другата страна – Защо студиото е толкова важно? В момента може да се записва и без да си в студио...

Marco Minnemann - Постъпваме и по двата начина. Като THE ARISTOCRATS искаме да сме в една стая, защото химията в групата е много силна. Нашето музикално взаимодействие е действително това, с което сме познати и което обичаме да показваме. Искаме повечето песни да ги записваме заедно в удобно за нас място. Избрахме студиото заради атмосферата и звука, а и защото се чувстваме добре там. Това е едно от решенията които вземаме, когато започваме да създаваме нов албум. Но работим, както в студиото, така и вкъщи. За определени песни, които изискват по-различна продукция или различен звук, както и части, които не са готови още, докато сме били в студиото, работим на друго място. Понякога имаме идеи в самото студио. Някои идеи са се появили там. Иначе отнасяме работа и за вкъщи. Ако са записани барабаните например, после в къщи дооправяме нещата. Имаме една песен от новия албум, която е записана напълно в домашни условия. Изсвирих барабаните вкъщи, както и останалите си свършиха работата в домашните студия. И така работим. Но за основата, обичаме да сме в студио, защото сме група за живи изпълнения и искаме и в албумите да постигнем този ефект.

От другата страна - Коя част от работата в студиото те отегчава най-много?

Marco Minnemann – Дразня се,когато трябва да чакам, за да чуя записите. Много е важно, когато работиш с нови хора, които са нови за бандата или за студиото и се налага да почакаш повече, докато звукът бъде оформен, да имаш подръка кафе. Понякога с някои продуценти отнема много време. Тези неща не са никак интересни. Но ние сме доволни, че имаме добър екип, изграден от дълго време и работим със страхотни професионалисти. Така и резултатите идват бързо. В същото време обичам да записвам вкъщи, защото там всичко е готово за записите. Не губя време в чакане и мога да правя, каквото си поискам. Не бързам както в студиото. И бавно и спокойно мога да достигна до желания резултат. И двата варианта имат предимства и недостатъци.

От другата страна - Най-голямото постижение в живота ти?

Marco Minnemann - На първо място това е кариерата ми. Това, което има значение за мен е, че съм в музикалния бизнес и съм успешен от много дълго време. Това означава много за мен. Соловите ми албуми са това, с което се гордея най-много и най-точно ме определят. С тези моменти съм много горд. В същото време тук се нареждат и THE ARISTOCRATS, защото те са най-продължителният и най-успешният проект, в който съм бил. Химията, онова, което сме като личности и като група, ни прави по-силни. Това наистина е голямо постижение. Групата ми е като семейство. С времето това положение се засилва още повече. С тези неща се гордея. В същото време правя много студийна продукция, свиря с много други хора и съм участвал в интересни проекти. Като например бил съм с оркестъра на Buddy Rich, което е запечатано на ДВД. Гордея се с книгите, които съм написал и с ДВД-тата, които съм издал. В това отношение съм възнаграден. За ДВД-то “Extreme Drumming” имам награда „Telly Award”, която е почти като „Грами”, което ме прави много щастлив. Гордея се с нещата, които съм постигнал. Те ми дават силата да продължавам напред и ме мотивират да създавам още повече музика.  Колкото повече постигаме като соло артисти или като част от групи, толкова повече знам, че трябва да запазим чувството и да свирим добре. Защото няма какво повече да доказваме. Изградили сме си последователи. И единственото, което трябва да правим, е да запазим страстта си към музиката и удоволствието от нейното създаване. Но винаги има едно условие, работата да не е претрупана. Ние събираме и оформяме библиотека от онова, което имаме, след което използваме натрупаното знание, за следващата крачка. При нас всеки нов албум е направен със страст и желание.

От другата страна - Спомена, че импровизирате по време на концертите. Това означава ли, че най-добрите версии на вашите песни не са в албумите ви?

Marco Minnemann - Това беше добро. Не мисля така. Нещата могат да се развият по два начина. Понякога песните се развиват от само себе си по време на концертите. И колкото повече ги изпълняваме на живо, те в някаква степен стават различни. Някои композиции се получават много добре при импровизациите. Примерно някои части ги повтаряме, импровизирайки, след което ни се иска точно в този момент да имаме възможност да запишем песента. От друга страна това носи опасност, защото понякога прослушваме живите ни изпълнения и осъзнаваме, че те не биха стояли добре в албума, защото всъщност не са част от самите композиции, които трябва да са структурирани по определен начин. За концерт може и да е добре, защото внасяме по нещо ново, което се харесва и на публиката. Но не се вписва в оригиналния вариант на песента. Понякога, когато слушаме песните – как сме ги направили на концерт, разбираме, че сме променили идеята на някои от тях заради импровизацията. Някои песни подлежат на импровизация, но други стават съвсем различни. Така че вариантите са два. За някои си казваме, че ще е добре, ако ги запишем веднага. А за други си казваме, че трябва да се оберем, защото се превръщат в напълно различни. От историята на THE ARISTOCRATS става ясно, че влизаме в студиото с ясната представа, какво правим. Но често, за да запазим живеца, когато създадем една песен, не влизаме директно в студиото, а тестваме материала пред публика. Първо проверяваме песните на живо и след това ги записваме. Така постъпихме и с композиции от предстоящия албуми. Тествахме ги на живо и едва след това влязохме в студио, за да ги запишем.

От другата страна - Най-странното обвинение за вашата музика?

Marco Minnemann - О, не знам. Винаги има хора в социалните медии –хиляди при това, които те харесват и един идиот, който да каже нещо гадно срещу инструменталната музика. Като инструментално трио примерно ни обвиняват заради импровизациите. Защото сме се правили на джаз/фюжън банда, която иска да впечатли с уменията си. Това е неизбежно. Но се случва рядко.

От другата страна – Какво е аристократичното на THE ARISTOCRATS?

Marco Minnemann – Когато започнахме да свирим заедно, имахме определени заглавия на песните, които бяха 18+. Доста нецензурни. Забавлявахме се с това, защото сме инструментално трио, имаме заглавия, но нямаме текстове. Guthrie предложи да се кръстим THE ARISTOCRATS, защото заглавията ни звучат по точно обратния начин. От друга страна името на групата се връзва с имиджа ни. И тримата сме от различни държави - Guthrie е от Англия, има диплома по английски език и има много добро произношение, говори като аристократ. А аз съм от Германия, роден съм в Хановер. Израснах там, свирейки с различни групи. А Bryan е от САЩ. Получи се добра среща на различни националности. THE ARISTOCRATS ни пасна като шега заради мръсните заглавия в първия ни албум.