Галина Станева: Не мисля, че сме загубили емпатията помежду си. Даже напротив!

Какво представляват твоите обекти тук, от какъв материал са?

Изложбата е основно скулптура, като част от пластиките са от бронз в комбинация със сребро, а другите са комбинация стъкло и бронз върху камък.

Това са едни огромни капки – сълзи или вода?

Идеята беше да са сълзи, като бях поведена от тъжния факт за войната в Украйна, но войната е един факт, който плаши и мобилизира духовно и физически всички. Мен личчно ме разтърси фактът, че хората загиват не само от военните действия, но и от липсата на вода и храна. Когато водата изчезва, единствено сълзите остават. Замислих се как ние се променихме от тези новини, уплашени сме, но в същото време се появи съпричастност. Исках да разгледам как хората, които са свободни и нямат проблем, могат да гледат през мъката на другите, а именно през сълзите.

Ти какво виждаш, гледайки през тези сълзи?

Това, което виждам, са едни много силни хора, които съумяват да се справят, въпреки безумната ситуация. Виждам, че много хора са готови да помагат, независимо от политическата гледна точка, аз разглеждам основно човешката, а именно - как някой има нужда от помощ и как друг е готов да му помогне.

Мислиш ли, че сме загубили чувството на емпатия и съпричастност към болката на другия?

Аз не мисля, че сме загубили тази емпатия, даже напротив. Видях покрай себе си хора, които всеотдайно, пренебрегвайки себе си, са готови да помагат.

Какви са сюжетите в тези сълзи?

Едната фигура е на свещеник, който се моли, но същевременно е погълнат от сълзата. Тя е посветена на един свещеник, когото загубихме – отец Илия. Бодливата тел е символ на границите и военните действия, заплаха. В бронза върху една от капките има едно малко човече, което носи вода в шепите си, то е взело мъничко от чуждата мъка и я пренася...

Целия разговор с Галина Станева чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.