Днес е Международният ден на бирата. Бира с цаца - класика край морето

Събитието събира любители на пивото по цял свят през първия петък на м. август. Отбелязва се от 2007 г. 

Бирата в България се налага като алкохолна напитка през втората половина на ХІХ век, когато започва производството ѝ от чужденци-пивовари от Австро-Унгария, Франция и Швейцария. Дотогава бирата е практически непозната в страната, в която се пие предимно ракия и вино. Днес България се нарежда на 25-о място в света по потребление на бира на глава от населението с 59,5 литра на година, по данни на Google.

Винаги има как да съчетаеш различни видове бира с различна храна - това е въпрос на вкус. Има различни видове бира - горчиви, опушени, плодови, кисели - голям спектър от различни вкусове, всеки може да съчетае храната с вид бира, която харесва. Ние като варненски и морски чеда, няма как да си представим порция цаца без бира, подчерта при гостуването си в Радио Варна Галин Гинев, актьор в Държавен куклен театър-Варна и председател на Бирената партия във Варна. Той наследи на поста своя баща Христо Гинев, след като той си отиде от нашия свят. Христо Гинев, журналист и водещ на коментарни предавания в Радио Варна първи организира годишни тематични срещи на ценителите на светлото пиво в морската столица.

Все повече българи експериментират със собствено производство на бира. Познавам хора, които правят изключително добра домашна бира. Но, производството не е лесно, но не е невъзможно - с четене и опит. Опитът, обаче може да е доста горчив. Моя приятел се "похвали", че е пил най-скъпата бира в света от 200 лева му е излязло производството на литър.  Не е евтино занимание, иска също опит и знания, разказа Гинев. 

В месеца на отпуските трудно можем да привлечем членовете на едно и също място за да отбележим днешния ден, затова оставяме избора на тях къде, как и с кого да го отпразнуват.  Единственото условие е да го отбележат с вдигната чаша бира, добави председателят на Бирената партия във Варна.

В средата на XIX век. в България приижда вълна от емигранти от Унгария, където е направен неуспешен опит за революция. Лидерът на унгарското революционно движение Лайош Кошут, заедно с над 1500 поляци и унгарци пристигат първоначално във Видин. През 1849 г. голяма част от емигрантите се заселват в един от най-развитите тогава градове в северната част на Османската империя – Шумен. Именно тук европейските емигранти успяват да катализират много социални и културни събития. През 1850 г. в Шумен емигрантите започват да произвеждат бира за първи път в България. Пивото е широко познато в Европа, но в нашите земи то набира популярност именно от Шумен. Професионалният чешки пивовар Франц-Франтишек Милде основава бирената фабрика „Шуменско“ в Шумен през 1882 г. и помага за основаването на Българската асоциация на пивоварите същата година. Пивото навлиза в страната и в други градове – Французинът Дюкорп, който е работил като железопътен инженер близо до София между 1873 и 1876 г., открива малка пивоварна в Княжево. Чехът Иржи Прошек, който за първи път идва в България през 1873 г., за да работи на същата железопътна линия, забелязва, че местните шопи имат примитивен обичай да варят бира по време на жътвата. Те накисвали ечемика, оставяйки го да покълне, изсушавали го, добавяли гореща вода и див хмел, с естествена ферментация и охлаждане.

В Пловдив през 1876 г. е отворена пивоварна от швейцарските германци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Тя се превръща в голяма и модерна фабрика през 1879 – 1881 г. с помощта на швейцарския експерт Кристиан Август Боманти. Производството започва през 1882 г. в района Каменица, в близост до града, и продължава и днес, като дейността му наследява пивоварната „Каменица“. Първата пивоварна във Варна датира от 1884 г., когато предприемачите Касабов и Втичев отварят малка фабрика.

Иржи Прошек и братята му основават пивоварната „Витоша“ в София през 1884 г., купуват малката пивоварна на Дюкорп и притежават избата „Дълбок зимник“. Днес пивоварната „Витоша“ е известна като „Ариана“.

През 1899 г. българските партньори на Милде опитват да го заблудят, така че той купува австрийската пивоварна „Йохан Хаберман“ в Русе (основана през 1876 г.) и започва производство на бира там. Опасявайки се от конкуренция, партньорите бързо плащат дълговете си и Милде се връща в Шумен, оставяйки брат си Себастиан като мениджър на фабриката в Русе.

В края на 19 и началото на 20 век бирата бързо набира популярност сред българската средна класа и голям брой бирарии са създадени в най-големите градове. След Първата световна война има вече 18 пивоварни в България. Освен вече споменатите те включват фабриката в Стара Загора на д-р Кожухаров (1902), фабриката на чехите Малотин и Хозман в Лом, пивоварните „Хаберман“ и „Св. Петка“ в Русе, фабриката „Червен рак“ на германеца Мориц Рат в Плевен, В. Олингер в Кошава и други – във Велико Търново, Горна Оряховица и др.

След Втората световна война, понеже България става част от Източния блок, всички пивоварни са национализирани. След демократичните реформи през 1989 г. българският пазар на бира е доминиран от някои от най-големите мултинационални компании за бира, които приватизират местните пивоварни и произвеждат както местни, така и чуждестранни марки бира.